h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Games Section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-
Без производни 2.5 България
.












gl

АМИ АКО...?!

Nerksis

Понякога, по неизвестни за мен причини, Холивудската киномашина има навика да пуска в сравнително кратък срок два добри филма, които експлоатират една и съща тема по леко различен начин. Така преди години излязоха “Армагедон” и “Смъртоносно влияние”, и “Сфера” и “Смъртоносен хоризонт”. И ето, сега се появиха два много силни филми, нищещи въпроса какво би станало, ако можем да променим хода на събитията. Двата филма имат доста сходства по между си и като сценарии, освен идейно, но това изобщо не ги прави да изглеждат като клонинги, или като лоша имитация един на друг. Напротив, и двата са силни, добре направени, с безупречна актьорска игра и всеки представя идеята по различен начин и от различна гледна точка. Става въпрос за Next и Deja vu. И в двата има терористи и мъже готови на всичко, за да предотвратят престъплението. И в двата времевият поток може да бъде тласнат в друга посока, може да се промени всичко, или изобщо да не се случи. И двата определено трябва да се гледат.

Ето го и поредният филм по творба на Филип К. Дик. Май се заформи нещо като тенденция последните филми по негови произведения да са хубави през един. Та поради тази причина след недоразумението A Scanner Darkly очаквах добро попадение и не се разочаровах.

Този път с нелеката задача да се адаптира Дик за големия екран са се заели Лий Тамаори като режисьор и Гари Голдман като сценарист. И смея да твърдя, че са се  справили много добре. Главната роля се изпълнява от Никълъс Кейдж, който е и продуцент на лентата.

Какво бихте направили, ако можехте да виждате бъдещето? Е, не много напред в бъдещето. Не неделния тираж на тотото, или кой ще е следващият световен шампион по футбол. Не, по-скромно. Примерно точно две минути и нито секунда повече? Щяхте да играете комар или да станете илюзионист? Ето това е Крис Джонсън (Кейдж), обикновен на вид човек, със скромни възможности да вижда разклоненията на бъдещето. И всичко върви добре. Играе по малко покер, но не печели винаги или по много, за да не получи забрана да влиза в казината. Прави се на посредствен илюзионист и всичко си върви тихо и кротко до момента, в който вижда как един човек ще бъде убит при опит за обиране на касата в казино... и се намесва. Променя хода на събитията и човекът е спасен. Само дето това обърква живота му.

В същото време ФБР е по следите на международна терористична организация, която ще взриви атомна бомба в центъра на Лос Анджелис, но не се знае нито къде, нито кога. Бюрото е в безизходица, но един от неговите служители вижда шанс и този шанс се казва Крис. Агент Ферис (Джулиан Мур) е убедена в неговите способности и успява да убеди шефовете си, че той е може би единствената надежда за предотвратяване на удара.

Само дето по следите на нещастния комарджия са не само ФБР, но и терористите.

И докато всички се мъчат да го хванат, Крис търси отговор на един странен въпрос. Той е видял жена да влиза в един обикновен бар където той вечеря, погледнал е часовника си и я е зачакал, само дето тя не е влязла след две минути. Нито същата вечер. Нито следващата. За момент той е успял да погледне доста напред във времето. Но колко – и той самият не знае. Знае само, че тази жена е специална. И затова всяка вечер посещава въпросния бар в точно определен час и я чака. И ето, една вечер тя влиза...

Next е стегнат, динамичен и напрегнат фантастичен трилър. Няма зашеметяващи и мащабни специални ефекти, но той не се и нуждае от тях. Много интересно е показана способността Крис да вижда бъдещето. Действието си върви, става нещо и изведнъж картината се връща минути по-рано, когато Джонсън взема друго решение. Никога не можеш да кажеш дали това, което става той го преживява, или просто го вижда във времето. И това е чарът на Next.

Филмът на моменти е брутално реалистичен. Терористите не се обясняват на жертвите си, не им разясняват плановете си преди да ги застрелят. Не, те просто убиват хладнокръвно и без излишни драми. Просто гонят целите си. Така и не се разбира какви са убежденията им и защо искат да направят този атентат, но това не е и важно за историята. Само би утежнило излишно филма и изместило фокуса от Крис и дарбата му.

Същото е и с агентите на ФБР. И при тях няма излишни приказки, няма четене на права или хамлетовски излияния, преди да дръпнат спусъка. И те са готови на всичко, за да предотвратят удара. Включително и да сринат до основи човешки живот.

Всъщност къде е пределът на човешките възможности? И колко може да се отдалечи той, когато на карта са поставени както твоят живот, така и този на човек, на когото държиш?


DEJA VU

Като начало имаме на едно място супер успешен тандем – режисьорът Тони Скот и носителят на “Оскар” Дензъл Уошингтън, които се събират за трети път. Добавете към това и златната гъска на Холивуд, човек който е зад едни от най-успешните филми в последните две десетилетия – Джери Брукхаймър. И накрая, като за подправка, идва малко позагубилият се в последните години Вал Килмър.

А като резултат е налице още един блестящ научно фантастичен трилър.

Deja vu може спокойно да се причисли и към творбите от класическата тайм фантастика. Там всяко събитие е следствие от някакво друго, като факторът, който го предизвиква може да си ти самият, ама след четири дена, но като се върнеш шест в миналото примерно. Всичко е оплетено и като се помъчиш да хванеш причинно-следствената логика мозъкът ти капитулира и се връзва на възел.

Ферибот плаващ по Ню Орлиънс е взривен и жертвите са над петстотин човека. Никой не поема отговорност за атентата, не е имало и предупреждения.

Тяло на млада жена изплува обгорено в реката, но времето на намиране не съвпада с часа на експлозията. Сякаш някой е искал тя да изглежда като жертва на атентата, но не е преценил правилно момента, в който да хвърли трупа й. Идентифицирана е като Клер Кучавер.

Агент Дъг Карлин (Дензъл Уошингтън) от АТФ, успява да напасне обгорените късчета на мозайката и да докаже, че това е терористичен удар, а не инцидент. Само че къде да се търси виновникът? Агентите нямат нищо черно на бяло, освен една неясна снимка от охранителна камера на мост.

И тогава Дъг е привлечен от агент Призуера (Вал Килмър) да им помага в разследването. Те разполагат със свръхсекретна правителствена технология, наречена “Снежанка”. Тя използва седем сателита в орбита, съсредоточени на едно място, които предават картина, само че от преди четири дни и шест часа. Нужно е време за обработката на такъв колосален обем информация, а всичко може да бъде гледано само веднъж. По настояване на Дъг агентите започват да следят Клер, защото нейният убиец е и атентатора.

И тогава жената, която агентът на АТФ само преди часове е гледал обгорена на масата за аутопсия отново оживява пред него. Или не, това е нейният запис, само че от преди четири дни и шест часа. Но нещо в обясненията на екипа, боравещ с апаратурата не звучи убедително и след като Клер изведнъж реагира така, все едно усеща присъствието им, Дъг се усъмнява в истинността на обясненията.

А истината се оказва още по-фантастична. “Снежанка” не използва сателити и не обработва умопомрачаващ обем данни, за да възпроизведе картина. Тя е тунел на Айнщай-Роузен, който огъва време-пространството и предава директно картина от преди четири дни и шест часа.
И младата жена е жива сега, или по-точно преди четири дни. Но тук словесната еквилибристика не може да бъде точна. Сега в единия край на тунела тя е мъртва, но в другия е жива. И двете състояния са реалност.

Човек не може да пътува към миналото. По-точно той ще пристигне, само че мъртъв. Или има начин да се заобиколи електромагнитния хаос, който настъпва при прехвърлянето, и който обърква нервната система и кара сърцето да спре?

Може ли да се промени миналото, а с това и бъдещето? Да се спре атентата, да не умира Клер. Трябва ли агентите да са просто пасивни наблюдатели или трябва да се намесят? И как това ще се отрази на настоящето? Дали времевият поток е като една огромна река, чието течение не може да бъде променено, защото случилото се вече веднъж за винаги фиксирано, или е като бърз поток, които се отклонява от всяко препятствие и сменя посоката си? А какво ще стане с нас самите, ако се върнем и променим миналото?

NerksisНаистина е цяло пиршество, че се появяват почти едновременно два толкова добри и интелигентни филма. Ако търсите зашеметяващи ефекти, тук както се разбра ги няма. Но ако ви се гледа качествена тайм фантастика, това са вашите филми.

 


NEXT: http://imdb.com/title/tt0435705/
DEJA VU: http://imdb.com/title/tt0453467/

 


Коментирай...

 

l

Още в рубриката:

Карибски пирати 3, или “Пирати във Венецуела”

Сега ще се запитате тоя каква Венецуела бълнува, нищо че е в този регион. Ами гледайки третата част на един от най-успешните филми на 21-ви век намерих много общо между него и китната социалистическо-индианска южноамериканска държавица (която наскоро взе втора победа на Копа Америка) и по-скоро с филмовата й индустрия. Честно, очаквах някъде към средата на филма Барбоса да възкликне “Елизабет е бременна!”, Дейви Джоунс да попита “От кого е бременна Елизабет?”, а капитан Джак Спароу на фона на една доста характерна напрегната музика да подритне някое раче и да почне да оглежда върха на ботуша си...

Кръв и шоколад

Базиран на едноименния тийнейджърски роман на Анет Къртис Клаус, „Кръв и шоколад” всъщност убива идеите на авторката да пресъздаде мъченията на първата любов и представата, че митологични същества може да учат на съседния чин, без да подозираш. В едно интервю самата авторка изказва резервите си към сценария на Ерен Кругер и Кристофър Ландън и не мисля да я обвинявам.
Този набеден за романтичен хорър филм оставя усещане за необмислена и абсурдна комедийност и бих могла спокойно да го нарека евтиния вариант на „Подземен свят”...

Renaissance – френският Sin City

Между нас казано, винаги ми е било трудно да възприема стремежа на американската филмова индустрия да прави комиксовите филми още по-комиксови. Затова и доста недолюбвам последните полуигрални-полуанимационни напъни от сорта на Sin City и 300. От друга страна обаче продължавам да си спомням с възхищение за френският опит в тази насока, Immortel: Ad Vitam на Енки Билал, който дори в много отношения надминава горепосочените с технически похвати и сюжет. Не останах безучастен и към попадналия ми случайно Renaissance от 2006, подготвяйки се внимателно за това, което щеше да ми се предложи. ...

 

l


 

  Home Home Forum