В секция игри ще наблягаме предимно на фентъзи и фантастични заглавия, настолни, картови, за ПЦ и за конзоли, стражари и апаши, топчета и така нататък. Всъщност ще наблягаме основно на игри за ПЦ, актуални, но и с ретро отенък, защото сме си олд-скуул геймърчета. Няма да ви занимаваме с досадни технически подробности или с впечатления от зукия бос, само с телешкия ни възторг от арт, геймплей и сетинг. Е, от време на време и с проблемите на домашните ни щайги и системните изисквания на последната пуцалка.
В рубрика "Игри" в настоящия брой можете да прочетете:
Ако започнем този сложен анализ на RTS индустрията, то безспорно можем да направим една груба аналогия с киното, в което в последно време се наблюдава все по-остър недостиг на качествени сценарии за сметка на безумно красиви и безумно евтини ефекти. Тоест, ако приравним двата основни компонента, които определят една компютърна игра като “плейъбъл” към сходните им в един филм, би трябвало да получим някаква представа какво се случва в последните години в гейм индустрията. Е да, ама не, е казал поетът...
Тръпката от компютърните игри е позната едва ли не на всеки, който някога е хващал клавиатура. Понастоящем геймърството е едва ли не вид наркомания и хазарт – мрачните интернет-клубове, в които се “джитка” поредната версия на Command & Conquer, CS2, StarCraft или Diablo. Играта в мрежа отдавна завладя умовете на геймърите, защото насреща си имат не изкуствения интелект на компютъра, а човешки ум, много по-изобретателен и находчив. ... Една игра обаче се превърна в тотална мания в геймърския свят и това е т.нар. “Уоу”. Съкращението прилича на удивено възклицание и колкото и да е странно, аналогията е доста удачна....
Напоследък ситуацията на пазара за компютърни игри все повече заприличва на “преди Diablo” и “след Diablo”. Не че отрочето на Blizzard беше чак толкова страхотна и неустоима игра. Просто чрез нея се популяризира един жанр, който се оказа доста сериозна притегателна сила с възможността класическите РПГ-та да станат достъпни за по-широк кръг играчи. Именно с хак’н’слаш ролевите игри стана възможно без особено влагане на интелектуални усилия да се наслаждаваме на тези безспорно плодовити откъм възможности и неограничени от прекалена линейност компютърни забавления. ...
Ето ви една игра от миналата година с ретро привкус, която вероятно ще се понрави на непрежалилите доброто старо време на хардкор РПГ-та от първо лице. От друга страна обаче творението на Cypron страда от типичните недъзи на този жанр, както и от още по-неприятния факт, че няма с какво особено да се похвали от гледна точка на игрови свят и някакви нововъведения в геймплея. Да не говорим, че и графиката едва ли ще предизвика охкания и ахкания у доста разглезените напоследък геймъри. ...
За да си истински геймър, трябва да отговаряш на поне 95% от долните условия:
1. Заспиваш най-късно след още две нива.
2. Не че си скъсал с реалността, просто светът е с диагонал от 21 инча.
3. Комуникираш с връстниците си само в мултиплейъра.
4. Момичето на мечтите ти се разхожда в кожено бельо, има поне шест различни оръжия и съществува в две измерения.
5. Не ядеш, докато скалата на кръвта ти не падне поне наполовина.
6. Какви са тия глупости с гравитацията, всеки знае, че не е проблем да скочиш от 5тия етаж и веднага да започнеш да пуцаш.
7. Оня ден наште ме хванаха, че бягам от училище, ама сега съм с повече експириънс и няма да ме усетят.
8. Само лузърите минават на зелено и не мачкат пешеходци.
9. Така и не разбрах защо номера с shift+ctrl+LP не проработи при кварталния побойник.
10. Всъщност съм роден в Сеул и съм играл 64 часа без прекъсване на Diablo II.
