h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Games section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-
Без производни 2.5 България
.












gl
ФАНТАСТИКА

Редакция

В рубрика “Фантастика” можете да намерите статии за популярни книги или автори; ревюта на предстоящи или вече излезли на книжния ни пазар произведения; материали, свързани с историята и развитието на фантастиката като цяло или на отделните поджанрове; представяне на различни класации, награди или специализирани издания за фантастика и много други. Тук е мястото да отбележим, че причисляването на едно произведение към даден жанр или поджанр е преди всичко плод на авторското виждане по въпроса и не цели започването на грандиозни конфликти тип “не е фантастика - фентъзи е”.

В рубрика "Фантастика" в настоящия брой можете да прочетете:

Майкъл Бишъп: Откраднати лица

Майкъл Бишъп, поредният несправедливо пренебрегван от нашите издатели фантаст, е много интересен автор. Дебютира в началото на 70-те с разкази и през 1975 г. с романа Funeral for the Eyes of Fire (номиниран за Небюла). Представител е на пост-ню уейв-поколението хуманисти (има едно, краткотрайно, мисля, разделение на писателите през 80-те на киберпънкари и хуманисти) заедно с Октавия Бътлър, Джийн Улф и Джон Варли. Пише най-известните си произведения през 80-те, макар че, според разбирачи, най-доброто от него излиза през 90-те. И това е донякъде логично, защото Бишъп е амбициозен автор (никога не го е криел) и търсенията му са го отвели къде ли не, почти винаги с успех...

Джон Скалзи: Войната на старците

Приятна изненада е, че издателство Бард започнаха да издават не само романите-носители на награда “Хюго”, но и номинираните книги. Дано само това не е плод на чиста случайност, тъй като на корицата на “Войната на старците” фактът, че книгата е номинирана не се споменава (а още по-фрапантен е случая с носителката на наградата “Ускорение”). И така, пред вас е един от романите, номинирани за награда “Хюго” в категория “най-добър роман” за 2006. Този роман донесе на автора си награда “Джон Кембъл” за най-многообещаващ млад автор за 2006 година, бе номинирана за награда “Локус” в две категории – “най-добър роман” и “най-добра първа книга”, така че книгата заслужава да й отделите внимание. ...

Как бихте се почувствали, ако летяща морска звезда от Уран на име Абдула ви постави сложна задача, за изпълнението на която печелите разходка до родната му планета, смяна на името и интимно запознанство с тънкостите на венерианската кулинария от другата страна на масата, или по-точно върху масата Ужасен, втрещен, невярващ – също като Реймънд. И докато той пътува към топлата тенджера, верният му приятел Саймън получава книга, в която е описано бъдещето. Зачита се и му се разкриват невероятни перспективи – да помогне за спасяването на човечеството на земята или да спечели от залагания. И, да, избира второто...

Чудесата на Джон Варли:
Трилогия „Гея”

Дилвиш веднъж ми спомена, че предпочита да чете автори, чиито произведения са многократно номинирани, но не са печелили престижни награди, отколкото автори с един или два наградени романа. Не мога да не се съглася с него, че многократните номинации са доста добра препоръка за стила и идеите на фантастите. Такъв „недостигнал наградата” автор е Джон Хърбърт Варли. В периода от 1976 до 1985 г. той е номиниран ежегодно за наградите „Хюго” и „Небюла” – често пъти в по две-три категории, но за тези девет години са отличени само два разказа и една повест с общо две премии „Небюла” и три „Хюго”...

В резюме  

l

Що е фантастика? Как може да бъде обяснена? Всъщност – има ли нужда от обяснение?

Определения за фантастиката много, но най-често срещаното, което съм чувал е, “фантастиката е фикция, в която действието се развива в бъдещето”. Това обяснение е толкова опростено, колкото и неточно. В жанра има толкова много поджанрове, че е практически невъзможно да се намери такъв, който строго да се подчини на това определение, а някои (като тайм-фантастиката или антропологичната фантастика), директно го отричат.

Фантастиката все пак е литература, и като такава се подчинява на законите на всеки един литературен жанр – композиция, стил, сюжет, динамика, образи и т.н. – но като всеки литературен жанр и тя има своите правила и условности, които я определят като самостоятелен вид литература.

Може би най-съществената от тези особености са идеите. В най-общ смисъл фантастиката може да бъде наречена плод на писателското виждане, идея или фикция за нашето бъдеще/настояще/минало. В едно фантастично произведение идеите са толкова важни, че много автори направо пренебрегват героите си, оставяйки ги като схематични декори на сцената, на която главни действащи лица са Идеите. Авторовата идея за бъдеще/настояще/минало е основният критерий, по който едно произведение може да бъде причислено или бива категоризирано в даден поджанр – твърда или мека фантастика, космическа опера, киберпънк, тайм-фантастика, алтернативна история и други.

Много може да се спори дали фентъзито е отделен литературен жанр или не. Има достатъчно изказвания в полза и на едното, и на другото твърдение. Всичко зависи от читателската гледна точка и личното виждане, макар изследователи и литературни теоретици, посветили се на жанра да го определят като самостоятелен. Напоследък въпросът се превърна в чисто теоретичен, защото почти всеки започна да мисли за фентъзито като за отделен жанр, макар че, ако се задълбаем под повърхността, ще установим, че двата жанра не са чак толкова различни. Достатъчно е да сравним изразните средства на фентъзито и фантастиката. Фантастиката използва определен “стандартен” набор изразни средства - ФТЛ-технологията например, ансибъл-технологията, бластера или космическия кораб. Не става дума само за космическата фантастика - която и област да вземем, този характерен набор е на лице. В книгите на Тери Пратчет, например, има тролове, джуджета и елфи. Това не му пречи да се гъбарка с журналистиката в "Истината", с религията в "Малки богове", с филмовата индустрия в "Подвижни образи", с операта в "Маскарад"... Изразните средства не са ИДЕИТЕ на книгата при фентъзито. Идеите тук са далеч по-прикрити - това са самите светове, конфликтите, магическата система, а и самата история. В твърдата фантастика идеите са си ИДЕИ и на тях се отдава решаващото и основното значение.

Фантастиката и фентъзито, като цяло, са развлекателни жанрове. Чете се за разтоварване след тежък работен ден, за да се откъсне човек от сивото и монотонно ежедневие. Надяваме се, че материалите, които ще намерите и прочетете тук, ще допринесат за вашето добро настроение и пълноценно прекарано свободно време с книга в ръка.

l

 
Home Home Forum