|
|
         
|
В далечната 1990 г. в Ночепинг, Швеция Mogran "Evil" Hakansson заедно с Joahim Af Grave основават група, наречена God. През септември 1990 г. шведите решават да уточнят кой точно бог представляват и с гордост понасят името Marduk (древен шумерски бог, който убива Ти Амат и от тялото й създава небето и земята). Момчетата прекарват в студиото почти половин година и през юни 1991 г. на бял свят се появява трипесенното демо FuckMeJesus, разпродало се като топъл хляб и получило високи оценки от критиката. При записа, освен Морган (китара) и Йоаким (ударни), глас издънява Andreas Axelsoon (бивш Lucky Seven), а на баса свири Rickard Kalm. Демото съчетава блек метъл мрачност с тежки дет елементи. Заради скандалното оформление на обложката, демото започва да се разпространява по-масово в края на 1992 г. Седмици преди това бандата подписва договор с No Fashion Records и издава първия си албум Dark Endless. Междувременно се присъединяват още един китарист Devo Andersson и басиста Bogge Svensson. Dark Endless не е нищо повече от гореспоменатото мини с добавени пет парчета. Още навремето, според мен, това беше леко отстъпление от летящия старт. Албумът започва с красиво и разтърсващо интро, напомнящо саунда от филма „Злите мъртви” и не се запомня с нищо друго.
Напълно резонно продажбите не вървят добре и групата се прехвърля към френския лейбъл Osmose Productions. Андреас зачезва, заменя го Йоаким, като не престава да свири и на барабаните. Следва нова замяна на басисти, като към групата се присъединява Roger "B.War" Svensson. В този състав квартетът влиза в Unisound Studio и през октомври 1993 г. издават ThoseoftheUnlight – истинското начало на музикалната им кариера. Осем песни, почти 38 минути, високоскоростен блек метъл с характерна мелодичност. Внимание заслужават Wolves – същински химн на тъмата и разрушението, и инструментала EchoesfromthePast. Да се чуе китарно соло в блек метъл албум е същинска рядкост, а толкова добро – дар от небесата. В началото на пролетта на 1994 г. шведите влизат отново в студиото и след кратко турне с Immortal през октомври 1994 г. излиза OpusNocturne (месеци след участието в саундтрака на „Дракула”) – бърз, безкомпромисен и ненавистен. Този албум буквално ме застави да се замисля за най-злостните дълбини на човешкото съзнание. В него влиза втората част на Wolves: UntroddenPaths – по-скоростна и препускаща, макар да запазва част от рифовете на първата. Едноименното парче рязко контрастира с всички останали – мелодично с изчистен вокал, приятна изненада. Промените в състава са непрестанни – напуска и вторият китарист и се налага всички китарни партии да се записват от Морган. Йоаким слиза от барабаните, за да заеме мястото на вокал, а на ударните сяда Frederik Andersson от Darkfield. Чудесна замяна, защото Фредерик е с класи над Йоаким с палки в ръце. При написването на текстовете участва IT (Ophtalamia, Abruptum). Дискът е великолепен, композиции като Sulphur Souls, Untrodden Paths и The Sun Has Failed се превръщат в класики в жанра. В края на 1994 г. Osmose Productions преиздават първото демо Fuck Me Jesus в MCD формат с добавени интро и аутро. Фланелките от промоцията на кавъра се разпродават с бясна скорост и се търсят и до днес (независимо че са забранени в седем европейски страни).
През 1995 г. излиза първата в историята блек метъл компилация – World Domination, в която е включено парчето Autumnal Reaper. Следва едногодишен творчески застой, провокиран от проблеми с лейбъла. Бандата се опитва да забегне към Nuclear Blast или поне към No Fashion Records. Заради разногласия окончателно напуска Йоаким, заменен от Легион, драл се преди това в Ophtalamia. Всички тези сътресения са последвани от HeavenShallBurn... WhenWeareGathered (1996) – същинска бомба, нищо по-скоростно и технично до този момент не бе създавано в стила. Свръхбързите ударни (понякога ритъмът надминава 600 удара в минута) и мощния вокал на Легион посяха хаос и разрушение. Трябва да се чуе, трудно е да се пресъздаде. Този албум остава мой фаворит към настоящия момент. 35 минути убийствена скорост, неутолима енергия, чист блек без украси (с изключение на няколко ефекта като фрагментите от Мусоргски в началото на GlorificationoftheBlackGod). И тук за пръв път чух The Black Tormentor of Satan, небесата изгоряха. Групата придобива легендарен статус и става модел за подражание. Следва минидискът Glorification, в който влиза ремиксираната версия на Glorification of the Black God и кавъри на Destruction, Piledriver, Bathory. През 1997 г. групата активно концертира из Европа, като междувременно записва концертния LiveinGermania. По време на турнето мястото на втори китарист заема собственика на Abyss Studio и фронтмен на Hypocrisy – Peter Tagtgren. В диска влизат най-популярните до този момент парчета в концертен аранжимент, при това с толкова добро качество, че почти не се отличават от студийните записи. През май 1998 г. лунна светлина вижда Nightwing (концептуален албум, посветен на Влад ІІІ Цепеш), който не се понравя на феновете на групата. Тавата е по-равна, някак „сресана”, на моменти напомняща стари парчета на Ophtalamia. Открояват се две части. Първата е от песни едно до четири – скоростна, оглушителна, от старата школа. Втората – спокойна, плавна, атмосферно-мистична (именно тя е концептуалната).
През 1999 г. излиза широко коментираният Panzer Division Marduk, който независимо от мощните барабани и наситени рифове се е получил почти мелодичен. По време на турнето в негова подкрепа музикантите пропътуват три континента. Разделят се окончателно с Osmose Productions и, въпреки многобройните предложения от други лейбъли, си създават свой - Blooddawn Productions, под чиято шапка е EP Obedience, съдържащо три парчета, с нищо неприличащи едно на друго. Едноименното е в типичния за групата стил, FuneralBitch е значително по-спокойно, а IntotheCryptsofRays избива на Motorhead. Първото си десетилетие шведите отбелязват с двойния концертен албум Infernal Eternal (2000). Година по-късно ни застигна La Grande Danse Macabre със значително увеличени забавени пасажи и вплетени арабски мотиви. Басът тук не само помага на китарата, а и свири нещо свое си, има и басово соло в началото. В Jesus Christ – Sodomised и Azrael чуваме стария Мардук, а между тях – бавния инструментал Pompa Funebris 1600. Дет забежките тук са все по-очевидни. В World Funeral (2003) групата продължава линията на бруталния блек – отново свръхскоростни парчета в духа на Heaven Shall Burn... When We Are Gathered и Panzer Division Marduk, примесени с по-бавни такива. Текстовете изобилстват с антихристиянски мотиви и твърда вяра в победата на рогатия, не е пропусната и некрофилията. В началото се чува кратък диалог между двама поклонници на дявола (подобно на едно от парчетата на Impaled Nazarene от 1993). Агресивно и мрачно световно погребение. Plague Angel (2004) е първия албум на шведите с новия вокалист Mortuus Arioch (бивш Triumphator и Funeral Mist). И макар стилът да не зависи от вокала, а от Морган, който си остава неизменен, Мортус чудесно се вписва в легендата. Steel Inferno, Warschau, Everything Bleeds буквално анихилират всичко наоколо с неистовата си динамика, като при това музикантите се изхитряват да свирят, а не да създават абстрактен шум. И когато смъртоносния ангел се спира, за да набележи нова цел за унищожение, групата ни изненадва с необятната PerishinFlames. Генерал Хакансон все още води Panzerdivision 666 и залповете от тонколоните са оглушителни. Песните са преизпълнени с болезнени емоции, апокалиптични идеи и нечовешка енергия. От първия китарен риф до последния удар на барабаните, слушателят е вкопан в мрачния свят на албума.
През 2007 година излезе десетият албум на групата Rom 5:12 (името означава „Послание на апостол Павел към римляните”, глава 5, стих 12, отнасящ се до първородния грях на Адам) – почти едночасово CD с буклет от 44 страници и прекалено дългата за бандата пауза между албумите (две години и половина). И ако паузата е била причината за качеството на композициите в тавата, пожелавам им още по-дълга пауза следващия път, но да ни зарадват със също толкова страстен албум. Вече я няма лавината от звуци от последните два албума, изчезнали са вмъкнатите дет елементи. Морган е дал най-доброто от себе си в традициите на класическия блек метъл. Мрачна атмосфера, пресъздаваща тържеството на хаоса и тъмнината. Дългите парчета придават особен колорит – Imago Mortis и Accuser / Opposer дълго ще се пеят. Бавен блек с разнообразна вокална линия, която позволява пълното разкриване таланта на Мортус зад микрофона. Гласът му придобива нов тембър, по-груб и изразителен. Самият буклет си е жива загадка – свещеници, монаси и благородници в костюми от 15-16 век, редом със скелети, нова чума ли, що ли?
Концертът Marduk, In Battle, Zonaria и Artisian, София, 9 януари
Не са много групите, отстояващи своите корени и до днес. Народът не се блъскаше пред вратите на „Блек бокс”, но все пак изпълни клуба. След леките забежки в озвучаването при подгряващите бях притеснена за звука при хедлайнерите, но когато Marduk излязоха на сцената всички тревоги отпаднаха мигновено, защото си звучаха идеално. Още с първите рифове под подиума настана пълна баталия (добре, че имаше достатъчно място за могъщото пого). Мортус в пълна „бойна окраска” изливаше на главата си литри вода след всяко парче и бе същинско чудо, че му остана грим до края на концерта. Феновете се отплатиха на групата с пълна отдаденост. Струваше ми се, че не хора, а мотивирани вампиро-зомбита се врязваха в тълпата и така до заветната сцена. Същински ад настана, когато Мортус обяви PanzerDivizion – в този момент се изпариха всякакви остатъци от мозъчна дейност и след концерта сами се дивяхме откъде (по дяволите) са тези синини по колене и ръце и защо (хммм) част от косата ми не е на главата, а полепнала по панталоните. Изпълнението завърши, бандата се скри, ние не. И си изискахме дължимото – още от Мардук, и още. Като наркотик. Да, те дойдоха и ни компенсираха с лихвите за дългото чакане и отменения предишен концерт. Прецизно изпълнение, брилянтен звук и надъхано сценично поведение. Не остана недоволен човек в залата, а една от най-доволните бях аз.
Дискография:Dark Endless – 1992
|
|||||||||||||||||||
