|
|
       
|
Вземете една част Дашиъл Хамит, една част Реймънд Чандлър и една част научна фантастика. Добавете стабилна доза екзотичен, но жив и убедителен свят. Забъркайте всичко, поръсете с умерено количество екшън, но без да прекалявате. Добавете фрагменти от лични несгоди и душевни терзания, но не много, за да не го докарате на вкус като латино американска сапунка. Гарнирайте с няколко ръбести парченца „морална дилема”. Така получената амалгама изпечете във фурната на добрия и увлекателен стил и като готов продукт ще имате „Градът на нощната страна”. Епиметей е странна планета – млада, тектонично много активна, изключително богата на радиоактивни залежи и се върти влудяващо бавно. Всеки ден тя излага цели 138 сантиметра от себе си на убийствените ласки на звездата си и скрива толкова в блажената прегръдка на мрака и живота. На светлата страна не може да се живее, слънчевата радиация изпепелява всичко. Обитаема е единствено тъмната страна. Възникналият там живот се е придвижил бавно по еволюционната стълба едва до нивото микроорганизмите и водораслите, но все пак е успял да направи атмосферата годна за дишане от човека. А на тъмната страна единственото обитаемо място от човека е Нощният град, построен преди столетия на завет в метеоритен кратер, когато учените са направили грешка, и са решили че планетата е спряла да се върти. Но истината се е оказала съвсем друга и сега града, които живее благодарение на миньорите и техните пари, бавно и неумолимо се приближава към терминатора и към изгрева, които бележи неговият край. Краят е токова близо вече, че кварталите които са най-близо на ръба на кратера и терминатора, вече са изоставени, а върховете на небостъргачите там вече са озарени от изгрева. Там сега живеят само бездомници и клошари, а всичко ценно отдавна е изнесено. Но изведнъж това обречено спокойствие е нарушено. Появяват се мутри и започват да искат наем от самонастанилите се. Странно, невероятно, но въпреки всичко факт. Бедняците са притеснени, събират пари и наемат Карлайл Хсинг да разследва случая. Карлайл Хсинг – самотна, симпатична жена на средна възраст и изпаднал в неволя детектив. Е, не яде бой постоянно като Марлоу, но също като него има самоубийствените наклонности да върши работа понякога за без пари и естествено вечно е без такива. Безкомпромисна, държи на своите си виждания за живота, а това от своя страна често я забърква в големи неприятности. Градът умира и всички са наясно с това. И не че няма начин да се спаси, има но... е това сами ще си го прочетете.
|
||||||||||||||
Книгата е самостоятелна, макар читателя да остава с впечатлението, че преди нея е имало и други, тъй като Хсинг постоянно споменава личности и събития от свои минали случай без да дава никакви обяснения. Но това не е минус, а плюс. Лорънс просто захвърля читателя е в един свят, без да дава изключително подробни и детайлни описания, които биха направили книгата мудна и тегава за четене. А така тя си е един стегнат, динамичен и увлекателен фантастичен детективски роман. 