|
|
         
|
Eagle soaring, old crow cries This land and heaven, forever tied Според много от изследователите на екстремната музика, именно Bathory е първоизточникът на скандинавския блек метал. Едва ли има любител на стила по света, който да не е слушал албумите на бандата, оказала голямо влияние и върху развитието на дет, дуум и викинг метъла. Покрай чисто музикалните иновации, Bathory установяват и поведенчески стандарти в жанра тру блек – групата почти не изнася концерти, много рядко снима видеоклипове и още по-рядко дава интервюта на музикални издания. Истинските имена на музикантите, участвали при записите на албумите, тънат в тайна дълги години. Сега знаем, че това е one-man project на Black Spade (Quorthon Seth), чието истинско име е Tomas Forsberg.
Всичко започва в Стокхолм през древната 1983 г. Истинското име на китариста и вокалист, нарекъл се Quorthon Seth така и не се разкрива навремето, което довежда до редица спекулации по повода. Американецът Майкъл Монахан в книгата си Lords of Chaos твърди, че истинското име на Куортън е Pugh Rogerfeldt, което предизвиква неистово веселие из шведския ъндърграунд, защото визираният Пух е около 50-годишен прогресар. Немско списание пък кръсти Куортън Runka Snorkarka (на шведски runka означава да маструбираш, а snorkarka е нещо като тъпанар). Така че е добре да не вярваме на всичко, което се пише по въпроса. Първоначално групата се е наричала Nosferatu, после го променя на Natas, след това пък на Mephisto. Следва Elizabeth Bathory, последвано от Countess Bathory, което после съкращава на Bathory. Видно от по-дългото наименование, групата носи името на небезизвестната Елизабет Батори, унгарската графиня от 16 век, която имала навик да взема вана, напълнена с кръвта на млади девственици, за да съхрани вечно младостта си. По-подробно за деянията и съдбата на кървавата графиня пеят почитателите на Bathory – Cradle of Filth в концептуалния си албум Cruelty and the Beast (1998).
В оригиналния състав освен Куортън влизат басиста Hanoi и барабаниста Vans. Ванс, чието истинско име е Jonas Akerlund, впоследствие става известен режисьор на видеоклипове, в чиято колекция влизат Smack My Bitch Up (Prodigy), Ray of Light (Madonna), Turn the Page (Metallica). По това време Куортън все още се нарича Black Spade, което е показателно за силното влияние, оказал върху него току що промоцирания от англичаните Venom стил блек метъл и вечните Motorhead. До създаването на Bathory, Куортън свири в неизвестна ой пънк група, но навлизането на „отровата” в живота му го превръща в як блек металист. Тогава е на 17 години. Първоначално дори самите музиканти не се взимат насериозно, репетират по мазетата и свирят най-вече за собствено удоволствие. Записват се на ролков магнетофон, но тези записи никога не виждат бял свят. Дори и не се опитват да ги изпратят на различни звукозаписни компании. Някои песни от този период, като Witchcraft и Die in Fire, влизат в последващи ретроспективни албуми. Имената им точно отразяват характера на песните – в тях властва войнстващ сатанизъм, макар самият Куортън никога да не се е считал за сатанист. „Когато създадохме групата, бяхме на по 15-16 години, току що завършващи училище, без никакъв опит в областите, обичайно описвани в метал текстовете”, споменава той в буклета към албума Blood on Ice. „Не хвърчахме с Харлей със сто километра в час, не любехме момичета с едната ръка, докато с другата държим бутилка уиски (продажбата на твърд алкохол в Швеция е забранена до 21-годишна възраст). Та, по дяволите, за какво да пишем?”. Venom като че ли също се насочват към характерната си тематика от подобни съображения, пак те налагат модата да се избират непроизносими псевдоними. Влиянието им върху ранните Bathory е отчетливо и все пак Куортън се опитва да вкарва свои елементи в песните – пределно ускоряване на темпа, различни звукови ефекти като биене на сърце или камбанен звън, хаотична структура на парчетата и внезапно крещящо соло. В този дух са първите три албума на групата.
В началото на 1984 г. Куортън „се среща” с Boss, работещ за местната звукозаписна компания Tyfon Grammofon (в кавички, защото това е собственият му баща – Borje Forsberg). Бос се съгласява да включи няколко парчета на Bathory в предстоящата компилация Scandinavian Metal Attack. Специално за целта през януари 1984 г. са записани парчетата Sacrifice и The Return of the Darkness and Evil, произвели силно впечатление из ъндърграунда. Bathory става единствената група от компилацията, която започва да получава писма от фенове след излизането на плочата. Интересно е, че за обложката на Scandinavian Metal Attack, Куортън си избира псевдонима Ace Shoot. Едва няколко месеца по-късно се натъква на името Quorthon Seth в списък с демони и решава да го приеме за свое. Успехът на плочата не спомага за подобряване финансите на бандата. По това време е немислимо ъндърграунд групи да свирят по концерти, разчита се единствено на клубни участия. Но едва появил се в офиса на собственик на някой клуб и пуснал две-три парчета, на Куортън моментално му показвали вратата с думите: “Е, ТОВА нещо в моя клуб няма да се свири, никога! Виж, ако направите нещо в духа на Europe..." Да пише песни в духа на Europe Куортън не желаел, така че бандата свирела пред публика рядко, само в Стокхолм и околностите му. Сега за тези лайв изпълнения се носят легенди. Говори се, че Куортън заимствал коронния номер на Джийн Симънс с бълването на огън, че обещал да заколи агне на сцената и т.н. – дали е било така, не зная. Няма никакви записи по въпроса. През 1985 г. поради липсата на стабилност в състава, Bathory прекратяват концертната си дейност. Куортън остава сам, но не пада духом. Набира сесийни музиканти и за 36 часа записва и миксира дебютния албум на групата. Дискът се продуцира от Бос, а записа се извършва в гараж в предградията на града, който музикантите с насмешка наричат Heavenshore Studios. Първоначално са записани 8 песни и аутро с обща продължителност 24 минути. Когато станало ясно, че това не е достатъчно за дългосвиреща плоча, момчетата съчиняват Hades и я записват за 15 минути. Така се е работило навремето. Струва си да се обърне внимание на гореспоменатото 40-секундно аутро, защото то в различни варианти се появява във всеки от първите пет албума на бандата. Според Куортън, то има следното значение: “Bathory пропълзява под скалата, но Bathory ще се върне.”
Едноименният албум предизвиква фурор сред екстремните фенове. През 1984 г. Bathory е най-агресивната и тежка група на планетата. С това се обяснява и не особено доброто качество на записа, макар това да е било нормално за ъндърграунд музиката по онова време. Веднага се набива на ухо характерното за Куортън отсъствие на паузи между встъпленията, имащи свои названия, и първите парчета на албумите. Той превръща това в традиция и без трак листа в ръка е трудно да хванеш коя песен как се казва. Друга иновация на Куортън е скриминга, придаващ на песните много по-злостно звучене. Tyfon обаче не остава особено доволна от качеството на звука и за записа на The Return изпраща Куортън в професионално студио. Той пък си казва мнението по въпроса по своему, като ежедневно се напива до козирката, а басистът бил постоянно дрогиран, в резултат на което го изгонват от студиото по средата на записите. Налага се Куортън да запише басовите партии сам, предполага се, че е свирил и на барабаните. Покрай това албумът става още по-агресивен и хаотичен, получава прозвището „най-злия албум в света”. Не напразно се превръща в настолната плоча на Fenriz от Darkthrone. Своеобразното звучене придава нещо като ехо, сякаш музиката извира от дълбините на гроб. Особено в адското интро Revelation of the Doom с вледеняващите душата писъци на грешниците, горящи в ада. Любими парчета – Reap of Evil и The Return of Darkness and Evil. След успеха на The Return Куортън решава да тръгне на турне. Предлага съвместна работа на барабаниста на Artillery – Carsten Nielsen, който отказва. Тогава поканва Chris Witchhunter от Sodom, който пристига в Стокхолм и репетира в продължение на две седмици. За съжаление турнето се проваля и Крис се връща в Германия. Носи се слух, че е свирил в следващия албум на Bathory Under the Sign of the Black Mark (1987). Куортън заявява, че в диска звучат както дръм машина, така и живи барабани, но упорито твърди, че не помни кой ги е свирил навремето. Този албум надминава успеха на предходния, и в творчески и в комерсиален план. Именно той се счита за първия скандинавски блек метъл албум. Отново е записан в Heavenshore Studios, като този път звука е в пъти по-добър (което не го прави добър по съвременните стандарти – съществува мнение, че спецификата на скандинавския блек от този период се дължи на липсата на достъп до качествена звукозаписна техника). Това по мое мнение е най-добрият тру блек метъл албум на групата, независимо от леките траш забежки. Мрачно интро, характерни встъпления към песните, сякаш подготвящи ни за надигането на нещо страшно (особено това на Call from the Grave). 13 Сandles е най-мрачната, а баладата Enter the Eternal Fire е почти нежна. Equimanthorn започва агресивно в духа на Venom и ранния Mayhem и ни изненадва с прецизно китарно соло. Славата на Bathory прелита океана, в Америка албумът се издава от New Renaissance Records. В скандинавските страни последователите на бандата никнат като гъби след дъжд. В съседна Норвегия демо записи записва Mayhem, в Швеция – Morbid. Вокалът на Morbid, Dead (познат на Куортън) в последствие изиграва голяма роля в историята на блек метъла.
За записа на Blood Fire Death (1988) Куортън за първи път набира постоянен състав – Vvornth (барабани) и Kothaar (бас). Последният, в интерес на истината, се задържа в групата само шест месеца, но успява да участва при записа на албума и да се снима в дузина снимки, на които момчетата от бандата позират във викингски одежди, с мечове в ръка. Куортън губи интерес към сатанизма и текстовете му описват живота и обичаите на викингите, тяхното мъжество и храброст в боя. Звън на мечове, свистене на стрели и неудържим тропот на копита. Променя се и музиката – басовите партии отиват на заден план, заместени от китари и интензивни ударни в духа на Napalm Death. Половината парчета са два пъти по–бавни от обичайното и много по-продължителни. Особено 8-минутната епика A Fine Day to Die, едноименната Blood Fire Death и интрото, предвестници на новия стил на Bathory. Това вече не е сивият блек, макар че The Golden Walls of Heaven много напомня на Sacrifice от дебютния албум. За диска са записани 25 песни, от които са подбрани 8. Куортън ясно разбира, че новото звучене ще отблъсне голяма част от старите фенове и се опитва да налучка правилния път. През 1988 г. започват записите на Blood on Ice – концептуален албум на викингска тематика, който трябва да включи голяма част от невлезлите в Blood Fire Death парчета. Изгубвайки немалко време по този проект, Куортън го изоставя по средата. Отново се захваща в началото на 1989 г. и отново не го довършва. Вместо това записва 8 песни в стил брутал дет/траш, но и този албум, известен на феновете като Requiem, не вижда бял свят. През 1990 г. двамата с бос се връщат в Heavenshore Studio за записването на поредния албум. Тавата Hammerheart се записва в нечовешки условия – гаражът е в ремонт, няма нито една крушка, да не говорим за звукоизолация. Китарите се записват в кухнята, вокала – във ваната, Куортън свири сам на всички инструменти и пее бек вокал сам на себе си. С цената на тези титанични усилия са записани 13 песни, 7 от които влизат в Hammerheart, който е сто процентов дуум викинг метал с дълги по 6 до 10 минути парчета, мощни ударни, хорови изпълнения, звукови ефекти и текстове за единението на човека с природата, живота на викингите и изместването на езичеството от християнството. Някои критици сравняват този албум с тавите на Manowar, но според мен приликите са минимални. Албумът се издава от немската Noise Records (предишния – от английската Under One Flag), което по думите на Бос е стратегическа грешка. Немците се интересуват само от приходите от продажбите, музиката в албума не ги вълнува. Капката, която прелива чашата, е отказът на Noise Records да финансират с достатъчно средства снимането на първия и последен в историята на Bathory видеоклип.
От години фенове от цял свят, никога невиждали групата на концерт, засипват Куортън с молби да запише клип. Той обаче не желае да заснеме стандартен метал клип, иска мини филм със сюжет, актьори и декори. Избира песента One Rode to Asa Bay (за налагането на християнството в Скандинавия). Тя е дълга 9 минути и за заснемането й са нужни сериозни средства. Noise отказват исканата сума и Куортън се бръква за 3000 долара от собствения джоб. За да ги събере, продава голяма част от колекцията си от плочи (това не го разстройва особено, защото в последните години слуша предимно класика). Снимките на клипа протичат за две седмици в предградията на Стокхолм. Работи се почти денонощно и музикантът отслабва с цели 11 килограма за това време. Мирясва едва когато взема в ръцете си 14 часа видеозапис на специално построеното за целта викингско село, боя между викингите и християнските рицари (част от дрехите и накитите са оригинални и използвани с изричното разрешение на шведското правителство) и горящото море (ефектът се постига с разливането на 200 литра бензин над водата и запалването му). За съжаление, Куортън няма нито сили, нито време да извърши и монтажа сам, защото се налага спешно да замине на 6-седмично промо турне в Европа. Когато се завръща, за голямо свое неудоволствие разбира, че операторът не само е монтирал както намери за добре клипа, но го е разпратил на звукозаписни и телевизионни компании и зачезнал заедно с целия записан материал. Куортън е бесен и така и не пожелава да види клипа. Недоволни от Noise, Бос и Куортън основават своя звукозаписна компания Black Mark Records, от чието име излиза Twilight of the Gods – мрачен, мощен викинг метъл, с ярко изразени мелодични елементи. Куортън отново сам изпълнява всички партии. По време на записите в шведското студио Montezuma цари атмосфера, предричаща края на групата. Особено показателно за това е наименованието на албума и липсата на традиционното аутро. През 1993 г. Куортън събира най-доброто от всички свои албуми, както и няколко неиздавани парчета и пуска на пазара по повод десет годишнината на групата Jubileum Volume I и Jubileum Volume II. В първия диск влизат неиздаваните досега: Rider at the Gates of Dawn (интро, записано през октомври 1983), Crawl to Your Cross (записана през юни 1989, очевидно за Requiem) и You Don't Move Me (I Don't Give a Fuck) (един от най-ранните демозаписи, от юни 1983). Включена е и Sacrifice от компилацията Scandinavian Metal Attack. Втория диск освен вече издавани парчета включва: Burnin' Leather (записана през октомври 1987), Die in Fire (демо от юни 1983), и другото парче от Scandinavian Metal Attack – The Return of the Darkness and Evil.
Куортън стартира солова кариера (като че ли досега не беше такава) и издава първия си диск The Album, който няма нищо общо с творчеството на Bathory. Албумът е лек дуум/арт/рок. Нещо подобно после просвирват Nightingale. Работейки над The Album, Куортън отново е посетен от метъл музата си и решава да възроди Bathory, като само за месец написва материала за Requiem (нищо общо с неиздадения през 1989 година албум). Новите песни отново звучат тежко и агресивно с характерна висока скорост, но изобщо не приличат на първите блек метал албуми на групата. Bathory се впуска в лоното на дет и траша, с явни уклони към първото. Единственият недостатък е забележимата еднообразност, всички песни си приличат – забиване, траш, припев, забиване, траш, припев, забиване, траш, соло и т.н. Само шест месеца след излизането на Requiem, на пазара се появява Octagon. Много подобен на предходния, с по-доловим уклон към траша. Куортън отново работи практически сам, като единствено за барабанните партии му помагат сесионни музиканти, чиито имена не се афишират. Не всички стари фенове приемат новия облик на Bathory, още повече че се променят и лириките към музиката. Сатанинските ужаси и легендите за викингите отстъпват място на по-земни неща. Куортън сам се плаши от своята откровеност и в последния момент изважда от Octagon две парчета – Genocide и Resolution Greed (заради твърде екстремните им текстове), като ги замества с кавъра на Kiss – Deuce. Подновената активност на групата предизвиква жив интерес към старите неиздавани композиции и по специално към легендарния Blood on Ice. Сякаш две трети от поклонниците на бандата са знаели, че Куортън вече е замислил следващия си викинг метал албум. Още от 1989 г. той е заринат от молби да издаде старите парчета и през 1995 г. най-сетне решава да разрови архивите. Обаче извадените на показ записи се оказват не съвсем завършени. При прослушването на лентите китарата се губела от време на време, баса и вокала липсвали в много от песните, а бек вокали и соло китара изобщо не се чували. Куортън прекарва цялото лято в студиото, за да дозапише недостигащите партии. Следва миксиране и в средата на 1996 г. излиза 55-минутния Blood on Ice, който поразява със своя размах и епичност. В основата му лежи историята на момче, чието родно село е унищожено от нашественици, за неговия път към знанието и придобиването на сили, необходими, за да отмъсти за убитите си родители. Албумът е цялостна композиция, Куортън пее чисто и енергично. Независимо от очевидните достойнства, албумът страда от определена монотонност (особено в началото и края) и видимо отстъпва от знаменития Hammerheart. През следващата година Куортън издава втория си солов албум Purity of Essence – 100-минутен двоен диск, пълен с музикални експерименти, от меланхолични акустични китари до агресивен пънк (забранено за феновете на Bathory).
Решава да отбележи 15-тата годишнина на групата с поредния сборник от серията Jubileum, който съдържа най-добрите парчета от последните три албума и шест неиздавани до момента песни. Две песни, невлезли в Octagon, стари демота на Satan My Master и Witchcraft, записани преди първия албум, най-ранната версия на Bond of Blood от албума Twilight of the Gods (тук може да се чуе демо варианта, записан през октомври 1987 година, с друг текст и наименование In Nomine Satanas), а също и бек вокалната партия към Valhalla (от албума Hammerheart). Междувременно излизат два трибюта на последователи на бандата. Първият, Hellas Salute to Bathory, е дело на не много известни гръцки групи. Вторият, In Conspiracy with Satan, включва творби на майстори на блека като Marduk, Emperor, Satyricon и Gehennah. Почти веднага след излизането му, съставителите са подведени под съдебна отговорност за неправомерно използване на логотипа на Bathory на обложката, така че набавянето на тавата не е лесно.
Следва немалка пауза, прекъсната през 2001 г. с появата на дългоочаквания Destroyer of Worlds. В него Куортън съвместява викингските балади с енергичните парчета в духа на Requiem и Octagon. Звученето е емоционално и разнообразно, има красиви сола, акустични китари, хорови изпълнения. В Lake of Fire и Ode шведът демонстрира вокалните си способности. Едноименната песен звучи заплашително и безкомпромисно, а последната Day of Wrath си е жив военен марш. Година след това British Imperial Creations пуска в продажба сплита Bathory / Dark Funeral, в който влизат шест ранни демота на групата. През ноември 2002 г. Куортън зарадва поклонниците си с първата част на викинг метъл албума си Nordland Part I, чието продължение излиза през март 2003. Това са последните албуми на легендарната група. За художественото оформление на дисковете са използвани фотографии и картини на северни лесове и морета. Обложката на втората част е огледално изображение на обложката на първата. Стилът, за който ни натвърдват и имената, е викинг метъл, като тавите звучат в духа и атмосферата на скандинавската природа. Всяка песен е епос за живота на викингите, драконите, просторите на северното море. Първото и последното парче са инструментали: в Nordland I – Prelude и Heimfard, в Nordland II – Fanfare и безименната (има я в диска, но в буклета не пише нищо за нея, още една от загадките на Bathory). Вокалът продължава да се развива, ту суров и поривист, ту мелодичен и величествен. В почти всички парчета звучи мъжки хор, създавайки чувството, че се намираш в дълбините на северните гори. Миксирани са гръмотевици, плясък на вълни, шумолене на листа, които си идват точно на мястото. Ring of Gold е най-спокойната композиция. Изпълнена на китара, тя се отличава от останалите песни и навява тъга. Двата албума, според мен, са едни от най-добрите в историята на Bathory, а и на целия световен викинг метъл.
На 07.07.2004. създателят на Bathory Tomas "Quorthon" Forsberg е намерен мъртъв в апартамента си в Стокхолм. 39-годишният син на собственика на Black Mark Records Borje Forsberg умира от сърдечна недостатъчност. През юни 2006 г. Black Mark издаде компилацията от три диска, едно ДВД, книга и плакат In Memory of Quorthon. Собственикът на лейбъла Borje "Boss" Forsberg и по-рано е заявявал, че ще издаде пълната биография на Куортън и Bathory. В края на 2007 г. трябваше да излезе сборник от 12 студийни албума на групата под формата на ограничено винилово издание. Bathory се отнасят към групите, които не се нуждаят от представяне или коментари. Приносът на шведа в развитието на блек, траш, дуум и викинг метъла е всепризнат, а влиянието, оказано от Куортън на легионите, следващи неговия път е съизмеримо с това на Venom и Celtic Frost. Наследството на Tomas "Quorthon" Forsberg ще се помни. Hail, демоне!
Дискография:
|
||||||||||||||||||||||||
