Винаги има някакво събитие, или начинание, или дори прост факт, който ни е отровил няколко часа, дни, седмици или месеци, и който е отминал. Един приятел казва: “Ако не гледам с хумор на ситуацията, ще трябва да откача”. Е, “Нещата от живота” са точно такава рубрика – лекарство против откачане.
В рубрика "Нещата от живота" в настоящия брой можете да прочетете:
Съвсем в духа на новото време, с развихряне на пазарната икономика мало и голямо се хвърли да прави частен бизнес. За зла участ на тази толкова модерна чуждица, голяма част от голямото реши да свърже на късо търговския процес и да се превърне в обикновена престъпност, движеща се в скъпи таратайки, със скъпи дрехи и още по-скъпи ланци, но присвоявайки си термина “бизнес”. Оттам дойде и негативното отношение на обикновения, изстрадал гражданин към бизнесмените, което в свободен текст би трябвало да се превежда като “частници”, или буквално, “работещи хора”. ...
Както всички знаем, в спора се ражда истината. Лошото е, когато се родят близнаци, щото двете истини много си приличат, ма все пак се различават по характер и не е много сигурно коя е истинската. Та спорехме значи с трола, или не, не спорехме, той ми обясняваше какво е това “твърда фантастика”. Аз, нали знаете, литературното си развитие го стопирах още на Конан, щото си бях щастлив с напращелия като цял бостан любеници супер герой. Нали се сещате, онзи варваринът, с алергия към магия и силно развито чувство за справедливост, което не работи винаги, когато се навестяват чужди брачни ложета. Изобщо не ми трябваха дървени звездолети и цивилизации на машините...
Има един, според доста хора, огромен недостатък в човешката психология. И това е, че непрекъснато си ядем нервите за нещо. Трябва да има Драми. Прекарваме повече време да се косим за нещо, от това да се радваме на нещо друго. Постоянно съжаляваме за нещо, а колкото повече одъртяваме, толкова по-зле става – косим се за неща станали все по- и по-отдавна. И какъв е смисъла? Можем ли да променим нещо, което вече се е случило? В крайна сметка, не излиза ли, че колкото по-скоро се справим със ситуацията, забравим за нея, или я погледнем откъм смешната й страна толкова по-добре не само за нас, а и за околните? Особено последното – ще се получи великолепна Тема за Разговор и освен това укрепва Социалните контакти, ‘щото излиза, че сме готини и забавни хора. А за околните - защото, както всички знаем, парата се изпуска не по предназначение. Така че – дайте по-ведро! Следващият път ще знаете.
Странно как се случва така, че една трагична ситуация винаги е смешна ПОСЛЕ. Ден-два след като отмине. Независимо дали е кошмарна ваканция, болничен престой или контролата ви е гепила без билетче. Представяте ли си колко нерви и ядове, колко бели косми бихме си спестили, ако можехме да видим комичното по време на случващото се... Само дето ни е до смях после, ако ни е до смях изобщо. Хората казват, че смехът лекува. Май е вярно. Дори и после, не е зле да гледаме с хумор на всичко, което ни поднася живота и да приемаме нещата (че и себе си покрай тях) прекалено на сериозно. Пробвайте – ще видите, че така е по-леко.
