|
|
         
|
Крис Удинг (Chris Wooding)
Крис е роден на 28 февруари 1977 г. в Лестър, малко миньорско градче в централна Англия. След закриването на мините – основен източник на доходи в града, там животът постепенно замира. Крис намира убежище във фантазния свят на книгите. Мечтаейки да стане писател от ранно детство, той жадно поглъща произведенията на К.С. Луис, Толкин, Орсън Скот Кард, Тери Брукс и редица майстори на ужасите като Стивън Кинг, Дийн Кунц и Джеймс Хърбърт. Завършва английска литература в Шефилдския университет. Започва да пише първия си роман едва на 16 години. На 18 негова творба вече е приета за публикуване и това предопределя бъдещата му професия. Удинг обожава да слуша и свири пънк и да гледа нискобюджетни филми на ужасите (като упорито твърди, че може до петата минута на филма да познае кой и в каква последователност ще бъде убит – май в тези си претенции ставаме двама). Все пак любимият му филм си остава “Властелинът на пръстените”. Върл фен на анимето (особено на сериалите Vision of Escaflowne и Nausicaa of the Valley of Wind). Тази му страст се отприщва при написването на поредицата Broken Sky, която първоначално се е предвиждала за трилогия, но впоследствие всеки том е разделен на още три части.
Университетът разширява хоризонтите му и той започва да пътува. Прекарва месеци в Щатите, за да се опита да сравни действителността с представите, изграждани с десетилетия от хилядите филми, бълвани всяка година. Заминава за Далечния Изток, където успява да се изгуби в малайските джунгли. После прекосява Европа, като почти умира от глад по време на пътуване с влак между Атина и Будапеща. След като долита в Япония бива спасен от непознат при инцидент в токийското метро, а в Южна Африка вижда как най-добрият му приятел е прегазен от леопард, но е твърде зает да се хили, за да му помогне. Последното пътуване е до скандинавските държави, където по изключение не се случва нищо, което да застраши живота му. Вече на тридесет години, Удинг е публикувал редица разкази и 18 книги, преведени на десетки езици, сред които и български. Запленен е от фолклора, митовете и легендите, историята и различията между отделните култури. Наскоро открива, че фамилното му дърво може да бъде проследено до Джон Милтън (авторът на Paradise Lost). Удинг дебютира с Crashing (1998). Написва я по време на дългата и скучна лятна ваканция и разказва за премеждията на четирима приятели по време на купон. Същата година излиза и Catchman – трилър за убийства на млади бездомници в полуизоставени къщи, като интригата се завърта около самоличността на убиеца и дали той е призракът на име Кечман или е един от тях. През следващата година е публикуван Kerosene, описващ болезнено срамежливото момче Кел, което компенсира своята неувереност с палежи. В Endgame (2000) тече обратно отброяване, до началото на ядрен конфликт са останали седем дни, за тази седмица група приятели трябва да преоценят живота си и да определят истинските си ценности.
The Haunting of Alaizabel Cray (2001) е дарк фентъзи в готически стил, чието действие се развива в алтернативен Лондон от Викторианската епоха. Градът е наводнен от демонични създания, направили живота на юг от Темза напълно невъзможен и обезлюдили тези райони на метрополиса. И когато Таниъл Фокс, млад ловец на тъмни сили, открива обезумяло момиче, бродещо по улиците в нощта, той я съжалява и я отвежда със себе си. Това катализира редица събития и той се оказва въвлечен в заговор, достигащ до най-висшите кръгове на властта и най-тъмните кътчета на фантазния свят. Удинг твърди, че работейки над тази книга е напипал най-сетне почвата под краката си. Докато в “Broken Sky” авторът пробва за пръв път стила фентъзи и решава, че му харесва много повече от писаните от него до този момент книги за деца, то в Алайзабел той вече “открива” своя стил, без да се старае да се придържа към каноните на жанра и в същото време остава напълно уверен в идеите си до степен да даде воля на въображението си. Крис смята, че вече е достатъчно опитен, за да не обърка нещата, но за съжаление повествованието взема твърде сериозен обрат и става прекалено дълго. Налага се да изреже почти една пета от текста и изцяло да премахне един от главните герои, за да приведе книгата във вид “удобен за четене”. Това явно дава резултат, защото критиката е много благосклонна и книгата заема второ място при връчването на Smarties Awards.
Идеята за книгата се ражда от лекия културен шок при преместването от Лестър в Лондон. Големия град изобщо не се харесва на младия автор, метрото го отвращава, губи се поне половин ден, за да стигне до където и да било, размерите и разстоянията са потресаващи. Мрачният, вечно мъглив и опасен град в книгата е не много преувеличена версия на Лондон, такъв, какъвто Крис го вижда и усеща. Всичко започва като импровизация на тема как изобщо не му харесва да живее там, смесено с мъничко Лъвкравт (по който Удинг много си пада по това време). Едва след известно време се появява подтекста, проблематиката и идеята на творбата. Дълго време тази книга си остава любима на автора, до момента, в който не започва трилогията за Сарамир. Удинг написва и сценарий по The Haunting of Alaizabel Cray. В него сюжетът е леко изменен, за да стане по-лесно филмируем, а и за да има нотка на изненада за прочелите книгата (и още нещо – филмът не е препоръчителен за пуританите). След публикуването на Алайзабел, Крис се прибира в родния Лестър, но колко голямо е учудването му, когато установява, че големият лош град е забил ноктите си дълбоко под кожата му и малкото градче му се струва много скучно. След време се предава и се връща в Лондон, но този път градът вече му харесва (престава да обръща внимание на лошите му страни и започва да цени добрите такива), но все още предпочита да си седи на север от реката.
Poison (2003) отново е в стил фентъзи – страшна приказка, в която девойка се отправя на пътешествие в опит да спаси своята похитена сестричка. За да успее, тя трябва да премине през свят, в който хората са най-низшите паразити, където цял кръвожаден пантеон полубогове кроят заговори за взаимно унищожение и където някой планира пълното унищожение на самото човечество. Идеята за романа възниква по време на туристическа обиколка из далечния Изток. И както понякога се случва, първо в съзнанието на автора се избистря финалната сцена. Така че се налага Удинг да работи от края към началото. И въпреки че сюжетът вече е приел конкретни очертания, автора започва да пише книгата след повече от година. Това време той отделя за написването на “Сказание за Сарамир 1” и гореспоменатия сценарий. Самоопределеният срок за написването на “Отрова” неусетно преминава и когато вече не може да отлага, Крис започва работата си по книгата. В желанието си творбата да се различава от предходните пълни с действие и препускащи в задъхано темпо произведения, Удинг съзнателно прави своята героиня напълно безсилна пред лицето на врага, така че и дума да не може да става, че тя би могла да ги победи физически. В “Отрова” героите преживяват премеждията най-вече благодарение на острия си ум. Независимо, че сюжетът прилича на стандартен фентъзи куест и малко напомня някои компютърни игри с линейно действие – героинята преминава от едно място на друго, среща се с местните, преодолявайки препятствия и изпълнява задачи – в книгата има много символика и дълбок подтекст. Може да се прочете и като плашеща приказка, но под повърхността на сюжета е скрито много повече. Този роман е награден с наградата Children of the Night Award, присъждана от Dracula Society за най-добро готик произведение за 2003 година.
У нас Удинг е известен най-вече с трилогията си за Сарамир – The Weavers of Saramyr, Skein of Lament и Ascendancy Veil, издадени от “Ера”. Преминаването от писане предимно за деца към творби за възрастни при Удинг се осъществява плавно. Не се налага да променя стила си. По-скоро като че ли променя възрастта на протагонистите в произведенията. В момента, в който авторът започва да пише за възрастни, героите му започват да мислят и да се държат повече като такива. Интригите се заплитат, а описанията и сюжетните линии стават все по-задълбочени. Не на последно място, героите изпитват красиво описани чисто еротични преживявания. В Storm Thief (2006) Рейл и Моа са крадци от гетото на Орокос, град на хаоса. Откакто се помнят, градът е връхлитан от “бури на възможностите”, които променят всичко, до което се докоснат. Улици се извиват в други посоки, деца се превръщат в стъкло, нищо не е стабилно, всичко е толкова лесно наранимо. Рейл е силно огорчен от живота, откакто крадец в бурята открадва дъха му, а Моа просто иска да се махне, да отиде на място, където може да живее спокойно. Но не съществува друго място освен Орокос, а и градът не би ги пуснал да си тръгнат. Тогава късметът им се усмихва, те намират стар артефакт, който отваря всички врати. Нещо, за което някой в града е готов на убийство. Нещо, което ще ги отведе до тъмните тайни в сърцето на Орокос. Storm Thief е мрачна дистопия, в която животът на нашите герои постоянно виси на косъм и те се борят за него със зъби и нокти. История за реда и хаоса, надеждата и отчаянието, любовта и мечтите, и жертвите, които човек е готов да направи, за да ги постигне. За това как и в най-тъмните кътчета може да се открие светлина.
The Fade (2007) е последната към този момент книга на Удинг, действието в която се развива в странен подземен свят на необятни пещери, дълбинни морета и кристализирали гори. Цивилизация, родена от мрака, съществуваща в него и защитавана от тъмнината. Град на търговци, чиито очи са обърнати нагоре, към повърхността, където смъртоносната дневна светлина се опитва да проникне в защитения им свят. Конспирация толкова необхватна, че би могла да погълне всички. Оригинална и едновременно с това шокираща история, с красив бароков свят и остри характери, заедно със запазената за автора сива гама на героите. На въпроса за любим цитат от книга, Крис отговаря: Мисля, че спокойно можем да наречем Крис Удинг продължител на традициите на великите майстори на приказки като Хофман и Андерсен. Книгите му могат да се четат с удоволствие от млади и стари, по целия свят.
|
||||||||||||||||||||||
