|
|
        
|
Ето една от старите книги на "Бард", номер 33 в червената поредица, от първите години на издателството, когато поредицата наистина с гордост можеше да се нарече избрана световна фантастика, а не сбирщина от нещо, което е оглавило, а в последно време дори може и да не е, класациите на запад. Не знам защо тази книга си стоя толкова години чинно на полицата на библиотеката, а аз така и не захващах да я прочета. Но ето че най-накрая й дойде времето и както се случва със хубавите вина, колкото повече остаряват, толкова по-хубави стават, така се получи и с тази книга. Ако я бях прочел по време на излизането, сигурно нямаше да ми хареса, но сега тя е станала точно като старо вино. Всъщност Бенфорд почти не е издаван у нас, като се изключи въпросната книга, няколко разказа и "Страхът на фондацията", издадена от "Пан". "Пейзажите на времето" е твърда тайм-фантастика, макар да не носи отличителните черти на този жанр. Тук няма самотен герой или група приятели, които се лутат напред-назад из времевия поток, отначало с идеята да оправят "нещо" и така да претворят бъдещето в един по-добър свят, а сетне - за да оправят собствените си бакии, свързани я с някой заличен по погрешка роднина, я с настъпена пеперуда или с това, че бъдещето не само не е станало по-добро, ами се е сговнило до такава степен, че те са заличени от съществуване. Тук става дума за предаване на информация от настоящето към миналото, а теорията, с която се обяснява възникващият парадокс, е доста любопитна. Тя не се крепи на желязната логика на последователните действия и логичните резултати от тях, а на квантовата неопределеност, която всъщност управлява света на атомно и субатомно равнище. Светът сега, или по-скоро в близкото минало, тъй като едната сюжетна линия се развива през 1998 г. Жителите на Земята са принудени да търпят доста ограничения и лишения заради влошената екологична обстановка по цялата планета – следствие от изсичането на тропическите гори, замърсяването на околната среда, засиления цъфтеж на вредни водорасли в световния океан. Любопитното е, че действителността не е описана в категорични, остри и пресилени краски, характерни за повечето фантастични романи, вещаещи подобно бъдеще. Не. Тук светът е представен някак напълно естествено. Има я кризата, но ги има и хората, които къде се борят с нея, къде свикват с нея или пък изобщо не се вълнуват и продължават живота си по старому. Така, както е сега всъщност. Всички виждаме ненормално топлата зима, знаем, че това изобщо не е на добре в дългосрочен план, но животът си продължава и дори не се трогваме много. Точно тази атмосфера е успял да предаде и Грегъри Бенфорд. В една лаборатория в Англия екип от учени, експериментиращи с тахиони, решават да се пробват да изпратят съобщение в близкото минало, в което да опишат последствията от безотговорното отношение към околната среда. През 1962 г. учен от Калифорнийския университет установява странни смущения, когато прави изследванията си с индиева проба, смущения, които са всъщност морзова азбука и носят послание. Книгата е изключително човешка. Не човечна, а човешка. На места е суха и скърца като горещ пясък между зъбите, точно какъвто е животът през повечето време. Няма велики герои алтруисти. Хората не са съвършени, а са изтъкани от своите добри черти и от грешките си, от лошите си навици, от сенките на миналото си, от предразсъдъците си. Тук учените не са идеалисти. Асистентът Гордън Бърнстейн от шейсетте години на 20-ти век употребява по-голяма част от енергията си да се бори със закостенелите разбирания на своя научен ръководител, отколкото в истинска работа. Наставникът му просто отказва да приеме нещо, което не се вписва в неговата картина за света, или което би изложило на риск професионалната му репутация. Младият учен е във вътрешен конфликт и със себе си и със закостенялото си възпитание, срещу което е въстанал и се мъчи да преодолее, защото му пречи да живее както иска и смущава и заплашва личния му живот. Светът от средата на миналото столетие е представен изключително живо, но без историческа сухост или скованост, като се акцентира както върху събития, характерни за него, като сексуалната революция и войната във Виетнам, така и върху някои дребни детайли, които придават повече живот на събитията. През 1998 г. д-р Ренфю е принуден да прави компромиси с личния си живот и дори със собственото си достойнство, за да получи оборудването, така необходимо за успешното провеждане на експеримента. И той не е герой, а и не вижда себе си като такъв. Иска да доведе експеримента си до успешен край, колкото за да успее да промени настоящето, толкова и за да докаже теориите си. Но едновременно с работата си е принуден и да се бори с бюрокрацията; да убеди представителя на световния съвет да му достави необходимата техника. Но и при неговата индиева проба не всичко е наред, подобно на колегата му трийсет години по-рано. Ренфю засича много силно смущение от тахиони с неустановен произход и той и екипът му започват да търсят източника. За да открият нещо наистина уникално. Светът от края на 20-ти век продължава своя път напред въпреки екологичните катастрофи и социалното недоволство. В него има някои доста любопитни разлики от този, в който живеем, и те могат да накарат човек сериозно да се замисли. Като например правото на пенсионерите, въведено в щат в САЩ, или режима на тока, въведен в Англия. Книгата е една уникална амалгама от фантастика, социология и роман за живота такъв, какъвто е, без грим и фотошоп. На места се чете трудно, на други става тежка, но нито за миг не е скучна, а мозъкът не спира да върти и човек се пита "как бих постъпил аз тук".
|
|||||||||||||||
