Дрън-дрън на задната корица

Shannara

Наскоро отворих стар роман, на чиито последни страници попаднах на изключително странна анотация, касаеща „Тай пан”. Това, което ми се заби като бургия в главата, бе фразата „Дирк Струън – велик любовник, пират и наркотрафикант”. Първо се смях с глас около десет минути, после тъпо препрочитах въпросното резюме в ням и ужасен възторг от неговата неадекватност и нелогичност. За тези, които не са чели въпросната книга, ще обясня, че „Тай пан” е невероятен исторически роман за основаването на Хонконг като английска колония, а Дърк Струан съвсем не вършее с гола пишка и гол пищов из Китай. Вместо това строи търговска империя. Препоръчвам я.

Но да не се отклонявам от темата. Тази анотация ми напомни, че все още (деветнайсет години, откакто имаме частен бизнес и нямаме цензура) някои издатели не умеят да напишат свястно десетте толкова важни реда на задната корица. Все още пробутват неясни относно сюжета и жанровата принадлежност на романа резюмета в опит да я превърнат в „универсалната книга за универсалния читател”. Сещате се – оня читател от Татово време, който се е опивал да си набави луксозни издания на класици с връзки, а в същото време е имал възможност да купува всеки месец кашон книги с меки корици, без това да му се отрази на бюджета.

Само дето днес е друго и тези не минават. Днес, ако си купя книга, за която издателят ме уверява, че е емблематичен трилър, а тя се окаже посредствено софт порно с престрелки, ме боли. Защото ми бърка дълбоко в джоба, а най-често фолиото на корицата почва да се бели на втория ден и аз дори не мога да си възстановя поне финансите, ако не времето. И знам, че за същите пари съм можела да си купя нещо друго. Пазарът в наши дни предполага конкуренция и свободен достъп на купувача до продукта. Предполага издателите да си правят маркетингови проучвания, да си изберат точно определена група хора и да им предложат правилната книга. Да се обърнат към тези хора от задната корица (ясно, че няма да дадат пари за сериозна реклама) и да им кажат с няколко прости изречения: „Тази книга е за хората, които харесват този жанр и този писател, част от поредица е, става дума за това, за онова и т.н.”

Знам, че издателите се опитват да продадат колкото се може повече бройки и се стараят да подберат такива думи, че да възбудят интереса у повече читатели. В правото си са. Проблемът обаче е, че те не са наясно, че импулсивното желание за покупка на книга почти липсва в България като явление. Някак си при тези цени и заплати не можем да си позволим подобни внезапни покупки. Хората дават пари за определена книга след внимателен подбор и обмислено – преди всичко правят избора си въз основа на препоръка на приятел, на мнението си за автора и в резултат на рекламна кампания. В този ред. Т.е. с анотациите издателите гонят дивото, вместо да обяснят правилно на питомното.

И за да не съм голословна в излиянията си – нека предположим, че съм намерила забравени двайсет лева в джоба на зимното си яке и решавам да си купя книга, разчитайки единствено на задните корици. Ще ви дам пример за няколко типа анотации, които всъщност ще ме излъжат за съдържанието на романа или ще ме накарат да се откажа от покупката. С помощта на Великия бард и неговата трагедия „Макбет”.

Житие и страдание на грешния Софроний

Анотация: Уилям Шекспир е роден през 1564 година в град Стратфорд на Ейвън и е кръстен на 26 април. Шекспир се установява като актьор и драматург в Лондон. Още в самото начало на кариерата му другите лондонски драматурзи започват да завиждат на забележителния му талант. В края на 1594 Шекспир е актьор, писател и частично собственик на компания за театрални представления, позната като Мъжете на Лорд Чембърлейн. През 1613 г. Шекспир се връща в Стратфорд, където след три години на 52-рия си рожден ден умира. Погребан е в църквата „Света троица“ в Стратфорд на Ейвън.
„Макбет” е една от най-забележителните му трагедии.
Моята реакция: Добре де... Ама за какво става дума в книгата?!

Голословие или Тъмна Индия

Анотация: „Макбет” е впечатляваща драма, написана преди векове, но актуална и днес с трагизма си. Несъмнено, тя ще се хареса на широк кръг читатели със своята мащабност и динамизъм. Умението на автора да описва детайлно героите си и да създава силна атмосфера са гаранция за качество, което рядко можете да намерите в по-съвременни творби.
„Макбет” е книга, която е придобивка за всяка библиотека.
Моята реакция: Ъъъъ, как викаш се казва главния герой?

Колкото повече, толкова повече

Анотация: Великото произведение на Уилям Шекспир е трагедия за шотландския крал, който убива своя предшественик на трона с помощта на съпругата си.
Но това е само началото на драмата, защото той и лейди Макбет страдат от ужасното си дело и започват да се поддават на виденията на гузната си съвест. Тях ги измъчват не само призраци, но и мисълта за синовете на стария крал. В опит да запазят престола си, те ще извършат редица престъпления.
Но благородните принцове и аристократите, които ги подкрепят, ще сложат край на тъмното управление на Макбет.
Моята реакция: Уааа, не исках да знам кой е убиеца! Май няма да я купя.

Авторитетите, дето не ги бръсна

Анотация: Трагедията „Макбет” влиза в задължителната програма по литература в множество университети, а Шекспир е най-често цитираният и най-значим класик в англоезичната литература.
„Макбет” е трагедия, която не бива да пропускаме”
в. Литературни висини
„Шекспир е  съкровищница”
писателят Сигурносъм Типознат
„Макбет” е творба, която е била отличена с Награда за най-кратка трагедия на Шекспир от „Лондонското дружество на почитателите на театъра и бирата”.
Моята реакция: So what?!

Динена кора и/или Гръм и трясък

Анотация: Съдбата на шотландския престол виси на косъм! Множество интриги ще обвият управлението на крал Макбет и неговата жадна за кръв съпруга. Но за поданиците има надежда, защото от изток се връщат истинските наследници на престола. Дали ще срутят властта на тиранина? Прочетете сами!
Мащабни битки, предателства и мистични пророчества, които няма да ви разочароват.
Моята реакция: Ако бях жълто канарче, щях да се вържа. Първия път. После никога няма да вярвам на анотациите.

Коментирай...