|
|
         
|
Anti Nowhere League – История и сатира
Ако си направя една кратка равносметка, то мога с голяма доза увереност да заявя, че едва ли има по-пълен с герои музикален стил от пънка. В зависимост от гледната точка можем да ги определим и като антигерои, но със сигурност са много. Пък и самият пънк е твърде хетерогенен по музикални и социални убеждения за толкова опростен в същността си жанр, всяко от които субтечения има нужда от свои собствени лидери. Затова имена като Misfits, Sex Pistols, Exploited и десетки други притежават неумираща слава. Сред водещите “бандити” на стила се врежда и английската група Anti Nowhere League, че дори и се намира на доста видно място, благодарение на агресията, цинизма и социалната си ангажираност. Малко ми е обидно, когато хлапета си припяват So What с твърдото убеждение, че това е песен на Metallica, но всъщност калифорнийските металисти чрез този кавър за пореден път показват почитта си към пънк група, неволно крадейки от славата й (далеч по-неприятен за мен пример е популярността на Die Die My Darling, но да приемем чистите помисли на Хетфийлд и компания).
Та накратко, Anti Nowhere League са поредната гаражна банда, основана през 1980 в залеза на пънк движението в Англия, част I. Първоначалният състав включва вокалиста и лидер Animal (Nick Kulmer) и китариста Magoo (Chris Exall). Започват като доста шумен вариант на Sex Pistols, а нерядко се забъркват и в бели, но твърдо и с постоянство си уреждат гигове и се опитват да пригласят на легендите The Damned и изгряващите The Exploited. Не закъснява и първото EP – Streets of London, понастоящем легендарно най-малкото защото включва издигнатата в химн на групата So What?. Самата песен е резултат от малко случаен творчески порив, породен от главоблъскането с какво да допълнят дебюта си. И така, понесени на вълната на първоначалния си успех, хорската омраза и многобройните концерти, момчетата успяват още следващата година да се доберат до договор и издаване на първия им дългосвирещ албум с краткото и точно заключение – We Are the League. Албумът се радва на широка популярност, що се отнася до забрани да се продава, пуска в ефир или може би изобщо да се говори за него, което обаче ни най-малко не притеснява музикантите и те продължават с широката си концертна дейност. Може да се каже, че звукът е претърпял не еволюция, ами направо революция спрямо предишните им записи, а не е особено трудно човек да си хареса и любими парчета – гаранция за пробив в ъндърграунда. We Are the League, Snowman, Let’s Break the Law и I Hate People са вдъхновяващи, да не кажа взривяващи и любими обекти за кавър версии на огромна палитра от артисти на тежката музика. Опростени рифове, малко втвърден звук, с провокативни текстове и дрезгав вокал – това е формулата, с която Anti Nowhere League и The Exploited успяха да запазят искрицата на пънка. Летящият старт преминава в свободно летене със записите на твърде противоречивия, но безумно популярен лайв албум Live In Yugoslavia от 1983. Подобно добро начало обаче винаги предвещава проблеми и те не закъсняват. “Бързият живот” изсмуква съпротивителните сили на бандата, някои напускат, други просто се дрогират и напиват до несвяст, така че след сравнително слабия The Perfect Crime от 1987 Anti Nowhere League на практика престава да съществува.
“И сега какво?”, ще попитате. Ами честно казано това си е история, достатъчна за една легенда. Оказва се обаче, че Metallica направо са си бръкнали с пръста във възраждането на пънкарите. Заради кавър версията на So What? решили да поканят антигероите да се съберат за съвместен гиг, а на тях им харесало, така че Animal и компания подписали договор с немските устои на пънка Impact Records и се заели със записите за нов албум. Отнело им доста време, но през 1996 чухме метализираното EP Pig Iron, a през 1997 на бял свят се появи противоречиво успешният Scum. Без да си кривя душата, мога да заявя уверено, че това е един прекрасен модерен пънк, който все пак носи духа на онези времена, в които това беше просто бунтът на младите. До голяма степен може да се прави аналогия между Scum и Beat the Bastards от 1996 на The Exploited. Значението за развитието на групата, посоката на стилова промяна и изобщо всичко в тези албуми е учудващо сходно. Оттогава насам групата си е тук, на сцената, с периодични албуми, връщане на стари членове, гонене на нови и регулярни концерти. Даже и трибют им издадоха, но би било срамота да не го направят, предвид огромното количество кавър версии. Поостарели, помъдрели, но олд скуул пънкари, Anti Nowhere League са точната музика за състояние на социално недоволство и опит за избиване на излишни мозъчни клетки.
|
|||||||||||||||||||
