Лудите учени

Shannara

От „Франкенщайн” насам образът на хахавия учен, който ръчка из механизмите на природата с неподходящия вид отвертка, е един от най-експлоатираните в литературата и най-вече в киното. Помислете си само – „Д-р Джекил и г-н Хайд”, „Островът на д-р Моро”, „Батман в началото”, „Пурпурните реки”, „Кураж, страхливото куче”, безброй второразредни екшъни от 80-те и 90-те. Винаги съм си мислела, че този стереотип се дължи на факта, че човек, който се занимава с изследване свойствата на дънния аромат на кварките и приноса му към цветните взаимодействия от гледна точка на квантовата хромодинамика, ще бъде странно и дори подозрително гледан от хората, чиито знания за кварките се базират на един урок по физика.

Но всъщност тази статия няма да бъде опит да защитавам доброто име на научните работници, макар и повечето от тях да го заслужават. Тя е за наистина шантавите изследвания, които от 1991 г. насам биват отличени с наградите „ИгНобел”, в чест на необичайността на обекта на изследване. Наградите „ИгНобел” се раздават ежегодно от списание Annals of Improbable Research като категориите варират. Критерият за класиране е прост – наградите „ИгНобел” се раздават за научни изследвания, които първо те разсмиват, а после те карат да се замислиш.
Тук съм подбрала няколко от по-идейните изследвания, награждавани през последните три години.

2007 г.

В областта на химията, наградата отнася Маиу Ямамото от Международния медицински център на Япония, заради изобретяването на начин за извличане на ванилов екстракт от кравешка тор. Предвид факта, че ванилинът се ползва в кулинарията, ми е трудно да си представя, че някой доброволно ще си сложи подобна подправка в кекса.

В областта на лингвистиката са наградени Хуан Мануел Торо, Джоузеф Б. Тробалон и Нуриа Себастиан-Гайес от Барселонския университет, заради неоспоримото им доказателство, че понякога плъховете не могат да направят разлика между човек, говорещ японски отзад напред, и човек, говорещ фламандски наобратно. Е, тук изненадата според мен е думата „понякога”. Всъщност тя ме депресира, защото явно плъхове владеят фламандски и японски – нещо, с което аз не мога да се похваля.

Военните не остават назад по идейност и печелят в категорията за мир. В търсене на по-хуманно оръжие през 2007 г. в Лаборатория „Райт” на американските ВВС са се провели изследване и разработка на ново химическо оръжие. Т.нар. „гей бомба” всява объркване в редиците на врага като ги превръща в хомосексуалисти. Всъщност, ако изследователите си бяха направили труда да прочетат малко история, щяха може би да се натъкнат на информация за Свещения отряд на Тива* и да се откажат от идеята.

2006 г.

От наградените през 2006 г. отново силно впечатление ми направи категорията за мир. Уелсецът Хауърд Стейпълтън от Мъртър Тидфил изобретил механичен репелент против тийнейджъри. Устройството издава високочестотен звук, чуван единствено от пубери, но не и от възрастни. Което идва да покаже, че най-вероятно изобретателят е имал деца на съответната възраст.

Изключително важен ми се струва и отличеният в категорията за медицина доклад на Франсис М. Фесмир от Медицинския колеж на Университета на Тенеси, озаглавен „Преустановяване на упорито хълцане чрез пръстов масаж на ректума”, и последващия доклад на медицински случай от Маджет Оде, Хари Басан и Ари Оливън от Медицински център „Бнай Цион” в Хайфа със същото заглавие. Емиии..., нужно ли е да споменавам, че май предпочитам хълцането?

Математиците, които са се класирали за 2006 г., са Ник Свенсон и Пиърс Барнс от Научна и изследователска организация на Австралийската общност. Те изчислили колко пози трябва да изщрака фотографът, за да е (почти) сигурен, че никой на груповата снимка няма да е със затворени очи.

2005 г.

За принос в областта на икономиката е наградено едно чудо на техниката, което никога не бих ползвала. Гаури Нанда от Масачузетския технически институт е изобретил будилник, който при всяко звънене търчи и се крие, и по този начин удължава работното време, защото собственикът на въпросното чудо със сигурност ставал по-рано.

В областта на физиката е бил отличен Виктор Бено Мейър-Рокоу от Бременския университет и Университета на Оулу, Финландия, и Йозеф Гал от Университета „Лоран Йотвьоз” в Будапеща, заради използването на основни физични закони за изчисляване на налягането, което се натрупва в пингвините, когато акат. Хм, това е изследването, което ме озадачи най-много. Дали всъщност е отчетено различно налягане при запек и разстройство?

Всичките тези смешни изследвания са само част от бисерите, които бихте могли да проверите в сайта на Annals of Improbable Research. Безспорно много от важните научи открития са били направени случайно в търсене на някаква друга истина, но ми е трудно да си представя, че в наши дни се намират хора, които да плащат за подобни на гореизброените изследвания.

* Свещеният отряд на Тива е елитна бойна единица в армията на полиса Тива през 4 в. пр. н. е. и се е състоял от 150 хомосексуални двойки. Идеята за създаването на Свещения отряд се основава на предположението, че любовниците се сражават по-яростно и по-сплотено, пазейки гърба на любимите си, и доказвайки пред тях войнските си качества.

Коментирай...