|
|
         
|
Мнозина може би си спомнят гостуването на Анджей Сапковски на Еврокон 2004. Понякога с противоречиви чувства. Споменът за поисканите пет долара за снимка с известният полски писател буди възмущение към неговата меркантилност. Но, повярвайте ми, всеки, който се е сблъскал с поредицата “Вещерът” и я е прочел не може да не се възхити на поляка, открил точната рецепта за писане на силно, динамично, продаваемо западняшко фентъзи. Защото ако цикълът не може да се нареди редом до “Малазанска книга на мъртвите”, “Песен за огън и лед” и “Колелото на времето”, то мястото му е само едно стъпало по-долу. За съжаление, от богатото творчество на автора на български е излизал един-единствен разказ в списание “SF-трилър”. До момента всички опити да бъде издадена поредицата “Вещерът” на българския пазар претърпяват неуспех. Обяснението, което получаваме от издателствата е, че авторът иска прекалено голям хонорар за правата на цикъла. И не е чудно – Сапковски се ползва с огромна популярност в Русия, Франция, Испания, Германия, пилотният сборник разкази на поредицата наскоро излезе и на английски. Един съвет. Докопайте книгите на някакъв познат ви език и ги прочетете. “Вещерът” наистина си струва.
Гералд от Равия, Ведмакът (първата ми среща с героя беше на руски и вероятно никога няма да се освободя от условностите на руския превод), се ражда през 1986 година като разказ за литературния конкурс на полското списание “Нова фантастика”. Внезапният читателски интерес подтиква Сапковски да продължи приключенията на героя и в крайна сметка през 1990 година на полски излиза сборникът Ostatnie zyczenie (“Последното желание”), който съдържа седем разказа за странстванията на Гералд от Равия. През 1992 излиза Miecz przeznaczenia (“Меч на ориста”), който съдържа още шест разказа. В разказите на Сапковски вещерът Гералд е защитник на човечеството от света на приказните създания, убиец на чудовища, вампири, кикимори и василиски, които тормозят морното население. Вещерът е самотен скитащ воин от почти замираща каста, съвършено владеещ изкуството да върти меча, който разчита на различни отвари и еликсири, които да подсилят уменията му – бързина, издръжливост, чувствителност, праг на болка.
Всъщност терминът “Вещер” не е коректен. Според един приятел, който е много по-навътре в полския от мен wiedzminозначава “убиец на вещици”, според друг, по-добре запознат със славянската митология, най точният превод би бил “ведмаг” – не-жив, изправил се срещу нечистите сили. Всъщност “Ведмаг” е и руският превод на заглавието на поредицата, и най-точно описва същността на героя. Сапковски често търси сюжетите за разказите си в популярни приказки – “Снежанка и седемте джуджета”, “Красавицата и Звяра”, “Рапунцел” и други. Мотивите им ще срещнете в почти всеки разказ от първите два тома от поредицата. Но приказките за деца тук са се превърнали в мрачни, тъжни и драматични истории от самия живот, сякаш авторът си е поставил за цел да надникне в един истински свят, изпълнен с магични създания и да проследи приказките до корена им – реалните истории, които са ги подхранили, за да се превърнат в това, което са сега. Нищо не е такова, каквото го познаваме. Снежанка е разглезена, себична и безскрупулна лигла, която се присъединява към шайка разбойници – седем джуджета – а после ги ограбва. Обреченият да се скита в образ на звяр човек е безнадеждно влюбен в жестока сукуба*, която се възползва от наложеното му проклятие, за да се храни и поддържа силата си.
Сапковски показва тъмната, мрачна страна на човешката природа. Главният му герой, Гералд от Равия, който трябва да е защитник на хората от магичните създания се изправя пред тежка морална дилема. Кой всъщност се нуждае от защита? Жестоките хора или магичните създания, които са на път да бъдат заличени от лицето на земята от алчното човечество? На Гералд се пада нелеката задача да балансира по острието на бръснача, да съди кое е право и кое – не, да върви между две истини, да стои между два настръхнали звяра, всеки от които се опитва да разкъса и погълне другия. Разказите в двата сборника са великолепни. След успехите на “Последното желание” и “Меч на ориста” писателят сериозно започва да се замисля дали да не продължи поредицата вече като романи. И така, през 1994 година на бял свят излиза Krew elfow (“Елфийска кръв”), последван от Czas pogardy (“Часът на презрението”) през 1995, 1996 г. – Chrzest ognia (“Кръщение с огън”), 1997 г. – Wieza Jaskolki (“Кулата на лястовицата”), и 1999 г. – Pani Jeziora (“Господарката на езерото”).
В основата на тази поредица от романи залягат два разказа, чиито главни герои тук са в центъра на историята. Героите на останалите разкази са преплетени в страничните сюжетни нишки на романите. Макар да запазват остротата, драматизма и силата на разказите, романите от поредицата са написани по западен образец – поляризацията вече се измества в посока “добро-зло”, нито една сюжетна нишка не се затваря преди последния роман, обемът се натрупва с описания и диалози, историята завършва с хепиенд (колкото и нестандартен да е той, колкото и повлиян от пост-соц културата, все пак – хепиенд) и прочее. Сюжетът на романите е заплетен около Гералд от Равия и правото му да поиска “това, което не знаеш, че имаш”. В миналото това е бил начин вещерите да си осигуряват следващо поколение – момчета, които да бъдат обучени за такива. Спасението на човек от магично чудовище си има цена. Когато човекът се прибере вкъщи и научи, че жена му чака дете, това дете е оброчната цена за вещерската помощ. Съдбата винаги се е грижела за това детето да е момче. Но в един свят, в който магичните създания са на път да изчезнат завинаги нуждата от вещери намалява с всеки изминал ден, хората не са склонни да спазват обещанията си, самите вещери вече рядко прибягват до “последното желание”. Борбата на Гералд със Съдбата и собственото си предопределение го поставя на изпитание и веднъж, когато се възползва от правото си да “поиска” той получава странен дар. Момиче вместо момче. Малката царска дъщеря се оказва будно дете и в крайна сметка е обсебена от мисълта да стане “вещерка”. Но Съдбата не прави нищо случайно, отредила е друго на вещерите, а Гералд, който винаги е бягал от нея, се оказва неин инструмент в един колосален конфликт за власт и сила, ключът към който е в малката вещерка.
Романите наследяват няколко великолепно разработени и жизнени герои от разказите, както и няколко великолепни драматични сюжетни нишки за разплитане – любовната история между вещера и своенравната магьосница Йенифер, тяхната драма и вечният стремеж към това, което и двамата не могат да имат, решението което намират, и – в крайна сметка – любовта им един към друг. Себични, своенравни, бурни, променливи чувства на гняв, страст, алчност и желание за обсебване, всичко, което прави любовта реална, а не романизирана и идеализирана. Атмосферата е плътна и отлично изработена, особено приятно впечатление прави хармоничното съчетание на типично европейска феодална общност със източния, самурайски уклон на ведмашката философия и бойни умения. Изобщо, умението на пост-соц писателите да съчетават различни култури е едно от нещата, които мен лично ме привличат. Типичен пример за това са украинският тандем Громов-Ладижевски (Генри Лайън Олди), Юлия Латинина и Юрии Никитин. Светът на поредицата е отлично разработен и пълнокръвен. Динамиката на сюжета в творбите на Сапковски е добре балансирана, екшънът преобладава, без да натежава, сюжетните линии са добре издържани и като цяло не може да се каже, че сюжетът е предвидим.
Независимо от всичко това обаче, романите така и не успяват да достигнат по сила сборниците разкази, които са сред най-добрите фентъзи произведения, които съм чел. Анджей Сапковски е роден през 1948 в град Лодз. Завършва Външна търговия в местния университет и работи в тази област след дипломирането си. През 1995 година е публикувана “Светът на крал Артур” – труд, в който Сапковски се опитва да изследва причините за популярността на легендата за крал Артур и влиянието й върху творчеството на някои съвременни автори. В книгата е включена и повестта Maladie – авторов прочит на легендата за Тристан и Изолда. През 1998 година Сапковски е удостоен с престижната премия на полския ежедневник Polityka за “най-любопитен принос в полската култура”. Писателят е автор на редица статии посветени на съвременното фентъзи, като например “Наръчник за начинаещи фентъзи-писатели”, “Меч, магия, екран” и много други.
През 2000 година издава голям труд на тема митологични същества – Rekopis znaleziony w Smoczej Jaskini, в който с тънко чувство за хумор разказва за съществата от нашия свят и световете на фентъзи-писателите. През 2002 година по няколко разказа от сборниците “Вещерът” е заснет 13-сериен телевизионен филм. За съжаление, бюджетът на продукцията я обрича на провал. По-подробно за филма прочетете ТУК. През тази есен се очаква на пазара да излезе RPG игра по романите от поредицата. Според непотвърдени слухове, едно българско издателство е сключило договор за издаването на двата пилотни сборника разкази от поредицата и те се превеждат в момента.
|
|||||||||||||||||||||||
