|
|
         
|
Напоследък се улавям, че все не ми достига време за четене. Че на коголи му стига, ще кажете вие. Да кажем, че съм открил начин да си уплътните част от загубеното време по спирки на градския транспорт, самите пътувания с такъв, висеното на опашки, миенето на чинии, прането, гладенето или чистенето. Начинът се нарича “слушане на книга”. Звучи малко нелепо, като се замисля, но на практика си е точно така. Не съм правил проучване как са се появили “аудиобуците”, но най-логично ми звучи обяснението, че са направени за хора със зрителни увреждания. Аудиобуците са книги, които ви ги четат. А вие слушате записа. Нещо като приказките, които сме слушали на грамофон или касетофон като малки. Всичко започна с Тери Пратчет, разбира се. После открих, че има аудиобуци и на други писатели и с други произведения. Както се оказа, една аудиокнига съдържа някъде към десетина и повече часа запис. Обикновено се чете от един и същи човек, а не е направена в тип “радио-пиеса”. Понякога може да се случи една аудиокнига да бъде озвучавана от няколко души. Така например, в “Крадец на време” участват петима актьори всеки от които чете частите, свързани с определен герой. Частите на Смърт са четени с дълбок, басов глас, Лу Цзе – с леко писклив, старчески, лукав тенор, а Сюзън – от жена, естествено.
Особено удоволствие изпитах от слушането на поредицата за Тифани, където дикторът й, Стивън Бригс (да, същият Бригс, който помага на Пратчет при написването на поредицата за изкуството в Света на Диска, адаптира книгите му за пиеси и работи с него върху карти и дневници) четеше репликите на мак-нак-фигълите със забележителен тежък шотландски акцент. Между другото, тогава едва се замислих как биха се превеждали на български техните реплики. На македонски може би? Изобщо, ако ще слушате Пратчет, препоръчвам ви интерпретациите на Бригс. Уникални са – героите звучат точно по начина, по който съм си ги представял. За съжаление, слушането на Бригс е толкова наркоманизиращо, че известно време не можех да понасям някой друг да ми чете книга на Пратчет или изобщо нечия книга. Разбира се, цялата тази идея със слушането на книга си има и недостатъци. Има моменти, в които се разхилвате като идиот и не можете да спрете да се смеете... в продължение на три-четири спирки. Хората в тролея/трамвая/автобуса ви гледат странно и изобщо ви мислят за пълен хахо. Книгата може да ви погълне до толкова, че да си изпуснете спирката, да спрете насред булеварда, който пресичате, да не си вършите работата, да си загорите манджата, да изпуснете прането или да се уловите, че гладите един крачол за двадесет и осми път.
Друг неприятен момент, с който се сблъсках наскоро, е времетраенето на батериите. Попаднах на книга на Чери (разбира се, очаквали ли сте друго?) в mp3-формат, разбира се, на която всеки файл беше дълъг час и четиридесет минути. Батериите “Тошиба”, с които захранвам mp3-плеъра си, изтрайват около 40 минути. Силата на звука на книгата е по-малка в сравнение с тази на песен или музика, и трябва да усиля докрай, за да чувам нещо, когато съм навън – чакам автобус или се возя в него на път за работа например. Като ми падне батерията, се очаква да я сменя с друга и както можете да се досетите, през време на тази процедура mp3-плеърът ми си е забравил докъде е докарал файла. Започвам да превъртам. Това също яде батерия и когато се добера докъм трийстата минута, и новата батерия сдава багажа. Наложи се да си сваля програма за аудиообработка – има няколко свободни фриуеъра, които вършат великолепна работа, с тях можете и да зачистите гласа от бял шум и да го усилите – и да си накълцам файловете на удобни за слушане парчета. Та, в общи линии, това ми е откритието за уплътняване на времето. За да го приложите на практика, ви трябва mp3 или CD-плеър, наръч акумулаторни батерии и... Ами, май това са нещата, които са във вашите възможности...
|
||||||||||||||||
Остава някой да се сети да внася аудиокниги и да ги продава в България или да преведе и запише такава на български език. 
