![]() |
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]()
|
Започвам тези кратки размисли относно събитията, съпровождащи една научна конференция с уговорката, че следващите описания в една или друга степен се отнасят за всеки един научен форум, независимо къде се провежда и какво е участието. Нека случайният читател не остава с впечатлението, че скромното общество на научните среди в България се отличава по нещо от доста по-заможните си западни колеги. Състоянието на духа, в което изпада един научен работник когато е на конференция е всеобщо и единно, защото се дължи на възможността да се отпусне след дългите и напрегнати работни дни, а не на вродената безотговорност и страст към чашката, така характерна за средностатистическия българин.
Като начало, нека започнем с подготовката, която събитие от подобен калибър предполага. Всичко започва с една усилена кореспонденция с организаторите, която касае дребни детайли като настаняване, заплащане на такса правоучастие, изпращане на предварителни абстракти и някои дребни проблеми като “защо по дяволите не ми е получена заявката?” или “името ми го няма в програмата”. Горе долу по същото време на човек му се налага и да се добере до заветното командировъчно, както и до аванса. В интерес на дълбоката истина парите, които се отпускат са повече от достатъчни, но на широко скроената научна душа те никога не достигат. Обикновено след това нашият учен се отпуска на спокойствие, защото всичко е уредено и резултатите му са налице. Това е първата след-стресова фаза, която е нещо подобно на затишие пред буря. Втората стресова фаза настъпва точно два дни преди момента на заминаването. Тогава “всичко готово” се оказва, че изобщо не е готово и в този момент в научното звено е обичайна гледка да срещнете лутащи се с празни погледи, забързани младежи. Подчертавам младежи, защото обрулените в десетки конгресни мероприятия “стари пушки” изобщо не се впечатляват от подобни неща. Тази стресова фаза е като сито за оцеляващите и отпадащите по пътя на кариеристичния отбор. Особено важно е да се запомнят два факта, които донякъде да отнемат от напрежението – “всички правят всичко в последния момент” и “нищо не е фатално”. Единици са тези, които качили се в рейса установяват със задоволство, че в крайна сметка не са забравили нищо. Скучната част
След поредните стресови моменти, когато трябва да си откриете името в списъците, да се регистрирате, да си платите таксата и да ви включат в програмата (обикновено се оказва, че това може да стане без проблеми в началото на самата конференция и първата стресова фаза е била напразна) стигаме и до откриването. Важен факт, който държа да подчертая е мястото, където се провежда конференцията. Това със сигурност е някой курорт, екзотично местенце или просто някой град, далеч от вашия. Затова в началото организаторите правят всичко възможно да ви запознаят с красотите и обичаите на родния им край, което придава характерна специфика на всяка една конференция. Следват пленарните доклади и заседанията по секции, където всеки един млад или не толкова учен представя многомесечния си труд под формата на доклад или постер. Естествено всичко това се измества с часове спрямо предварителната програма и същевременно след неколкократни почивки някак си успява да приключи часове преди предвиденото. Тук може би имаме уникален случай на трансформация на човешкото нетърпение във време. Искрено се надявам да не бъда разбран погрешно, но самите доклади, особено когато конференцията не е строго специализирана, не представляват почти никакъв интерес за присъстващите, а и самите участници не държат особено да се изявяват. Дълбокият смисъл да се ходи на подобни форуми е голобрадите младежи да се научат да говорят пред аудитория, както и да пишат публикации. Колкото е по-специализирана една конференция, толкова по-голяма е вероятността докладите да прераснат в дискусии, полезни за всички и участниците да намерят сродни души, с които да имат възможност да подържат контакти и да обменят опит. Коктейлът
Кратко, точно и ясно. В думата “коктейл” е събран такъв комплекс от дейности, какъвто не можете да си представите. Целта на занятието е да разберат младите, че “science is fun”, а по-възрастните да се видят с приятели и да обменят мисли. Пряко следствие от въпросната процедура е дълбокото убеждение, че ония книжни и лабораторни плъхове, когато се съберат заедно всъщност могат да срутят бункер. Важни постулати на коктейла са: “всички пият”, “повечето танцуват, дори и да не могат”, “който не се тъпче на шведската маса, ще си остане аутсайдер цял живот” и други подобни. Остава и трайно убеждение, че българин ли е, нема начин да не слуша чалга. Въпросът е след колко чашки. На коктейла обикновено се интегрират и чуждестранните гости. Особено приятно в тази част от занятието е сближаването между йерархично отдалечените научни работници и възможността да се говори свободно и открито. В крайна сметка една конференция се оценява като слаба, ако коктейлът е приключил преди 3 часа и ако яденето и пиенето са свършили преди да свърши коктейла. Много страници и томове могат да се изпишат за Коктейла, но не искам да ви отегчавам с излишни пикантерии, та нека приемем, че това е нещо епохално и уникално само по себе си. ЕкскурзиятаСпоменах ли, че научните конференции се провеждат в курорти или отдалечени, екзотични местенца? А споменах ли, че организаторите искат да ви представят в пълнота красотите на родния си край? В никакъв случай не изпускайте традиционната екскурзия, защото като видите снимките и чуете разказите, ще съжалявате цял живот. Да не говорим, че благодарение на организацията и познанствата на домакините ви се открива невероятна възможност да видите неща, които не всеки може да види и научи. Отчетът
|