|
|
         
|
Сега ще се запитате тоя каква Венецуела бълнува, нищо че е в този регион. Ами гледайки третата част на един от най-успешните филми на 21-ви век намерих много общо между него и китната социалистическо-индианска южноамериканска държавица (която наскоро взе втора победа на Копа Америка) и по-скоро с филмовата й индустрия. Честно, очаквах някъде към средата на филма Барбоса да възкликне “Елизабет е бременна!”, Дейви Джоунс да попита “От кого е бременна Елизабет?”, а капитан Джак Спароу на фона на една доста характерна напрегната музика да подритне някое раче и да почне да оглежда върха на ботуша си. Но да си почна да мрънкам от самото начало. След “Карибски Пирати: Проклятието на Черната Перла” не можех да ходя нормално в продължение на седмици заради спазмите в стомаха, причинени от неразумно количество смях. После се появи “Сандъкът на Мъртвеца” и в стомаха ми остана една такава необяснима празнота. Нещо като да си зададете въпроса “И сега какво?” В интерес на истината, след “На края на света” не почувствах нищо в стомаха. Не знам дали е за добре, или не съвсем, но знам едно – ще има и четвърти филм. Значи като идеи, изпълнение, фентъзи елементи и визия ала “китайско ново кино” филмът е направо претрупан, абе казано в прав текст изглежда кичозен. То бива бива красота на битки, мустакати и пипалати пирати и мимикриращи раци, ама в един момент на човек му става байгън, особено когато оная вуду магьосница стана с размерите на годзила. Не е лошо да има благинки за окото разбира се, но човешкият мозък има лимит на възприятие спрямо несъществуващи и нелогични неща и, особено ако е по-ограничен като моя, почва да дава накъсо в такива моменти.
Оттам нататък във филма се точат и преплитат едни междучовешки взаимоотношения, които надхвърлят дори сложността на “живия” живот. Значи всички са пирати, всички гонят някакви свои цели, всички се обичат взаимно и, независимо че всички са се юрнали да спасяват Джак Спароу, всъщност на никой не му пука за него. Тук идваме и до съществената грешка на режисьора и сценаристите. Явно са разбрали, че най-силният коз на този филм е Джони Деп, та затова бяха решили да го размножат в няколко десетки екземпляра, с което убиха целия кеф от появите му. Както споменах преди малко, в Карибски Пирати 3 много неща ти идват байгън и Джони Деп е едно от тях.
След това преминаваме на нарочената за секс-дива Кийра Найтли и нелепия начин, по който изглежда в одеждите на пират от Индийския океан. Сякаш не е достатъчно, че прилича на момче в пубертет, ами трябваше съвсем да я направят като такова. Отгоре на всичкото кокошката вместо да се метне в обятията на някой от многото Джони Деповци, взе че се върна при елфчето. Като го споменах него, Орландо Блум трябваше отдавна да се отдал на харчене на парите от ролята на Леголас, вместо да си повярва, че може да направи филмова кариера. Бозавичък е милия, а отгоре на всичкото с олисяла растителност по лицето. След тази убийствена тирада, все пак да споменем и някои приятни моменти. На първо място това е играта на Джони Деп, но това много добре си го знаем. Следващият момент са двамата идиоти – оня с изкуственото око и другия, дето прилича на жаба. Наличието на двама подобни комични идиоти винаги освежава един филм. Още повече, че тези си имат и двойници в противниковия отбор, “морските пехотинци”, ако можем така да ги наречем. И разбира се, да не забравяме, че това е едва третият филм, който 100 на 100 ще е по-добър от четвъртия.
В крайна сметка филмът не е толкова лош, просто се изтърка. Ако се гледа на подходящ голям екран с прекрасно качество, съраунд звук, патронка “Хавана клъб” и то само веднъж, има голяма възможност да остави у вас невероятни спомени. Ако обаче не сте били на кеф, като сте влизали в киното, има потенциал да ви издразни на макс.
|
||||||||||||||||
