|
|
         
|
Студ и глад, ъъъ, така де – жега и жажда морят народа, а по кината е същинска суша, веднъж като си минал „Бибрутално”, „Парфюмът” и „Трансформърс”. Вероятно това е едната от причините да гледам този колежански хорър, че даже и да го харесам донякъде. „Заветът” (The Covenant) е излязъл в края на миналата година, но пък аз сега успях да си наваксам. Както споменах, това е колежанска история и ако сте от хората, търсещи развитие на характери, дълбоки мисли или катарзисно изживяване, това определено не е вашият филм. Сюжетът е доста елементарен и силно напомнящ „Вещи в занаята”– четирима колежани, които притежават вещерски способности, стигат по-далеч, отколкото са очаквали. Тук сценаристите са вързали сюжета с Лова на вещици в Салем от края на седемнадесети век. Потомците на пионерите-основатели на Ипсуич – Кейлъб, Поуг, Тайлър и Рийд, са обвързани от Завета на своите прадеди да пазят в тайна магическите си способности и да ги употребяват умерено. Защото създаването на всяко заклинание коства на магьосника неговата младост и здраве. В последната година преди завършването им, преди да получат пълната си сила, в града се случват странни неща. Едно момче е намерено мъртво в гората, някой изпраща зловещи видения на Кейлъб, а Рийд започва да се пристрастява към употребата на заклинания.
„Заветът”, поне за мен, бе доста предвидим и се досетих за развръзката някъде на двадесет минути след началото, и то само от една реплика. Препоръчвам го обаче като една добре изпипана във всяко отношение продукция, буквално мостра на колежанския хорър. Героите са изиграни от неизвестни млади актьори (тя и Нийв Кемпбъл вече остаря), хубави по американски – атлети с бляскави коси и усмивки от реклама на паста за зъби. Действието се развива бързо и без излишно разтакаване на фона на тъмни гори, пълни със сенки, дълги и слабо осветени коридори, и старинни сгради. Пейзажните сцени са много красиви, донякъде пасторални, а дървените къщи са доста добри репликати на сградите, нарисувани по време на Салемските процеси. Визуалните ефекти не впечатляват кой знае колко, но пък ми хареса умерената им употреба в точните моменти.
|
|||||||||||||||
От цялата продукция като определено положителни елементи мога да изтъкна три неща. Първото е операторската работа. Камерата се движеше в съвсем адекватно темпо спрямо действието, а ъглите на заснемане създаваха ту мрачна отсянка на сцената, ту параноя и лудост у злодея. Впечатляващ беше и саундтракът на филма – хард рок и метъл парчета, заменяни с тихи звуци при сцените, когато нещо трябва да изскочи на екрана и да стресира зрителя. Трето, и съвсем несериозно, e фразата, която каза едното от момчетата миг преди да литне с джипа си - „Harry Potter can kiss my ass!”
