Зараждане на рицарството

превод и адаптация: Shannara

С благодарности на Dilvish the Damned за помощта

Еманципацията на жените донесе много права на нежния пол, но за съжаление имаше и един неприятен ефект. А именно – отидоха си истинските мъже, истинските жени и истинските малки космати същества от Алфа Кентавър. В памет на онова време, когато ги е имало,  решихме да ви запознаем с едно явление, което вече не се среща, или поне не по нашите географски ширини – рицарството. Корените му се крият далеч назад в миналото, но ние успяхме да ги проследим и отсечем, за да ви ги представим тук като хербарии:

Един ден Прекрасните Дами разбрали, че могат да ползват белите дантелени кърпи не само за да се сополивят, но и за да махат някому с тях. Висенето на балкона и веенето с кърпи на всевъзможни селяци и побойници било глупаво, поради което и се появили Рицарите.

Рицарите – това са мъже, които само с хляб не живеят, на тях им трябва и някой и друг подвиг. В името на дамата. Няколко дами отпървом се чувствали доста неудобно, когато в тяхно име някой рицар накълцвал тиквата на друг, но след време се осъзнали; че и даже почнали да внушават на рицарите, че белезите красят човека. Впоследствие всякакви псевдорицари и прочее метросексуални същества започнали да се блъскат с брадви в муцуните, стремейки се да докарат въпросните до състояние на мъжествено лице.

В едно небогато кралско семейство, не щеш ли, имали богата реколта от Ричардовци. Народили се маринованият пияница Ричард Лъвския черен дроб, ненаситният Ричард Лъвския стомах, двамата въздишащи меланхолици: Ричард Лъвския ляв бял дроб и неговия брат-близнак – Десен бял дроб (разбира се, също Лъвски. И също Ричард.); пръкнали се и шпионинът Ричард Лъвската опашка, завистливецът Ричард Лъвското око, вечно усмихнатият Ричард Лъвското чене (тъй като лъвовете, разбира се, не се хилят) и най-важното – Ричард Лъвското сърце, който оглавил рицарския орден. Въпреки че, както и баба знае, Ричард Лъвският мозък трябвало да управлява рицарите...

Отначало рицарите били Рицари на Квадратната маса, но след като Ричард Лъвското сърце измислил забавната рицарска игра „Който е на ъгъл, е глупак!”, възникнал Орденът на Рицарите на Кръглата маса.

Рицарите постоянно се опитвали да намерят Светия бокал, гроба Господен и всякакви подобни религиозни символи, но тъй като нямали никаква представа как изглеждат тези реликви, за всеки случай тръгвали на походи, събирайки по пътя си всичко, което не е заковано. Тоест, жени. А също и ценности, колкото може да носи конят.

На всеки рицар се полагали от 1 до n броя оръженосци, където n клони към безкрайност. Случвало се, да кажем, да се срещнат двама рицари. Единият, примерно, се наричал Рицарят-на-изящното-сквернословие-в-нетрезво-състояние, а другият – Рицарят-на-удивленото-съзерцание-на-света-през-собствения-си-поглед. И веднага – дай да спорим чия дама е по-прекрасна:

- Моята е по-уродлива! – крещи един.
- Не! Моята!!! – възразява другият.
- Ей сега, ще Ви сразя за тази подла инсинуация, сър Рицар!
- А аз сражаванката ще ви отрежа!

И битката била готова. А към всеки от двамата притичвали оръженосци и викали: „Ето! Ето Ви превъзходно копие!”, „Вземете от мен този меч, благодетелю!”. Не за друго, ами по него време оръжието било тежко и да го влачиш било занимание тежко и безсмислено.
Рицарите се въоръжавали, след което си разменяли снимките на Прекрасните дами и после с досада чупели копие о коляно. Накрая се прибирали у дома и разправяли: „За теб строших сто копия”. Цялата работа изглеждала глупава – да се радваш за потрошено оръжие – но на Дамите, кой знае защо, им било приятно.

А доспехите били измислени от Рицаря Пълни гащи. Отначало и той като всички ходел с щит. След това се сетил, че може да го наръгат в гърба, който безстрашно показвал на врага, и овесил там втори щит. В тоя ход на мисли решил да си обезопаси и фланговете и се накичил с щитове и по хълбоците. Да се мандахерцаш в такава кабинка за преобличане, било неудобно, но за сметка на това – безопасно. Срещата му с Рицаря-на-ината-заради-самия-инат усъвършенствала доспехите. Рицарят-на-ината-заради-самия-инат толкова упорито се опитвал да достигне до противника си, налагайки го с тояга, че четирите щита елегантно прилепнали към Рицаря Пълни гащи. Така, благодарение на страхливите и мнителни рицари, се появили първите рицарски доспехи.

Рицарите имали и свой Кодекс на честта:

1. Рицарят – това е рицар и няма какво повече да се обяснява.

2. Ако някой мижав нерицар нарече Рицаря „консервна кутия”, е разрешено забиването на копие в мижавия нерицар. Ако нерицарят е бабанка, боят с него е под достойнството на Рицаря, колкото и двусмислено да звучи това.

3. Ако един Рицар нарече друг Рицар „консервна кутия”, рицарят е длъжен гордо да отвърне: „От консерва го чувам!” и да забие копието си, заплашително, в най-близкия мижав нерицар.

4. Дамата може да се счита за Прекрасна, стига да има кърпичка и балкон, от който да маха с нея.

5. При липса на кърпичка и балкон, всяка Дама може да се счита за Просто Прекрасна.

6. В случай че наоколо няма Дами, Рицарят трябва надлежно да се придвижи до мястото, където такива са в наличност, а не да назначава за Прекрасни Дами оръженосците си, други Рицари и, както се казва, тем подобни.

7. Рицарят и без кон е Рицар. Конят без Рицар е животно.

8. Спуснеш ли си забралото, затвори си и пърдялото.

9. Взел ли си в ръка меч, готви се за сериозна сеч.

10. Избодеш ли на другарчето окото, вечерта ще пиеш с него - еднооко.

11. Когато доспехите ти са се изкривили, противникът се хили.

12. Рицарският кодекс трябва да се чете, изчита, почита и зачита.

Коментирай...