h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Games Section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално– Без производни 2.5 България
.












gl


“Най-страхотното шоу в космоса”
на Робърт Ранкин


Моарейн

Как бихте се почувствали, ако летяща морска звезда от Уран на име Абдула ви постави сложна задача, за изпълнението на която печелите разходка до родната му планета, смяна на името и интимно запознанство с тънкостите на венерианската кулинария от другата страна на масата, или по-точно върху масата Ужасен, втрещен, невярващ – също като Реймънд. И докато той пътува към топлата тенджера, верният му приятел Саймън получава книга, в която е описано бъдещето. Зачита се и му се разкриват невероятни перспективи – да помогне за спасяването на човечеството на земята или да спечели от залагания. И, да, избира второто. Нищо, че скоро всички ги очаква бавна и мъчителна смърт от задушаване, ако преди това не бъдат анихилирани от Сатан-кокошката, важното е, че ще умре богат. Комбинативният му ум измисля перфектен план, който почти успява. В това време космическият пътешественик Реймънд постига немислимото – избягва на косъм трагичната съдба и бива спасен от най-екстравагантния междупланетарен цирк, който може да съществува. Разбирайки коварните планове на Рай да “прочисти” Земята, с помощта на прекрасната Зефир (съставена от всички най-красиви женски части, които Реймънд е виждал или си е представял) и Професор Мерлин, той повежда армията за спасение на Земята, състояща се от… него самия.

Това е първата книга на Ранкин, която прочитам и съм лека раздвоена. От една страна писателят е далеч от хумора на Пратчет и уникалността на Адамс (а точно това са написали нашите хора от “Бард” на корицата). Чете се сравнително леко, но на моменти досадява с физиологичните гегове. А от друга – това е творба, от която мога да цитирам цели пасажи и да се превивам от смях (жалко, че подобни пориви на авторовото вдъхновение са твърде епизодични). Може да се прочете при липса на по-апетитни заглавия, а за феновете на английския футбол си е направо задължителна.

МоарейнИ нещо интересно – още в първата си книга The Antipope (написана 13 години по-рано, от поредицата за Брендфорд), Ранкин ни препраща към “Най-страхотното шоу…”: “иззад ъгъла се намираше непокътнат парцел, който някога е принадлежал на Реймънд, който бе отвлечен в космоса от звездно създание от Alpha Centauri.”

 

 

 

 


Коментирай...

 

l

Още в рубриката:

Джон Скалзи: Войната на старците

Приятна изненада е, че издателство Бард започнаха да издават не само романите-носители на награда “Хюго”, но и номинираните книги. Дано само това не е плод на чиста случайност, тъй като на корицата на “Войната на старците” фактът, че книгата е номинирана не се споменава (а още по-фрапантен е случая с носителката на наградата “Ускорение”). И така, пред вас е един от романите, номинирани за награда “Хюго” в категория “най-добър роман” за 2006. Този роман донесе на автора си награда “Джон Кембъл” за най-многообещаващ млад автор за 2006 година, бе номинирана за награда “Локус” в две категории – “най-добър роман” и “най-добра първа книга”, така че книгата заслужава да й отделите внимание. ...

Чудесата на Джон Варли:
Трилогия „Гея”

Дилвиш веднъж ми спомена, че предпочита да чете автори, чиито произведения са многократно номинирани, но не са печелили престижни награди, отколкото автори с един или два наградени романа. Не мога да не се съглася с него, че многократните номинации са доста добра препоръка за стила и идеите на фантастите. Такъв „недостигнал наградата” автор е Джон Хърбърт Варли. В периода от 1976 до 1985 г. той е номиниран ежегодно за наградите „Хюго” и „Небюла” – често пъти в по две-три категории, но за тези девет години са отличени само два разказа и една повест с общо две премии „Небюла” и три „Хюго”...

Майкъл Бишъп: Откраднати лица

Майкъл Бишъп, поредният несправедливо пренебрегван от нашите издатели фантаст, е много интересен автор. Дебютира в началото на 70-те с разкази и през 1975 г. с романа Funeral for the Eyes of Fire (номиниран за Небюла). Представител е на пост-ню уейв-поколението хуманисти (има едно, краткотрайно, мисля, разделение на писателите през 80-те на киберпънкари и хуманисти) заедно с Октавия Бътлър, Джийн Улф и Джон Варли. Пише най-известните си произведения през 80-те, макар че, според разбирачи, най-доброто от него излиза през 90-те. И това е донякъде логично, защото Бишъп е амбициозен автор (никога не го е криел) и търсенията му са го отвели къде ли не, почти винаги с успех...


l


 
Home Home Forum