|
|
         
|
Слушали ли сте Skyclad? Онази приятна британска фолк-метъл група, която толкова успешно съчетава традиционните инструменти с характерните за рок музиката китари. Е, Cruachan са като тях, но малко по-тежки. Ирландците са от онези групи, които могат да те очароват във всеки един момент. Всъщност може да се каже, че познавам Cruachan още преди да се отвратя от бушуващата фолк-метъл вълна, когато куцо и сакато реши, че блек метъла вече не е на мода и трябва да са паганисти. Това не беше много отдавна, но все пак през 2002 година албумът им Folk-Lore можеше да изпъкне на музикалната сцена. Тогава нито феновете на подобен тип музика бяха кой знае колко много и колко ориентирани, нито се бяха навъдили десетки и стотици групи в тази екологична ниша. А и Folk-Lore беше убийствено добър албум, без майтап. Цялата история започнала през 1992 година, когато основният герой в лицето на Кийт Фей събрал няколко юнаци с любов към митологията и фолклорното наследство на страната си в нова формация, пряк наследник на разпадналата се Minas Tirith. Няма отърване от тия толкинисти, да знаете, особено пък в ранната история на блек метъла. Самото име на групата идва от митичната столица на древното кралство Конахт според Улстъровия героичен цикъл на ирландската митология, което пък следва да ни насочи, че основни действащи лица в творчеството на младежите трябва да са личности като богинята на войната Мориган, кралете Аилил и Датхи, и изобщо цялата съвкупност от саги. След многократни и многобройни смени в състава, през 1994 година момчетата записали демото Celtica, което самооценяват като много добро и надъхващо, ама не им вярвайте особено. Последвал и първият им дългосвирещ албум, TuathanaGael, или народът на Ирландия в много свободен и обобщен превод. Че са горди ирландци, в това никой не се съмнява, но албумът е доста слаб, както самите те твърдят. Вярвайте им в този случай. Явно свободата, дадена им от немския лейбъл Nazguls Eyrie Productions не се отразила благоприятно на работливостта им, та затова като се поиздигнаха си позволиха да преиздадат албума през 2001. Всъщност това им творение представлява нестройна комбинация от традиционна ирландска фолклорна музика и класически олд скуул блек метъл.
Албумът е нестроен и концептуално. Докато To Invoke the Horned King се отнася до един от прототипите на Сатаната – Цернунос, The Fall of Gondolin ни връща към Толкин, а останалото е микс от различни събития в ирландската митология, примерно битките при Мойтура, когато народът на Дану заселил острова за сметка на фирболгите. Абе да те заболи главата, но все пак нежните мелодии вече се налагат в музиката на Cruachan, а с обложката се дава доста стилна заявка за преливащи цветове, благодарение на усилията на John O'Fathaigh, също и музикант в групата. Той между другото е рисувал и всички следващи кавър-артове, издържани в характерен приказен стил. В тази силно неблагоприятна за дебют обстановка групата се ориентирала по възможно най-добрият начин – издала ново демо с малоумното име Promo, доста по-хеви насочен стил и женски фолклорен вокал – Аислинг. Раздаването на въпросния запис на звукозаписни компании, както и бурната концертна дейност в акуратно направени келтски облекла от не толкова близкото минало, постепенно спечелили популярност на групата. В крайна сметка съдбата им се усмихнала, но след цели три години, и издаденият от Hammerheart през 2000 TheMiddleKingdom издигнал групата в нови висини. Интрото, наречено „Келтска сутрин” създава неповторимо усещане за чист въздух, безкрайни ливади, пасящи овце и бутилка Тъламор Дю. Е, друго щеше да е гайдите да бяха нашенски и грозданката да беше нощувала в балкански поток, ама и това става. Другата новина е включването на Карен Джилигън – една, смея да твърдя, доста надарена гласово дама. Независимо от името на албума и едноименната песен, концепцията се върти основно около ирландците, друидите и други келтски гордости. Явно момчетата държат във всяка една тава да напомнят за Толкин, без той да е в основата на идеите им.
Следват и прекрасните според мен EP и албум, RideOn и Folk-Lore. Стилът е окончателно изчистен, приятен за ухото, с включени вече традиционни ирландски фолклорни песни (RockyRoadtoDublin, SpancillHill), някои надъхващи бунтовнически закачки и поредния толкинизъм в лицето на Sauron. В Pagan от 2004 Cruachan успяха да продължат успешния си ход в келтския фолк-метъл, но учудващо вкараха доста повече агресия и редуване на нежни традиционни балади с откровен блек. Като основен мотив се намеси викингското нашествие от осми век, завършило през 1014-та година с битката при Клонтарф. Последният засега, TheMorrigan’sCall изглежда добре балансиран, но и прекалено безличен, сякаш групата се страхува от крачка встрани от статуквото. Това не му пречи да постига доста добри оценки според световните специализирани медии. В основата на Cruachan е Кийт Фей, китарист, вокалист, кийбордист и какво ли още не, както и гореспоменаваната Карън Джилигън. Другата централна личност, Джон О’Фатхей ту напуска, ту се връща, но продължава да допринася с рисунките си и виртуозните си изпълнения на флейта, дори и като гост музикант. Освен стандартните китари, барабани и бас в музиката на Cruachan са интегрирани и някои любопитни инструменти. От струнните това са почти задължителните цигулка, банджо, бузуки и мандолина, както и бодран – ирландският вариант на дайре от козя кожа. Особено важно място заема ирландската флейта, а уменията на Джон О’Фатхей да свири на такава са предмет на особена почит. Освен като метъл група, Cruachan се изявяват доста успешно и по различни фолклорни и паганистични фестивали като келтския фолклорен фестивал Бринтаал, фестивала за Деня на Свети Пади и Паган-метъл феста в Германия. Е, остава да видим какво ще е следващото произведение на смешно облечените ирландци, на които се падна честта да запълнят дупката, оставена от Skyclad. Засега поне се справят прилично, но човек никога не е прекалено стар да се изложи.
|
|||||||||||||||||||
