|
|
         
|
Премиерата на „Хари Потър и Ордена на феникса” премина леко незабелязано под знака на предстоящото издаване на финалната книга от поредицата. Под „незабелязано” разбирайте 34 милиона долара приходи от премиерния уикенд. Просто истерията покрай книгата Harry Potter and the Deathly Hallows бе далеч по-голяма, отколкото покрай първата прожекция на петия филм. Гледайки „Хари Потър и Ордена на феникса”, си мислех, че едва ли той би намерил широк положителен отклик у хора, които не са гледали предишните филми и не са чели книгата. Първо, защото самият сюжет на романа е продължение на предходните книги. Второ, поради факта, че оригиналът е доста обемен, а самият филм е по-кратък от предишните екранизации. Което означава, че без предварителна подготовка в либретото за зрителя някои от сцените остават объркани и неясни. От друга страна – много фенове на книгите ще останат разочаровани от множеството пропуски в сценария. Като оставим настрани горепосочените недостатъци в сценария, мога да кажа, че новият режисьор – Дейвид Йетс – се е справил далеч по-добре от колегата си, който засне предходния филм. Въпреки че за мен най-сполучливата екранизация по Роулинг досега остава „Хари Потър и стаята на тайните”, мисля, че „Орденът” е поне две класи по-нагоре от четвъртия филм – „Хари Потър и огнения бокал”. Там пропуските в сюжета бяха толкова много, а ефектите дотолкова заместваха елементарни логически действия, че дори зрител, чел книгата, оставаше объркан и озадачен от това, което се случва.
А какво всъщност става в „Ордена”? След убийството на Седрик Дигъри Хари се чувства отчасти виновен и изолиран от приятелите си. Причината не е само в самоналожената му отчужденост, но и поради слуховете, умишлено разпалвани от „Пророчески вести” и министърът на магията Корнелиус Фъдж, че всъщност Волдемор не се е завърнал и че Потър търси слава. В „Хогуортс” пристига назначена от министъра учителка по Защита срещу черните изкуства, която под розовото облекло крие диктаторска воля и безжалостна нетърпимост към всичко, което се разминава с вижданията на Фъдж. А проф. Дъмбълдор е основал тайния Орден на феникса, чиято крайна цел е премахването на Вие-знаете-кого. Без повече спойлери мога да спомена, че този филм се отличава с изключително мрачна атмосфера и меланхолия. Това, което ми хареса в работата на Йетс, пък и в тази на Даниел Радклиф, е фокусът над трудното израстване на Хари Потър от „избраното момче” в лидер по неволя. Вместо да се хвърли в излишни ефекти (не си мислете, че такива всъщност няма – просто са поставени само на необходимите места), Йетс е предпочел да покаже повече от противопоставянето на възрастни, които или са твърде закрилнически настроени, или пък незаинтересувани, и тийнейджъри, които се учат сами да се справят с истинския живот.
За бонус към филма смятам присъединяването на две нови актриси към екипа. Първата е Хелена Бонъм Картър. Макар и да се появява за кратко в ролята на Белатрикс Лестрандж, Хелена прави впечатление на напълно полудяла смъртножадна. Не че не съм я виждала в по-добри роли, но й се зарадвах. Втората актриса е Имелда Стаунтън (Imelda Staunton) в образа на Долорес Ъмбридж – по мое мнение си е истинско попадение на кастинга. С външен вид на добродушната, леко чалната съседка Стаутън някак идеално напипва равновесието между строга учителка, амбициозен диктатор и нетолерантна до болестно състояние жена на средна възраст.
|
||||||||||||||||
И последно за „Хари Потър и Ордена на феникса” – саундтракът и умереното използване на ефекти са безспорно предимства при създаването на един фентъзи филм. Широката рекламна кампания – също. С други думи – не очаквайте продукция, която да промени светогледа ви. Идете да го гледате, ако сте фен на поредицата книги или филми. В противен случай – изберете нещо друго за времегубка. 
