Студ и глад, ъъъ, така де – жега и жажда морят народа, а по кината е същинска суша, веднъж като си минал „Бибрутално”, „Парфюмът” и „Трансформърс”. Вероятно това е едната от причините да гледам този колежански хорър, че даже и да го харесам донякъде. „Заветът” (The Covenant) е излязъл в края на миналата година, но пък аз сега успях да си наваксам.
Както споменах, това е колежанска история и ако сте от хората, търсещи развитие на характери, дълбоки мисли или катарзисно изживяване, това определено не е вашият филм. Сюжетът е доста елементарен и силно напомнящ „Вещи в занаята”– четирима колежани, които притежават вещерски способности, стигат по-далеч, отколкото са очаквали. Тук сценаристите са вързали сюжета с Лова на вещици в Салем от края на седемнадесети век. Потомците на пионерите-основатели на Ипсуич – Кейлъб, Поуг, Тайлър и Рийд, са обвързани от Завета на своите прадеди да пазят в тайна магическите си способности и да ги употребяват умерено. Защото създаването на всяко заклинание коства на магьосника неговата младост и здраве. В последната година преди завършването им, преди да получат пълната си сила, в града се случват странни неща. Едно момче е намерено мъртво в гората, някой изпраща зловещи видения на Кейлъб, а Рийд започва да се пристрастява към употребата на заклинания.
„Заветът”, поне за мен, бе доста предвидим и се досетих за развръзката някъде на двадесет минути след началото, и то само от една реплика. Препоръчвам го обаче като една добре изпипана във всяко отношение продукция, буквално мостра на колежанския хорър. Героите са изиграни от неизвестни млади актьори (тя и Нийв Кемпбъл вече остаря), хубави по американски – атлети с бляскави коси и усмивки от реклама на паста за зъби. Действието се развива бързо и без излишно разтакаване на фона на тъмни гори, пълни със сенки, дълги и слабо осветени коридори, и старинни сгради. Пейзажните сцени са много красиви, донякъде пасторални, а дървените къщи са доста добри репликати на сградите, нарисувани по време на Салемските процеси. Визуалните ефекти не впечатляват кой знае колко, но пък ми хареса умерената им употреба в точните моменти.
От цялата продукция като определено положителни елементи мога да изтъкна три неща. Първото е операторската работа. Камерата се движеше в съвсем адекватно темпо спрямо действието, а ъглите на заснемане създаваха ту мрачна отсянка на сцената, ту параноя и лудост у злодея. Впечатляващ беше и саундтракът на филма – хард рок и метъл парчета, заменяни с тихи звуци при сцените, когато нещо трябва да изскочи на екрана и да стресира зрителя. Трето, и съвсем несериозно, e фразата, която каза едното от момчетата миг преди да литне с джипа си - „Harry Potter can kiss my ass!”
Премиерата на „Хари Потър и Ордена на феникса” премина леко незабелязано под знака на предстоящото издаване на финалната книга от поредицата. Под „незабелязано” разбирайте 34 милиона долара приходи от премиерния уикенд. Просто истерията покрай книгата Harry Potter and the Deathly Hallows бе далеч по-голяма, отколкото покрай първата прожекция на петия филм. Гледайки „Хари Потър и Ордена на феникса”, си мислех, че едва ли той би намерил широк положителен отклик у хора, които не са гледали предишните филми и не са чели книгата. Първо, защото самият сюжет на романа е продължение на предходните книги...
Изключително добре балансиран филм. Толкова добре, че не могат да се кажат нито добри, нито лоши неща за него. Успешно се върти около нулата, или ако използвам системата за оценки от резюметата в кино, перфектна тройка. Може да го гледате или да не го гледате. И в двата случая нито печелите, нито губите. Не е свръх тъпня като “Хълк” или “Електра”, та да ви накара да съжалявате за загубеното време, не е и добър и смислен, доколкото е възможно да се направи това във филм по комикс, като “Х-мен” или “Спайдърмен 1 и 2” ...
Книгата е толкова лесно екранизуема, че когато чух, че се подготвя сериал по нея и то в родината на Сапковски Полша много се зарадвах. Романът плачеше за филмиране, а и големият успех на поредицата изискваше материализирането на епоса на екрана. Пред режисьора Марек Бродзки бе поставена нелеката задача да въплъти в сюжета, актьорската игра, музиката, монтажа и специалните ефекти, всичко това, което донесе такава слава на книжния носител. Сам Сапковски взима дейно участие при написването на сценария и всичко като че ли би трябвало да бъде наред, но не би...