![]() |
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]()
|
Какво наследство бихте искали да оставите на децата си? Зелени гори, кристални езера и тучни ливади, по които сте тичали на воля като млади, или безброй бетонни паметници на човешката глупост и стремеж към богатство? Но всъщност, каквото и да изберете, най-вероятно ще остане второто – благодарение на безразборното, незаконно строителство върху националните паркове и резервати. Явно у нас все още има хора, които не осъзнават, че по-ценно за туристите е уникалната девствена природа, а не претъпканите курорти, срещани по цял свят. За предприемачите е по-важно да изберат едно красиво място, да го благоустроят и да заведат там възможно повече посетители, за да печелят от това. Но не осъзнават, че с това си начинание унищожават природата и тя вече няма да бъде атракция за туристите. По този начин едновременно съсипват национални паркове и резервати и прогонват любителите на природата. По една или друга причина, най-красивите места се оказват националните паркове и резервати. И въпреки законите за опазване на околната среда се намира начин “хората с парите” да правят каквото си искат с природата, без никакви морални задръжки. През последните месеци се нагледахме на достатъчно такива безумия. Ето какви са последствията от тях: Първи пример – Странджа, защитена зона, където имате шанс да срещнете най-голямото разнообразие на земноводни и влечуги в Европа, да се натъкнете на останки от тракийски гробници, да нагазите в кристално чисти води, да видите изключително редки видове почви – червенозем и жълтозем, които се срещат на едно-единствено място на Стария континент. Започва се незаконен строеж на територията на националния парк, подправя се подписът на заместник-министъра на земеделието. Измамата е разкрита, строежът е спрян, виновните са глобени. Но нещата не спират дотук. След като не могат да строят на територията на парка, предприемачите решават да премахнат статута на парка, за да продължат строежа. И познайте какво – успяват. Вече започвам да си мисля, че както в анимационните филмчета, и в нашата страна всичко е възможно. Благодарение на бързата реакция на природозащитниците и множеството протести статутът на парка е възвърнат и прокуратурата разглежда случая. (За ситуацията в момента – ТУК и ТУК.)
Втори пример – връх Перелик, Родопите. Там, за щастие, още не са започнали строителните дейности, но предполагам, че тази радост няма да е за дълго. Проектът е факт, земята вече не е собственост на общината. Скоро се очаква върхът и няколко от околните селца да бъдат “залети” с бетон. (Още за проблема – ТУК.) Трети пример – Парк Рила. Основите на лифт до Седемте рилски езера са вече налице, за разлика от разрешителното за строежа му. Разширен е пътят до строителните площадки, отново без разрешение, съобразено с околната среда. Разбира се, изпълнителите на проекта категорично отричат, че са навлизали в територията на парка. А може би трупите на повалените дървета около пътя са някакъв нов вид и си поникват така – окастрени и нарязани. Хората разказват как, преди години, охраната на парка е съставила акт на група алпинисти за "нерегламентирана дейност в защитената територия" - те били отишли да се катерят по замръзналия водопад Скакавица; а сега бетоновози и багери свободно се движат по пътя въпреки табелките: "движението и паркиране на автомобили, моторни шейни и друга техника строго забранено". (Още красиви щрихи – ТУК.) При всяка подобна новина настръхвам и събирам огромно количество омраза към хората, които биха продали и майка си за едните пари. Някак си не мога да проумея начина, по който те разсъждават. След това малко се успокоявам, като разбера, че има и трезво мислещи хора. Хора, пред които бих се поклонил, без да се замисля, хора, които лягат пред багерите или правят жива верига пред машините и не им позволяват да погубят природата, въпреки заплахите от строителите, от полицията и др. Трябва да сме истински благодарни и да подкрепяме природозащитниците и доброволците, които излизат по улиците да протестират против тези “анимационни филмчета”, много зачестили напоследък в нашата държава. В противен случай, децата ни ще гледат недокоснатите от човешка ръка столетни планини, чисти езера и зелени поляни само на картинки в книжките или по телевизията.
Природата е наша майка, Майката Земя. Развивала се е милиони години, а човечеството я унищожава за десетки. Ние можем да живеем съвместно с тази величествена сила. Не е нужно да се борим с нея и да я унищожаваме, за да постигнем целите си, а просто да се съобразяваме с нея по пътя на развитието си. Тя ни е дала живот, тя ни е отгледала. Редно ли е да се отплащаме по такъв начин? Редно ли е да постъпваме така и с вече малкото останали зелени кътчета? Вие бихте ли убили родната си майка, за да имате охолен живот!? Следващия път когато излезете на разходка, не умувайте кой магазин е по-хубав, коя сграда – по-красива, коя улица – по-оживена. Обърнете внимание на природата, която ви заобикаля... благодарете й за това, че ви е дала живот, че ви е позволила да съществувате, благодарете й за красотата... покажете й, че не ви е безразлична, пазете я чиста... грижете се за нея... и тя ще ви допусне в царството си и ще разберете величието й... съхранете това, което тя ви дава, за да се радват и децата ви, и техните деца !!!
|