|
|
         
|
Напоследък ситуацията на пазара за компютърни игри все повече заприличва на “преди Diablo” и “след Diablo”. Не че отрочето на Blizzard беше чак толкова страхотна и неустоима игра. Просто чрез нея се популяризира един жанр, който се оказа доста сериозна притегателна сила с възможността класическите РПГ-та да станат достъпни за по-широк кръг играчи. Именно с хак’н’слаш ролевите игри стана възможно без особено влагане на интелектуални усилия да се наслаждаваме на тези безспорно плодовити откъм възможности и неограничени от прекалена линейност компютърни забавления.
В лицето на Loki получаваме поредната порция “пост-диаблов” гейминг, който между другото не блести с нищо особено. Имате си герой/героиня, която кръстосва базиран на класически митологии свят и коли и беси вразите, тоест помпате се на левия бутон на мишката като за последно. Всъщност менюто, уменията, начина на управление на героя и на камерата, че дори и зверилникът са до болка познати от толкова много игри, че не заслужават да бъдат коментирани.
Като стана въпрос за митологии, те са четири – египетска, скандинавска, гръцка и ацтекска, като последната седи малко като пришита на останалото. Ситуацията се усложнява от вкараните конквистадори, което съвсем омазва пейзажа. Избирате си герой, който съответно принадлежи към една от митологиите и в първите два случая е от мъжки пол, докато в другите от женски. След което се впускате в изпълняване на куестове, избиване на гадини и трупане на нива. В зависимост от това кой от четиримата сте си избрали, имате и различни умения, които да развивате.
Първото лошо впечатление, което ми направи играта се коренеше в количеството време, необходимо за инсталацията, както и във времето на зареждане. По принцип Loki е красиво нарисувана игра, но за да се насладите на тази красота, трябва да приготвите машина като за third person shooter, иначе рискувате всичко на екрана да ви изглежда странно размазано. Следващата сериозна забележка е бая постничкото меню, което сигурно е правено с цел улеснение, но... абе постно е. Светът може би е нелинеен, но за сметка на това вие се движите по доста линеен и ограничен път, сигурно за да не вземете да загубите ориентация. В този ред на мисли, понеже дизайнерите на играта със сигурност са много милозливи хорица, които дават мило и драго да не се преуморите, са се постарали да избегнат опасността гадинките около вас да са твърде силни. Не знам какво става, като се сблъскате с нещо по-мощно, но в началото играта ви силно заприличва на клане, при това без особени усилия. Куестовете също не ви затормозяват кой знае колко.  Що се отнася до света и гадинките, при тях липсата на особени напъни на въображението е по-скоро плюс. Може да се каже, че заобикалящата ви среда е по-скоро стегната и приятна, отколкото кичозно-натруфена. Гигантски паяци, скелети, вълци, по-добре това, отколкото зверове, които са избягали от всякакви закони на физиката и здравия разум.
|
|||||||||||||||
