|
|
       
|
Морските вълци на Джийн Улф
Най-новият роман на Джийн Улф ни пренася, съвсем за кратко, в близкото бъдеще, където в капиталистическа Куба младият отец Крис се грижи за малко паство и разказва за събитията, случвали му се допреди няколко дни, повече от три века в миналото. Pirate Freedom е историята на Крис, американски възпитаник на манастир в Куба, който, напускайки светата обител, се озовава в миналото на Хавана и целия Западен свят. Съвсем леко озадачен от случилото се, но способен да се адаптира бързо към всяка нова среда, той започва пътешествието си из морета, острови и градове, което го среща с граждани на всички мореплаващи нации, стоящи от всички страни на закона, мъже и жени, роби и господари. Крис е интелигентен и съобразителен, смел и физически силен, и приема нещата с малко въпроси и почти никакво чудене. Затова и нищо от случващото се не ни е представено като изненадващо, шокиращо или необяснимо. С някои задължителни за Улф изключения. Те са моментите, които плетат мрежата от фантастичност около иначе обикновената и, честно казано, скучна история. Интересни „завои” и съмнителни думи, идващи от Крис, разнообразяват изградения от много подобни приключения сюжет. Разбира се, нито един от тези моменти не е изяснен, но всеки е достатъчен, за да ни накара да четем по-нататък. На места Крис със сигурност лъже, на други разказва с тон, несъответстващ на емоционалността, която изисква предаваното събитие. Незапознатите с героите на Улф може би веднага ще се усъмнят в способността на писателя да създава пълнокръвни образи, но това е съмнение, което всяка следваща прочетена страница отслабва. Когато онова, което позволяваш да излезе от теб под формата на разказ (или изповед), не е най-личното и съкровено, рискуваш да звучиш дистанцирано и студено. Такъв е и Крис, който приема всичко като мъж и уж разказва като такъв. Но, както бързо се оказва, не само липсата на уж характерната за жените прекомерна емоционалност осигурява обективност на описаното. Какво крие Крис, какво изпуска и защо ни казва за много от събитията доста преди да се появят върху белите страници, остава в дълбока мъгла. Намеците за истинската същност на баща му си остават намеци. Причината за внезапното връщане в миналото и последвалото го пътешествие обратно към бъдещето не е обяснена. Няма достатъчно информация за най-интересните страни от Pirate Freedom. Което ни превръща просто в свидетели на едно морско приключение, засегнало много съдби. В Pirate Freedom има много хора. Непрекъснато се появяват нови персонажи. В отношенията си с тях, и най-вече жените, Крис прилича много на Севериън, но той поне не е толкова убеден в собствената си правота. От всички второстепенни герои, най-запомняща се е Новиа, любимата на Крис, изискана и кръвожадна в зависимост от обстоятелствата, защото в нея живеят и дама, и пират. Повечето от останалите се появяват за малко или никога не добиват достатъчно плътност, за да останат в съзнанието ни. Често са описани внезапни завръщания на герои, които десетина глави по-назад сме отписали като третостепенни. Но колкото и да търсим знаци, както и да препрочитаме и интерпретираме, колкото и да си казваме „и в предишните му книги на моменти беше така”, Pirate Freedom си остава приключенски роман и нищо друго. Пирати кръстосват познатите морета, бъркат се животите на капитани и делата на крале и кралици. Животът на корабите и по островите и пристанищата е описан от ежедневното до почти философското и мистичното. Всичките триста страници шептят упорито и за една по-дълбока история за вина, отговорност и изкупление, но тя е далечна и бледа като шума на океана в шепата, покрила ухото. Употребата на ненадеждния разказвач е до болка позната и изкушението да игнорираме гласа, който звучи като този на Севериън или Латро, или Ейбъл, е голямо. Сигурно не малко читатели ще му се поддадат и ще четат романа като поредица от всички възможни събития, които могат да се случат на едно момче по пътя му към капитанския пост на пиратски кораб. Това не означава, че типичната за Улф игра на подтекстове отсъства. Означава само, че фокусът, съзнателно или не от страна на автора, е върху екшъна и приключението. За пореден път Улф използва редица клишета, смесва исторически факти с легенди, развенчава едни митове, докато гласът на Крис звучи така, все едно изгражда нови. За съжаление, Pirate Freedom не може да предложи нещо друго, някакъв допълнителен пласт на разказа, който да оправдае изцяло скучната (поне за мен) тематика.
|
|||||||||||||||
Езикът не е така богат, както в Книгата на Новото слънце, макар че е пълен с малко известни думи: за още по-голямо съжаление, те са основно терминология от мореплаването. Който е чел и още чете романите на Салгари и други от неговия жанр, сигурно ще остане очарован от книгата. Ако пък освен това е и от големите фенове на Улф, това ще помогне при препрочитането. Като абсолютен не-почитател на пиратските истории, за мен силен стимул няма. Освен ако това не се окаже началото на поредната Голяма история в Книгата на Джийн Улф.