|
|
       
|
Кой е той? Волфганг Холбайн е един от най-преуспелите писатели в Германия. От произведенията му в стил хорър, фантастика и фентъзи са продадени над 35 милиона екземпляра. Роден е на 15 август 1953 във Ваймар, но израства в Крефелд. Още като младеж започва с писането на фантастични истории, но това си остава само хоби до завършването на икономическото му образование и първите няколко години след това. Започва да пише сериозно от скука, докато работи като нощен пазач. По собствените му думи, страстта към писането е запалена от романите на Карл Май. В началото пише само къси истории, хорър романи и уестърни, под многобройни псевдоними. През 1974 година се жени за Хайке Холбайн, която оказва голяма помощ за бъдещата му кариера и която е съавтор на много от произведенията му. Сега Холбайн живее със съпругата си и шестте им деца в Нойс, Германия, заедно с 12 котки и 3 кучета – истинска домашна менажерия. Волфганг създава своите фантастични истории предимно през нощта, във времето между полунощ и ранните часове на сутринта, когато повечето хора спят, или започват своя работен ден. Думата работохолик сякаш напълно определя неговата същност. От началото на своята кариера, та и до днес, той продължава да работи седем дни седмично, като дори по време на редките му творчески отпуски рядко пуска молива от ръката си. „Така е, когато човек има щастието да превърне хобито си в професия”, отбелязва Холбайн лаконично за http://www.hohlbein.net/. Според него само по този начин може да се справи с писането на толкова много книги, но въпреки това приема писането като забавление и затова не се преуморява от многото работа. Хобитата на автора включват домашните му животни, пътешествията с мотор, компютърните игри и настолната игра Warrhammer. Любимият му персонаж е Hagen от Tronje - един от героите от „Песен за Нибелунгите”. В малкото свободни часове, които си позволява, Холбайн рисува планини, къщи и майстори оръжейни модели - миниатюри, които представя на специализираните изложения. Който познава както творчеството, така и миниатюрите му, може веднага да забележи някои прилики. Като начало любовта към детайлите, която достига до педантизъм, след това самия избор на мотиви, които почти винаги са свързани с фантастиката или историята, и накрая особената връзка, която се създава като мост между въодушевлението на твореца и наблюдателя.
Така че не е чудно, че Холбайн печели награди и със своето непрофесионално хоби - миниатюрите. Със своята частична репродукция на градската стена на Пекин, която е създадена заедно с Бернхард Хенен за пиесата с миниатюри „Once upon a time in Peking” на клуба за оловни миниатюри THS, той печели първо място на международната изложба на миниатюрите CRISIS в Антверпен през ноември 2004 година. Волфганг Холбайн е крал на изданията в Германия. Никой писател, роден след 1950 година, дори не е доближил неговите над 35 милиона издадени книги на 34 езика по цял свят. Най-успешните му издания са „Вратата на друидите” (2 милиона) и „Вълшебна луна” (4 милиона). Печели многобройни награди и отличия от "Preis der Leseratten" („Награда на читателите”) през 1983, до "Bester Autor National" (Най-добър национален автор) - немската награда за фантастика 2004, наградата Sondermann на изложението на книгата 2005, Nyctalus 2005 през ноември 2005. Задържал се е със седмици в класациите за бестселъри на Spiegel и Focus. През 2005 присъства в класацията на Spiegel с 4 заглавия, а „Anubis” е на седмо място през юли 2005, и се задържа там близо половин година. Дъщерята на Волфганг Холбайн – Ребека – е тръгнала по неговия път, и вече има зад гърба си голям брой издадени книги. Как започва всичко? През 1982 година Холбайн изпраща за един конкурс на издателството за фентъзи и фантастика „Ueberreuter”, 395-те страници ръкопис на фентъзи романа „Вълшебна луна” (Marchenmond), който той е написал в сътрудничество с жена си Хайке. Романът печели първо място на конкурса, както и множество награди на публиката и на различни списания не само в Германия, но и по света. Големият успех на „Вълшебна луна” е стъпалото на Холбайн към сцената на писателите. Оттогава, често в сътрудничество със съпругата си, той издава повече от 200 книги и е смятан за най-четеният немско говорящ фантастичен писател. Холбайн работи с удоволствие и с други писатели, както например през 2004 година, когато помага на Бернхард Хенен за романа му „Съновидецът” (Wahrtraumer) от цикъла „Светът на приливите”. През същата година се появява и първата комикс адаптация по роман на Холбайн – това е „На ръба на бездната” (Am Abgrund) от цикъла „Хрониката на безсмъртните”. През 2006 година се появява за първи път на американския пазар с романа „Приказна луна”. Авторът за себе си Холбайн не се възприема като писател, носещ морално послание, а се самоопределя като автор на развлекателна литература: „Аз просто пиша книгите, които сам бих искал да прочета. Освен това не мога да се сравнявам с писатели като Бьол и Грас.” (немски писатели, носители на Нобелови награди за литература). За свои пътеводители в литературното поприще Холбайн определя Дж. Р. Р. Толкин, Михаел Енде, Едгар Алан По, Стивън Кинг и Х. П. Лъвкрафт. Когато го питат, откъде черпи вдъхновение, той определя като свой основен източник Библията. Старият Завет според него е неизчерпаем извор на идеи. Въпреки тези негови виждания, не е вярващ християнин. Волфганг е разказвач. „Ако бях роден в Средновековието, най-вероятно щях да обикалям от гостилница на гостилница, за да разказвам истории за дракони, битки и любовни авантюри по най-добрия начин.” Всъщност той не прави нищо друго и в наши дни. Различното е, че не обикаля гостилниците, а издателствата, за да представя историите си там, където срещата му с читателите може да се осъществи най-пълноценно. При това не го възбужда само желанието за разказване, а и свободната игра с невероятни идеи и фантастични случки. Преди всичко обаче той поставя акцента върху хората, върху съдбата на главните герои и конфликтите, които променят напълно живота им – тъкмо това, което прави една тривиална история увлекателна и напрегната. По този начин, той е успял да създаде над 150 романа, като за детските и юношески романи му помага съпругата му Хайке, а по някои романи за възрастни работи с писатели като Дийтер Винклер.
Критиката за автора Книгите на Холбайн често попадат под ударите на критиката за това, че той се възползва от идеи и похвати, използвани от други автори. Освен това, докато неговите първи книги, които са написани през 80-те години, са от добри до много добри, то следващите му произведения са дълга поредица от средно добри до откровено слаби романи. Носят се слухове, че Волфганг не пише сам своите произведения, а използва „ghostwriter” – призрачни писатели или неизвестни писатели, чиито произведения той издава под свое име срещу заплащане. Този слух произлиза най-вече от факта, че Холбайн е един от най-продуктивните писатели в наши дни, както и от множеството псевдоними, под които излизат неговите първи произведения. Досега не са открити факти, подкрепящи тези обвинения и затова те не се вземат на сериозно. Въпреки всичко, има творби на Холбайн, които са достатъчно добри, за да задоволят и най-взискателните критици, като рецензентът на немското списание „Ди Цайт” Улрих Грайнер, определящ романите на немския фентъзи писател като „смесица от английски готически новели и немска романтика”. „Без съмнение историите просто извират от него”, пише Анафрид Веенер през ноември 2004 година в „Ди Велт”. „Количеството не влияе на качеството”, отбелязва Ира Паник още през 2002 година в списание „HorZu”. "Силата на Холбайн са картините, които призовава. Все едно гледаш филм докато четеш, толкова детайлни оценява сцените кино фенът" пише списание Die Welt. "Холбайн преплита всеобхватни фантастични светове с всекидневни проблеми и избягва сладникавия хепиенд. Феновете очакват това от немския Стивън Кинг: Холбайн е култ, а култът задължава." (HorZu) Както стана дума по-горе, Волфганг е разказвач. Той не е генератор на уникални идеи, като Беър или Брин и няма да ви поднесе вселената погледната от ъгъл, за който никога не сте се сещали. Не, той просто ще ви разкаже една обикновена история, или компилация от няколко такива, но така че ще ви накара да разгръщате всяка следваща страница с нарастващ интерес. Казано най-просто той е занаятчия и знае как да пише увлекателно. Естествено това неизменно води и до слаби страни на книгите му – борави с прекалено много клишета; много от ситуациите са ни до болка познати и знаем как ще свършат още в момента, в който започнем да ги четем. Волфганг безспорно пише увлекателно, но при някои от книгите му се забелязва една характерна слабост. Той нагнетява напрежението, заплита фабулата и подрежда така нещата, че читателя неминуемо очаква някаква грандиозна развръзка. А изведнъж се оказва, че тя липсва или е толкова слаба и невзрачна, че убива цялото удоволствие. Сякаш е имал идея как да разкаже и развие историята, но не и как да я завърши. Но това не е правило при книгите му, което може само да ни успокои и да се надяваме, че Инфодар ще издадат някои от най-добрите му неща. Ето и някои от псевдонимите на Холбайн: Angela Bonella, Wolfgang Eschenloh, Martin Heidner, Michael Marks, Raven, Jack Vernom, Henry Wolf, Ryder Delgado (заедно с Martin Eisele), Martin Hollburg (заедно с Martin Eisele и Karl-Ulrich Burgdorf), Robert Craven, Jerry Cotton, Robert Lamont, Jan Gaspard, Jason McCloud. Екранизация? През декември 2006 на страницата на писателя излиза информация, че немската продуцентската къща Rat Pack Filmproduktion е закупила правата за романа „Вратата на друидите”. Запланувано е двете части на бъдещия филм да се появят по екраните в Германия в края на 2008 година Наградата Холбайн и Erlebnis Lesen Подпомагането на следващото поколение е тема, която интересува сериозно Волфганг Холбайн. "Когато си в началото на писателската си кариера, понякога е много трудно да се намери издател”, казва Холбайн от собствен опит. Той самият дължи своя пробив на конкурса за писатели, който организира през 1982 издателството Ueberreuter. Тогава сред хилядите изпратени произведения бива отличен ръкописа "Приказна луна", който в последствие се превърна в класика в немската фентъзи литература. Оттогава насам Холбайн подкрепя по различни начини изгряващи таланти. Може би най-известният му проект в тази насока е наградата, носеща неговото име, която бива раздавана в нерегламентирана последователност в съдействие с издателство „Ueberreuter”. Паричната премия от 10000 евро нарежда тази награда на първо място сред наградите за детски и юношески романи в немскоговорящите страни. През 2006 г. наградата бе дадена за четвърти път, като победител бе писателката от Тюбинген Евелин Оконнек за дебютния и роман „Дъщерята на змията”. Др. Фриц Панцер от издателство Ueberreuter и Волфганг Холбайн награждават щастливата авторка на изложението на книгата в Лайпциг пред триста гости. Евелин Оконнек иска да използва паричната награда като основа за следващите си писателски проекти: "Искам за в бъдеще да се концентрирам само върху писателската си кариера.” Благодарение на успешният й дебют, читателите могат да чакат с нетърпение следващите произведения на писателката от Тюбинген.
Целевото подпомагане на писателски таланти чрез наградата „Волфганг Холбайн” има голямо въздействие в литературните среди, което налага за в бъдеще тя бъде давана през по-малки периоди от време. Като първа цел издателството ще изисква да се изпращат цялостни ръкописи на фантастична тематика, които да бъдат оценявани от жури. От стотиците материали (за последната награда са събрани 800 завършени ръкописа) журито ще избира най-добрите. Както първа, така и евентуалните втора и трета награди ще включват издаване на ръкописите, като паричната премия ще остава, както при Евелин Оконнек само за първенеца. Специално за подпомагането на деца и юноши с писателски амбиции, Холбайн има водеща роля за инициативите на издателство „Erlebnis Lesen”. И тук се организират литературни конкурси, но по съвсем друг маниер: авторът пише началото на кратък разказ, който децата и подрастващите трябва да завършат по свой собствен начин. Още при първия опит, началото на краткия разказ „Убийците на дракони” е заснето от ZDF и излъчено многократно. Отзвукът е огромен. От стотиците получени материали, жури на издателството избира най-добрите разкази и ги издава в отделен том. Издателят Дийтер Винклер поема нещата в свои ръце и организира съвместно със ZDF и Tabaluga tivi награждаването на победителите на изложението на книгите във Франкфурт, където наградите дава не друг, а именно най-успешният немски фантастичен писател Волфганг Холбайн. Преводите у нас
Първото издателство, което издава Холбайн у нас, е „Калпазанов”. Те започват с поредицата за Черити, издават я до шеста книга и спират.
Години по късно щафетата е поета от издателство „Литера прима”, което има опит с други книги на Холбайн. То пуска на пазара седма и осма книга – „Черната крепост” и „Войната на паяците”, но и тук нещата не потръгват и следващите книги са извадени от кошницата с бъдещи проекти. Така че, не е известно дали някога ще видим на български краят на епичната битка на Черити с насекомо-подобната раса завладяла земята. Преди това „Литера прима” издава на български четири други книги на Волфганг: „Вратата на друидите”, „Антихрист”, „Вълче сърце”, „Завръщането на магьосниците”. И сега, след като горните две издателства спряха да издават най-продуктивният немски автор е повече от приятно, че „Инфодар” са се престрашили да го издадат. Те пуснаха на пазара „Вълшебна луна” - премиерната книга на Холбайн и съпругата му, „Омагьосано време”, което е сборник с разкази на различни автори, подбрани от Волфганг и „Мъртвият град” отново в съавторство с Хайке.
„ВРАТАТА НА ДРУИДИТЕ” „Фатални събития помрачават строителните работи по тунела, минаващ под планинския масив при Аскона, Италия. Един от ръководителите на строежа е младият инженер Франк Варщайн. Работници изчезват безследно, определени участъци от тунела пропадат по неизвестни причини, лазерните измервателни уреди изведнъж показват невероятни данни. Какво необичайно има в този тунел, който донася толкова много нещастия на хората там и ги променя по странен начин и в който времето тече назад? Кои са странните фигури, които изведнъж се събират в едно малко планинско селце? Какво се случва с планината и с района около нея? Когато Франк Варщайн по собствена инициатива решава да провери какво става, той се натъква на невероятно силна съпротива и това слага край на кариерата му. Успява да стигне до ужасяващи разкрития едва три години по-късно, и то заради младата и привлекателна Ангелика Бергер, която го е помолила за помощ.” „ВЪЛЧЕ СЪРЦЕ” „Някъде в сърцето на Европа, в бивша Югославия - една разрушена от войната страна, се намира тайнствена долина. Местните жители я наричат „Вълче сърце". След сражение с руски наемници двама журналисти, мъж и жена, намират в нея три-четири годишно момиченце, което играе голо в снега, пазено от два вълка. Жената грабва детето и го отнася със себе си в Германия. Само че нещо с малкото момиченце не е наред. То сякаш е остатък от друго време, междинно същество, дошло от друга реалност. То сякаш е вратата към една друга, ужасяваща действителност. А съществата, които я обитават, не са хора.” „ЗАВРЪЩАНЕТО НА МАГЬОСНИЦИТЕ” Всъщност това е непряко продължение „Вратата на друидите” и определено е доста по-слаба. Тунгуският метеорит пада и силата и пораженията му поразяват човешкото въображение. Какво е той?! Ядро на комета, космически кораб, или нещо съвсем друго? Едно дете е ослепено от светлината му, но се стреми към него. Дали то не е ключът към загадката? Десетилетия по късно един скептик е въвлечен в събития, които ще му открият истината за инцидента в студената тайга. „АНТИХРИСТ” "Денят на Страшния съд всъщност не беше ден, а нощ... Снегът заскърца под краката му. Първият кон беше бял, а този, който седеше върху него, бе смъкнал от себе си всички съмнения. Йоханес беше спечелил битката със самия себе си и бе останал победител. Вторият кон беше огненочервен, а върху гърба му седеше преследвачът им - здрав и без белези, защото бе преминал през огъня и бе пречистен. Върху третия кон, черен като нощта, седеше този, когото някога наричаха Бащата на смъртта. Салид никога вече нямаше да убива. Бе прозрял стойността на живота и смъртта и така бе преодолял собствената си смърт. Четвъртият кон беше сиво-жълт и потрепваше с копита в мътната светлина.. Беше време. Бренер с лекота се метна отгоре му. В момента, в който го направи, по цялото му тяло се разля спокойствие и непоколебимата вяра в това, което предстоеше да се направи и в начина, по който трябваше да стане. Срокът беше изтекъл. Жителите на този свят бяха получили своя шанс и сега с останалите трима трябваше да решат дали добре са го използвали или не. Ярка светкавица разцепи небето и падна някъде навътре в гората. Воят на вятъра изведнъж прозвуча като въздишка, сякаш самото Сътворение навеждаше глава, предусещайки идващото. Светът няма да загине, но ще бъде друг. Съвършено различен... Четиримата конници на Апокалипсиса обърнаха конете си и потеглиха в нощта.”
ПОРЕДИЦАТА „ЧЕРИТИ” След като вече две издателства си строшиха зъбите с нея, все по-силно става усещането ми, че никога няма да й видим краят на поредицата на български. Не че е лоша, напротив! Много добра военна фантастика. Вярно, изпълнена е с клишета, но все пак добре написана и увлекателна. Може би проблемът е в това, че прекалено късно издателство „Литера прима” пое щафетата, или пък, че българският читател не е свикнал с такива дълги поредици от сравнително тънки книжки. Все пак се видя, че у нас върви яко тухларницата. Какъв е сюжетът: Земята е завладяна от враждебно настроена насекомо-подобна цивилизация, като единствената надежда на човечеството е капитан Черити - най-добрият пилот в планетарните въоръжените сили. Тя посреща кораба на нашествениците, но после е замразена и се събужда чак след като планетата ни е поробена и започва своята борба срещу расата на паяците.
|
||||||||||||||||||||
