![]() |
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]()
|
Най-после на български излезе едно от най-дългоочакваните заглавия – първият сборник на полския автор Анджей Сапковски от поредицата „Вещер”. Сапковски е един от най-продаваните автори в Източна Европа, а миналата година Gollanz издадоха този сборник и за англоговорящите читатели. „Инфодар” подариха „Вещерът – Последното желание” и на българските фенове на фентъзи жанра. Ако ме питате заслужаваше ли си чакането, с чиста съвест мога да кажа „Да”, още повече, че преводът от полски е дело на Васил Велчев (познат на читателите с преводите си на поредицата за Патрулите от Сергей Лукяненко). Радвам се да видя, че и полският език му се отдава както руския. „Последното желание” е един от онези мозаични романи, състоящи се от няколко разказа, свързани доста хлабаво един с друг. Главен герой в историите е вещерът Гералт – мутирал човек, принадлежащ към специален орден, в който се обучават ловци на чудовища. Приключенията на Гералт го срещат както с различни същества, излезли от славянската митология, така и с хора, които имат чудовищна същност. Въпреки че това описание може да ви прозвучи като типичната книга в стил D&D, не бива да се подвеждате. Битките са доста малко, а и схематично описани. Новият за жанра елемент, който Сапковски вкарва, е умението му да надгражда историята върху славянски митове и добре познати приказки. При това успява да изчисти сюжета от романтичните и оптимистични нотки, които всъщност лежат в основата на всяка приказка, и да ги подмени с груб реализъм. В разказите, обаче, никога не се стига до натурализъм, така че не би трябвало да отблъснат по-младите читатели. Оригиналните вариации върху добре познатите „Снежанка” и „Аленото цвете” (a.k.a. „Красавицата и звяра”) съдържат доста обрати в сюжета и гарантират на читателя интересно тълкувание върху събитията от приказките. В структурно отношение може да се каже, че „Последното желание” е въведение в света на Анджей Сапковски и прелюдия към следващия сборник и романите от поредицата. Въпреки това е достатъчно завършена, за да се чете самостоятелно. С удоволствие прочетох този сборник и се надявам, че ще има пазарен успех, за да ни зарадват от „Инфодар” отново. Единствено съжалявам, че преди това бях изгледала полския сериал по сборника и вече знаех къде да очаквам обратите. За цялата поредица можете да намерите информация ТУК.
Гералт от Ривия. Това би било краткото описание на протагониста в сборника с разкази “Последното желание”, издаден от ИК “ИнфоДАР”. Загърбил част от човешкото в себе си, преминал през тайно обучение в Каер Морхен, увеличил способностите си чрез непрестанни тренировки и алхимически отвари – Гералт е белокос, бърз, точен и неустрашим. Смразява населението. Може би дори повече от чудовищата, тормозещи полета, горички и планински райони. Чудовищата, чиито глави, зъби и кожи са не ловен трофей, а разменна монета, доказателство за добре свършена работа. Но понякога се проваля, нали? Не ставайте смешни, това е Гералт от Ривия. Същият, с когото бихте плашили децата си, ако го видехте да се разхожда по улицата с някоя кикимора, вампир или рогат дявол на гръб. Същият, чиято слава се носи из всички владения и царства. Същият, избавил една червенокоса принцеса от разяждащо и кръвожадно проклятие. Така започна всичко. А как ще завърши? Разказите в сборника са написани от Анджей Сапковски, полски автор, дължащ популярността си именно на този герой, когото измисля през 90-те. В “Последното желание” място намират седем истории, оформени по своя собствена логика. “Гласът на разума” е рамката, изходната точка, от която започва и с която завършва приключението. Разделен на седем части, този разказ проследява относително спокойната почивка на Гералт от вещерския живот. Анджей Сапковски е създал история в историята – проблясващи спомени, които се появяват като отделни разкази и показват в дълбочина живота на Гералт.
Авторът се е справил със задачата си да навърже събитията в разказите. Въпреки че не са хронологични и последователни, те са достатъчно качествени, за да задоволят любителите на приключенското/дарк фентъзи. Представят ни интересен сюжет, щипка натурализъм, богат и ярък свят, разнообразие от вплетени народни приказки, митологични същества, магия и динамични битки. Като главен негатив за мен беше появата на барда Лютичето, който от началото до края остава затънал в стереотипите и клишетата – той е шут, той е саркастичен и мисли, че знае всичко. Накратко - можете да го откриете в почти всяка фентъзи книга със сходен сетинг. Би било наполовина правилно и твърдението, че в сборника има до болка познати теми. За мен Анджей Сапковски е съумял да слее по неповторим начин шаблонните образи с оригинални такива, така че да се получи взривоопасна смес от неподправено удоволствие и възпламенителна жар. Не знам полски, следователно не съм чел “Вещерът” в оригинал, но преводът е на едно задоволително ниво. Видях какви ли не коментари в Интернет пространството за това дали преводачът е съумял да се справи, но крайният резултат е много добър. Съмнявам се някой да остане разочарован по този параграф.
|