![]() |
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]()
|
Я, „Квазар” все още издавали!? Наистина, това беше моята първа реакция, когато видях тънката синя книжка, със заглавие и корица, които отвсякъде крещят „Аз съм любовен роман!!!”. Учудих се, обърнах да погледна анотацията, и ето ти още една изненада – такава липсва. На гърба е съдържанието на сборника:
Е, оказа се, че „Неумираща любов” не е сборник с любовни разкази. Оказаха се разказчета, които варират от социална драма до фентъзи с доста засилени елементи на хорър, както и чист хорър. Лошото у произведенията е тяхната абсолютна предсказуемост. Докато ги четях, винаги бях няколко крачки пред разказвача. Понякога от самото начало знаех – не си мислете, че бъркам, глаголът не е „досещах се” – как ще свърши даден разказ. В други случай предвиждах действията на героите няколко епизода напред, а логично-подчинените на клишета финали не бяха кой знае колко като вероятности и винаги съвпадаха с едно от предположенията ми. Спасимир има стил на писане, това е безспорно. Изказът му е гладък, чете се леко, няма тромави изречения, дразнещи или паразитни думички. Добре успява да изложи мислите на героите, да поизгради прилично образите им и да опише обстановката. Но всичко това по никакъв начин не може да компенсира абсолютната липса на оригиналност в разказите – както като идеи, така и като повествование. Написаните от него истории вече сме ги чували по поне няколко дузини пъти – къде прочетени в стари сборници, къде из вестници като „Лична драма” и „Психо”. „Тиха нощ в ада”, „В небесата”, „Щастие” и „Да оцелееш в глада” са социална драма в най-чистия й и идеализиран вид – и достопочтено скучни. Подобни истории ни заливат всеки ден и от печата, и от телевизията, и са ни меко казано втръснали. Не че случките сами по себе си не са драми, но представени в този им вид (като писмо на читател на жълт вестник) нямат шанс да ме грабнат. Просто трябва да се разкажат по различен начин и може и да станат добри, дори трогателни, докато сега са само поредната лоша новина във вечерната емисия. „Изоставен” и „Депресия” са социална драма с изявен елемент на хорър, които имат абсолютно същите недостатъци като предишните разкази. Останалите разкази също не се отличават с нищо. Те са фентъзи с елементи на хорър, и могат да бъдат описани по един от следните два начина: а) Приличат на оня тип истории, които обичахме да съчиняваме като тийнейджъри – а и все още го правим, в тъмните вечери – когато заедно с мрака се събуждаше и фантазията; с които се мъчехме да се впечатлим един другиго; които бяха до болка клиширани, преразказвани и интерпретирани до изтъркване; за които осъзнавахме веднага след разказването им, или най-късно на другият ден, че са плоски и привидното им очарование и оригиналност ще се изпарят със зората. Или, още по-лошо, б) някои от тях сякаш са вдъхновени или направо взети и съвсем леко преработени, от любопитните статии, подвизаващи се по страниците на родните паранормални и парапсихологични седмичници.
По-долу е даден и линкът към сайта на автора, където можете да се запознаете по-отблизо с него и с мненията на читатели за творбите му.
http://www.friends.bg/index.php?navPage=search&subPage=view&p_id=38764
![]()
|