 |  |
| | |
 |
 |
         
|
Ето ви една игра от миналата година с ретро привкус, която вероятно ще се понрави на непрежалилите доброто старо време на хардкор РПГ-та от първо лице. От друга страна обаче творението на Cypron страда от типичните недъзи на този жанр, както и от още по-неприятния факт, че няма с какво особено да се похвали от гледна точка на игрови свят и някакви нововъведения в геймплея. Да не говорим, че и графиката едва ли ще предизвика охкания и ахкания у доста разглезените напоследък геймъри. И така, вие сте Принцеса Зина, пардон, Вивиен, една доста мъжкарски изглеждаща секси мацка, която се озовава ни в клин, ни в ръкав на някакво непознато пристанище в някакъв непознат град, където я е пратил шефа й да разследва някакви истории с липсващи богове и да търси някакво оръжие. Първото нещо, което ви се набива в очи е синьото небе, а борбата с клавиатура и мишка, докато уцелите комбинацията, с която да си настроите камерата е продължително-изтощителна. След като се справите с тази нелека задача, би следвало да огледате добре Славинград, който е столица на Славиния и където започва вашето приключение. За съжаление, с наименованията на градовете и имената на жителите им се изчерпва славянско-митологичното в сетинга. Като начало разбирате, че тукашните не са особено дружелюбни към магьосници (някакви стари истории с граждански войни), а и напоследък не вярват особено в богове, защото са се отказали да търсят помощ от тях. Любувайки се на прилично-светлата гледка и добре облечените “селяни”, които отгоре на всичкото не изглежда и да страдат от някакви болести или недохранване, се чудите от какво аджеба се оплакват, ама както и да е. После се ориентирате и в това кои са основните кожодери, а, търговци в града и с кого не трябва да разговаряте поради откровената му недружелюбност, след което се втурвате да трупате опит, като изпълнявате куестове, избивате гадинки и спасявате моми. Малко ми беше некомфортно да бъда жена и да зяпам в деколтетата на другите жени, но такъв е животът, несправедлив.
Като при типично фърст пърсън РПГ голяма част от играта ви се състои в безумно мудно шляене из градовете и “аутър ленд”, както и в безумно много разговори, голяма част от които са абсолютно безсмислени. Куестовете съответно в голямата си част включват бране на билки, размяната им срещу ликьори, които да спасят брака на някаква домакиня и тем подобни свръхнапрегнати дейности. Графиката е прилична, но в никой случай достатъчна за подобен тип игра. Но пък важен е геймплеят. Е, в случая последният е банален, познат, муден, скучен и каквото друго се сетите. Битките са тип походова стратегия, писват страшно бързо, макар рядко да са задължителни, за да ви върви играта и независимо от нивото, което сте достигнали, нерядко се решават и от късмета. По-лошото е, че това е прищявка на електронния мозък, не на късмета, който ви е зададен като показател на героинята. Сетингът, както казах, е напълно лишен от оригиналност и се трепете с доста прозаични гадинки, например гигантски паяци, или пък още по-нелепите кръстоски между праисторическа амфибия и скорпион.
|
|||||||||||||||
Все пак, за да спомена няколко добри думи, искам да отбележа, че Gods: Lands of Infinity принадлежи към един доста позабравен жанр, който далеч не е изчерпал потенциала си. Важно е от време на време геймърите да си припомнят, че РПГ-тата не са само екшън-базираните клонинги на Diablo, в които единствената ви цел е да помпате на мишката до посиняване. От друга страна опростеният геймплей силно помага играта да е достъпна и да не изисква часове само за да схванете как се играе. При определена носталгична нагласа е възможно да прекарате много приятни часове.