|
|
         
|
Vaya Con Dios
Малко е трудно да се опише какво точно въздействие има музиката на белгийците, но някак провокира към спокойствие и злоупотреба с мартини в опушен бар. Понякога игриви, често меланхолични, но винаги романтични, без особено усилие те успяха да се превърнат в легенда. И как иначе, при уникалния микс от джаз и поп, и магнетичния глас на вокалистката Дани Клайн. Странно как около тази група в близкото ми обкръжение възникваха какви ли не недоразумения. Като начало трябва да споменем твърдото убеждение на страшно много хора, че Vaya Con Dios е името на певица, която пее соло. Освен това винаги са били смятани за много стара, почти антична група, което не е съвсем вярно, да не говорим и за разнообразните дестинации, сочени като тяхна родина. Създадени са през не толкова далечната 1986-та от гореспоменатата Дани Клайн, Вили Ламбрехт и Дирк Шуфс, първите двама от които дотогава се подвизавали в слабо известните Arbeid Adelt! Предприетият ход към създаване на музика, която би могла да се нарече кросоувър, с редица джазови, цигански и латино мотиви явно се оказал успешен, защото още първите няколко сингъла донесли немалка популярност и успех.
След дебютния и едноименен албум, Vaya Con Dios постигнали и абсолютния си пробив през 1990 с Night Owls. Сингълът What’s a Woman? става платинен в Холандия, а в албума и покрай него стават известни още няколко завладяващи песни. Горе долу по това време Ламбрехт напуска и бива заместен от Жан-Мишел Гийлен, а година по-късно си тръгва и Дирк Шуфс, с което групата остава дует. През 1991 Шуфс напуска този свят само на 29 години от усложнения, свързани със заразяването му с ХИВ. Time Flies, появил се през 1992 е още по-успешен от предишния. Следва още един, Roots and Wings от 1995, след което групата прекратява съществуването си поради натрупания стрес у Дани. До момента, в който след около десет години, в които се появяваха разнообразни Greatest Hits на групата отново се чу за тях, а излезе и миналия незабелязано The Promise. Всъщност издаването на бестове от страна на Vaya Con Dios едва ли е съществен проблем, предвид на огромното количество хитове, което успяха да сътворят за сравнително малко студийни записи. Голяма част от успеха на групата се дължи на невероятния глас на Дани Клайн, малко грубоват, но с широки възможности. Независимо от супер-успешните си концерти, музиката им е по-скоро подходяща за арт-клубове и наистина създава ретро атмосфера. Голяма част от песните са повлияни от класическите френски шансони, а някои са изпълнявани и на френски език. Голямо предимство на творчеството им е, че всъщност дори не се налага да се заслушаш сериозно в дадено парче, за да ти влезе в главата. От лековатите Nah Neh Nah и Something’s Got a Hold On Me, през замечтаните Puerto Rico и When the Sunny Days Are Over, та до романтично-трагичните Don’t Break My Heart и What’s a Woman?, репертоарът им предлага богат избор за меломаните. В крайна сметка Vaya Con Dios постигат и гражданственост за джаза, демонстрирайки една негова по-достъпна за масовия слушател страна, като същевременно изтупват от прахта и някои други, позабравени жанрове, като по този начин разграничават слушането им от проявите на снобизъм. Популярността им обаче в голяма степен се оказва ограничена на Стария континент, докато в далеч по-мащабните задокеански пазари за тях почти не се говори.
|
|||||||||||||||||
