|
|
        
|
Понякога ми се случва да подходя към книга с по-големи очаквания, отколкото би трябвало, и това ми разваля впечатлението от една иначе добра книга. Това се случи и с втора книга от поредицата на Джон Скалзи, започната с “Войната на старците”. Предполагам се дължи на начина, по който Скалзи бе успял да изрази почитта си към Робърт Хайнлайн – като успее да пресъздаде стила на класика в романа си. Не ме разбирайте погрешно, “Призрачни бригади” е много добра военна фантастика и може да съперничи на книгите на Лоис Макмастър Бюджолд, Тимъти Зан или Гордън Диксън. Въпреки това, книгата не оправда очакванията ми. Макар действието да се развива във вселената на “Войната на старците” десетина готини по-късно, и при все появата на няколко второстепенни или епизодични герои от предишната книга, сюжетът на “Призрачни бригади” е отделен – романът не е пряко продължение на “Войната”, и според мен може да се чете самостоятелно. Малко за сюжета. При секретна военна операция Специалните части на Колониалния съюз научават, че три извънземни раси са сключили таен съюз и се готвят за война срещу човечеството, не без вътрешна помощ от страна на високопоставения учен Чарлз Ботин, когото всички смятат за мъртъв. Той обаче е преминал на страната на противника, след като инсценирал собствената си смърт. За военните е жизненоважно да разберат какво знание е предал на враговете на човечеството Ботин, и какво го е подтикнало да го направи. За целта разполагат с генетичен материал за създаването на клонинг, и със съзнанието на учения, записано с помощта на неизучена до край извънземна технология. Проблемите идват от това, че досега прехвърляне на съзнанието е извършвано винаги от жив донор, а не от съхранен запис. Експериментът на пръв поглед е провал, защото в събудения клонинг няма и следа от съзнанието на Ботин. Колониалният съюз се е сдобил просто с още един войник от специалните части. Сянката на съмнението обаче тревожи генералите. Дали един ден съзнанието на Ботин, записано нейде в мозъка на Иаред Дирак, няма да се пробуди, да се пробуди един предател в модифицираното тяло във войник от специалните части, преминал всички етапи на обучение? Както споменах по-рано, “Призрачни бригади” е много добра военна фантастика, и като такава притежава всички положителни страни на поджанра. Динамична, четивна, наситена с екшън; книгата се чете на един дъх. Особено ми харесва трактовката на Скалзи на идеята за интегрирани мозъци, която включва и интегриране на възприятията, и поглед през чужди очи. За съжаление, заедно със силните страни на жанра, книгата е носител и на неговите слабости. Една от тях са героите. Иаред Дирак/Чарлз Ботин е може би единственият образ, в който видях някакъв живот и триизмерност. За съжаление, недостатъчна. Мотивацията на предателството ми се стори недобре обоснована, образът на Дирак не претърпя почти никакво развитие, а у двамата души, които би трябвало да са различни личности – Дирак и Ботин, аз не видях никаква разлика, въпреки че ми беше съобщено, че такава има. Извънземните раси ми се сториха като нахлузили гумени костюми статисти от поредната холивудска продукция, излизаща директно на видеокасети. За съжаление, динамичният екшън, наситеното действие и добрите идеи, съчетани с прекомерните очаквания към книгата, не успяха да тушират негативите, които видях в нея. Така че, ако ви се чете добра военна фантастика, “Призрачни бригади” е определено книгата за вас. И същевременно, ако си я купите, няма да получите нищо повече от това – добре прекарани няколко часа с развлекателно четиво.
Откъс от книгата можете да прочетете ТУК, благодарение на ИК "Бард".
|
||||||||||||||
С любопитство обаче очаквам третата книга от поредицата, в която Скалзи ще обедини героите от “Войната” и “Бригадите”. 