h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-
Без производни 2.5 България
.












gl

 

Джийн Улф: Петата глава на Цербер

Armydreamer

Един ден те ще ни поискат.

Две планети сестри далече от Земята: Сен Кроа и Сен Ан. Човешки колонии на всяка от тях: на Сен Кроа процъфтява общество, подобно на колониалния строй от Земята, а на Сен Ан хората си проправят път из пустошта като заселниците на Северна Америка от 19-ти век. Някога между двете планети е имало война. Някога, много отдавна, на едната от тях е имало местно население – примитивни извънземни, които изчезват след първата си среща с хората. За тях се знае малко. Всъщност, само едно: че са били способни да променят външния си вид. Според хипотезата на многоуважавания антрополог Вейл, извънземните са избили всички заселници и са приели формата им и истинските хора отдавна не са сред жителите на двете планети. За тази хипотеза няма доказателства – нито на Сен Ан, където се предполага, че е станал началният сблъсък, нито на Сен Кроа, където обществото е потънало в съвсем други проблеми, като лек застой в развитието и връщане към не чак толкова приятни практики от рода на робовладелство и корупция. Следите от извънземните са само в главите на хората: страхове, легенди, разкази на “очевидци” и други фантазии.

Три разказа рисуват живота на тези планети с всичките му детайли, с историята му и с много въпроси около произхода и истината за него: The Fifth Head of Cerberus ("Петата глава на Цербер"), “A Story,” by John V. Marsch ("Разказ" от Джон В. Марш") и V.R.T. Това са повестите, които изграждат най-известния самостоятелен роман на Джийн Улф и едно от най-енигматичните произведения в съвременната фантастика. The Fifth Head of Cerberus е определян от някои като сборник, а от други – като роман. Истината е някъде по средата - трите произведения просто не могат да съществуват отделно, но са достатъчно различни, за да не създават впечатлението за части от един и същи роман. Историите са свързани една с друга по типичен за Улф начин: множество препратки, близки на повърхността, но различни като съдържание сцени, ключови думи. Всичко е, на пръв поглед, мъгляво, неразбираемо, объркано. Събития, предадени като спомен от един герой, се оказват нищо повече от фантазия в устата на друг. Любимите на Улф объркани идентичности и разкази в разказа също присъстват.

Всяка повест описва различен период от време и е с различен главен герой. Произведенията се различават и жанрово. Първото е мемоар, второто е исторически (или пък фантастичен?) разказ, а третото – дневник.

The Fifth Head of Cerberus е историята на жител на Сен Кроа, наследник на сравнително заможна фамилия, която претърпява тежък период. Момчето, чието име така и не узнаваме (освен от единственото обръщение на баща му към него като "Номер пет"), разказва за детството си, прекарано с брат си Дейвид, семейния иконом и учител на децата Мистър Милиън, баща си Метр и леля си Джанин. Последната се оказва самият антрополог Обри Вейл, чиято самоличност разкрива пристигналият в дома на семейството от Земята млад доктор по антропология Джон Марш. Той се е посветил на изследването на предполагаемите извънземни и целта му е да провери хипотезата на Вейл. Разказът на момчето постепенно изяснява историята на семейството, в което никой не е това, което сме си мислили, че е, и никой не е напълно наясно с миналото и настоящето на света, в който живее. The Fifth Head of Cerberus е сред най-добрите примери за психологическа фантастика и една от най-известните повести въобще.

“A Story,” by John V. Marsch, втората повест, е предизвикателен текст, който, с нетипичен изказ и под формата на легенда, пресъздава живота на извънземните преди кацането на земяните. Този “разказ” е написан от Джон Марш и също е с претенцията за спомен (както предишната повест), но сюрреалистичният свят на воюващи племена със странни традиции и канибалистични “деца на сенките” е като бълнуванията на изпаднал в алтернативно състояние на съзнанието човек. Светът на Сен Ан преди пристигането на хората е наистина чужд. Той ни е представен изцяло през очите на извънземните и никога не става напълно познат и ясен, но точно другостта и непонятността го правят убедителен и нечовешки.

V.R.T. ни връща отново на Сен Кроа, където Джон Марш е арестуван по обвинение в убийство. Той тъкмо се е завърнал от експедиция на Сен Ан, където е търсил материал за писането на предстоящата си докторантска теза на Земята. Ние четем историята през очите на полицай, който трябва да се запознае със случая на Марш за предстоящо дело. Той разполага с всички вещи на студента на бюрото си, някои от които са листове от дневник. Не е особено развълнуван от предстоящата задача и избира какво да чете напълно произволно. Затова и историята е фрагментирана, объркана, нелинейна. Дневникът на Марш от престоя му на Сен Ан, където е пътешествал по следите на извънземните в компанията на момче, твърдящо, че е полу-човек, полу-абориген, се смесва с дневника на Марш от престоя му в затвора, който той все още пише.

Имало ли е наистина извънземни аборигени на едната планета? Кой е Джон Марш? Кой се връща като Джон Марш от Сен Ан на Сен Кроа? Какви са основанията на Вейл да издигне хипотезата си? Кой е Номер пет?

И още десетки въпроси.

"Петата глава на Цербер" все още работи, 35 години след написването си, като генератор на въпроси. Някои от тях са получили своя отговор, но други продължават да занимават читателите. Любимите теми на Джийн Улф – за паметта и идентичността – които ще бъдат доразвити в следващите му произведения, сред които впечатляващия Слънчев цикъл, изпъкват най-ярко в тази книга. ArmydreamerГласът на автора хипнотизира с ритъма си и омайва с поезията си. Красивият език рисува мрачни картини и гради лабиринти от думи, чертае карти, неразгадаеми като самото човешко съществуване. Колко от това, което мислим, че ни изгражда като личности, е спомен и колко – фантазия? Ако наистина и напълно приемеш формата на другия, не остава ли само той, другият? Продължава ли извънземният да бъде извънземен, щом се превърне в човек?

И още десетки въпроси...

 


Коментирай...

l

Още в рубриката:

Роджър Джоузеф Зелазни – Господарят на думите

На всекиго се е случвало поне веднъж, предполагам, да се заговори с напълно непознат събеседник – и то такъв, в чиято компания човек се чувства прекрасно и изпитва удоволствие от разговора. Дори никога вече да не се срещнеш с този човек, в спомените този разговор остава като нещо светло, топло и уютно – така че винаги си спомняме за този човек с усмивка и приятно чувство. Такова беше моето запознаване с Роджър Зелазни и неговите светове ...

Грегъри Бенфорд:
Пейзажите на времето

Ето една от старите книги на "Бард", номер 33 в червената поредица, от първите години на издателството, когато поредицата наистина с гордост можеше да се нарече избрана световна фантастика, а не сбирщина от нещо, което е оглавило, а в последно време дори може и да не е, класациите на запад ...

Halo: Първият удар

Ето че се появи и трета книга от сагата за несломимия спартанец – Главният, който като че ли е решил сам да спечели войната срещу Съглашението. „Първият удар” отново е писана от Ерик Нюланд, безспорно по-добър от Уилям Дийц. ...

В резюме

 

 


l


 
Home Home Forum