Една година Starlighter

- Доволен ли си от свършената работа?

- Нека да избегнем илюзорните душевни лъскачки – аз никога не съм доволен от продукта, излязъл от мислителницата ми. Но при липса на по-атрактивна фасада на мозъковместилището (тип лепило за сладки грехове, с налични два невронни ганглия – за равновесие, чакарака и осмислена необходимост да не се ака в средата на хола) съм принуден да преживея изтървациите си дотук.

- Получи ли се така, както си го представяше в началото?

- Тъй като никак не си го представях в началото, получи се много над всякакви мои представи. И тъй като сериозната ми шизоидна половина вече съска неистово “пак счупи рекорда по глупости за излагация в секунда на квадрат”, да й начеша крастата – получи се много приятно и в никакъв случай наивно-фенско.

- Как виждаш себе си в екипа на Starlighter?

- И какво да направя сега, ми не всеки е идеален! Важното е, че все още не са ме пречукали с тъпо гребенче. Чудя се на екипа как още ме трае – най-мързеливия, най-неуправляемия, най-хаотичния винт в системата. Поне се старая да не правя бял шум и да развалям, помагайки колкото повече, толкова повече!

- Промени ли се нещо за теб през тази една година?

В резултат на стреса от първата ми среща с екипа на Старлайтер и досега дебелея. Тези хора влияят особено ползотворно на хора хронични глисти от моя тип. С помощта на приятели от екипа прочетох страшно качествена фантастика (и малко фентъзи), а особено с помощта на Нерксис се сдобих с нови технологични хоризонти в “по следите на изгубеното време на компютъра”. Видях безподобно свирене на инструмента “хурка”, намразих купите като игрови цвят, научих колко съм тъп с технологиите за направа на кубинско кафе и накрая се научих да не слагам на нажежено кюмбе кюфтета в пластмасова чинийка. Видях китни кътчета на България и влязох във фолклора на каръците. Но вие какво си мислите, че няма да плесна капка катранец в качето с бяло сладко?! Оставам желязно синьо рогато, продължавам да бъда боец на тихия фронт по развенчаването култа към Пратчет, а на съществото Нерксис бих тупнал по главата приятелски фантастическите гаргари на недоразумението Чарлз Строс...

- Как виждаш Starlighter в сравнение с останалите фен-зинове?

- Не търся сравнения. Важното е с нещо да сме различни. Да предизвикваме ползотворна дискусия. Мисля, че екипът работи точно в тази насока. А ако предизвикваме и грамче спортна завист от останалите фен-зинове, ах как ще ми се зарадва душичката черна...

- Допринесе ли според теб списанието за популяризиране на фантастиката в България?

- Смятам, че ако отговоря честно колко родните издатели, от които това зависи, се трогват от феновете и фензините, ще загубим детската аудитория. Така или иначе си чукам лъжичката в чаената чашка без пардонни лигавщини, знам колко далече е хоризонта, но още не съм опериран от чувството за чудо. Знам ли, някой може да ни чуе...

- А сега накъде?

- Естествено първо към студената биричка, после към новия комп. Направо ме изгубиха за делото тия старлайтерци. Е... сега няма да ги плаша, не съм толкова лош. А иначе ще продължа да запознавам с красотата на фантастичния арт, с автори и книги в научната фантастика. Мисля да се включа с нещичко и във фентъзи, но аз съм най-мързеливото, неуправляемо, хаотично винтче. Еййй, не млъкна добрата ми шизоидна половинка! Хайде стига толкова, че пресъхнах. И помнете, винаги бягайте към хоризонта. За здраве... или за едно друго душевно лечебно място. Наздраве!

Shannara:

- Доволна ли си от свършената работа?

- На работа – не. Предпочитам да се занимавам със Старлайтър. Вероятно защото не ми плащат, за да пиша. Ако започнат да ми дават заплата, няма да е такъв кеф. За списанието – много съм доволна, че изпостоянствахме до първия ни рожден ден. И освен това си спомних какво е да пишеш нещо различно от и-мейли. И макар да изоставих доста статии от чист мързел, изчетох няколко книги, които иначе не бих погледнала, което предполагам е добре.

- Получи ли се така, както си го представяше в началото?

- Получава се, но с повече усилия и търпение отколкото очаквах. Но пък аз съм си нетърпелива и винаги искам бързи резултати, което противоречи на идеята за периодичност. И май Word-a няма да се научи сам да ги пише тия ревюта, колкото и да се опитвам да го обучавам в това, а?

- Как виждаш себе си в екипа на Starlighter?

- Нямам много избор – юркач съм си по рождение и по професия. Юркам и екипа, иначе ще получа нервно разстройство от чакането. Чудя се как досега съекипниците не са ме намазали с катран и овъргаляли в пачи пера заради постоянното ми мрънкане. Но, както казваше дядо ми, поне едно магаре трябва да реве в селото. Напоследък го правя по-тихичко обаче.

- Промени ли се нещо за теб през тази една година?

- Определено – имам повече приятели и познати, по-малко време и повече умствени отклонения. Станах по-критична към всякакви литературни и кинематографски напъни и по-информирана за новоиздадените книги. Понаучих разни неща за няколко компютърни програми. Остарях, станах по-хубава и по-свадлива.

- Как виждаш Starlighter в сравнение с останалите фен-зинове?

- Няколкото фен-зина са онази здравословна конкуренция, която нахъсва (или би трябвало да нахъсва) екипа да работи. Дизайнът ни е готин, покриваме голям сектор от интереси, пишем за хубави книги, статистиката показва, че всеки месец имаме все повече посещения. Ако се задържим поне още година, имаме реален шанс да сме най-добрите. Предимството ни е редовността на броевете, но пък ни липсват поне още четирима активни писатели, за да продължим на същите обороти.

- Допринесе ли според теб списанието за популяризиране на фантастиката в България?

- Не, по-скоро насочи вече съществуващите фенове към определени заглавия и автори. Както и към организираните от фендъм-обществата събития.

- А сега накъде?

- До Края на света на абордаж!? Пък докъдето стигнем.

- Доволен ли си от свършената работа?

- Да. Винаги има какво още да се желае. Можеше и повече, можеше и по-добре, обаче и това до тук не е зле. Като за шепа лаици и ентусиасти се справяме супер, май.

- Получи ли се така, както си го представяше в началото?

- Труден въпрос. Всичко е много различно от това, което очаквах – някои неща в положителен, други – в отрицателен смисъл. В чисто технически смисъл един куп ограничения ни попречиха да се развихрим както трябва. Но в повечето случаи вината е в задклавиатурното устройство. Любители сме, все пак. Иначе, в идеен смисъл... Не знам, очаквах повече специално от “фантастика” и “фентъзи”. И “Специално” и “Нещата от живота” си ги представях много по-различно, но съм доволен от резултата.

- Как виждаш себе си в екипа на Starlighter?

- Поста на ръчкаджията го сдадох отдавна, сега се виждам само в ролята на мрънкалото.

- Промени ли се нещо за теб през тази една година?

- Адски много неща. Това, че се събрах с хората в екипа промени живота ми ако не из основи, то поне драстично.

- Как виждаш Starlighter в сравнение с останалите фен-зинове?

- На практика фензин има само още един – Шадоуданс, откакто Сивостен изгуби броевата си структура, затова ще отговоря как виждам Старлайтър спрямо останалите сайтове за фантастика и фентъзи по принцип. Имам достатъчно големи амбиции, за да го виждам много напред. Всички останали фенски сайтове са “прицелени” в строго специфична публика. Защото колкото и да си говорим за фендъма като за единна маса, той далеч не е такъв. Конанисти, Толкинисти, Пратчетовисти, почитатели на фантастиката, хора с особен поглед, регионални клубове. Иска ми се да вярвам, че един ден Старлайтър ще се превърне в обединяващо звено, общ знаменател за разединения фендъм.

- Допринесе ли според теб списанието за популяризиране на фантастиката в България?

- Не мисля. Все още не. Колкото и да ми се иска да не е така, очевидно е, че Старлайтър е списание, което се чете преди всичко от хора, които ВЕЧЕ четат фантастика и в този смисъл – от хора, за които фантастиката вече е популярна. Да популяризира сред останалите? Няколкото инициативи в тази насока са все още в зародиш. Или не пожънаха очаквания успех. Иска ми се да вярвам, че по друг начин стои въпросът с популяризиране на определени автори и произведения, особено що се отнася до неиздаваните или малкоиздаваните писатели.

- А сега накъде?

- О, Боже на махмурлука! Стига философски въпроси, дайте да си вържем гащите със статиите за следващия брой!

Nerksis:

- Доволен ли си от свършената работа?

- Определено съм доволен. Има още какво да искаме от себе си, но като за фензин и като за хора, които се занимават непрофесионално и в свободното си време с писане на статии смятам, че се справяме много добре.

- Получи ли се така, както си го представяше в началото?

- Аз лично исках да сме такова списание, каквото винаги съм искал да чета и мисля, че по тази точка се справихме. Друго, което постигнахме и смятам, че е много добре, това е излагането на различни гледни точки за дадена творба. Появяват се както негативни, така и позитивни ревюта, примерно за филм, и двете статии намират място, а и двете защитават позицията си стегнато и аргументирано. Доволен съм, че никой не използва доводи от сорта на “Щот’ ей тъй!”, “Щот ми харесва и точка!” или “Който не харесва това е хейтър. Не знам защо, ама е!”

- Как виждаш себе си в екипа на Starlighter?

- Ами виждам се на маса и Шанара и Моарейн постоянно да ме ръчкат, че сроковете ми изтичат, а аз да се обяснявам че музата ми си е взела отпуска, или че упорито отказва да се качи до 15-тия етаж без асансьор.

- Промени ли се нещо за теб през тази една година?

- Не знам. Може би това, че вече почти не мога да гледам филми безпристрастно, а все им търся кусури, а грешките и бутафориите ми се набиват все повече в очите. А да, и нещо много важно, събрахме се готина компания.

- Как виждаш Starlighter в сравнение с останалите фен-зинове?

- Най-голямото ни предимство е това, че се стремим да привлечем външни автори. Това от една страна ни предпазва нас самите от изчерпване, а от друга прави списанието разнообразно. Защото колкото и да се стремим, ние си имаме определена гледна точка и не можем много много да бягаме от нея и с времето ще започнем да се повтаряме.

- Допринесе ли според теб списанието за популяризиране на фантастиката в България?

- Е не знам! Ако наемем някоя агенция, може и да разберем, ама така ще гадая като на боб. Искрено се надявам, да е допринесло.

- А сега накъде?

- Само напред. До следващия брой. После от него пак до следващия и така поне още 30-40 години, докато накрая не купим Локус.

- Доволна ли си от свършената работа?

- Много. От работата на екипа. Винаги може повече, но бъдещето е пред нас.

- Получи ли се така, както си го представяше в началото?

- С изключение на някои дребни подробности, като собствен уникален дизайн, се получи както си го представях.

- Как виждаш себе си в екипа на Starlighter?

- Като уравновесяващ фактор и връзка с обществеността.

- Промени ли се нещо за теб през тази една година?

- Много неща – повече пътувам, намерих десетки нови приятели и няколко почитатели. Споделям мислите и усещанията си с хора, с които сме на една вълна и това е едно прекрасно чувство. Намерих си достойни партньори за бридж и белот и още по-достойно губещи противници.

- Как виждаш Starlighter в сравнение с останалите фензини?

- Имаме още много да се учим и развиваме, особено в сравнение с руските фензини. А у нас – уникални сме най-вече с две неща: в екипа ни има представители на почти всички клубове и литературно ориентирани общества в България, което неимоверно разширява интересите и аудиторията ни, и със съчетаването на характерните за фензините раздели за фентъзи и фантастика с тези за музика, кино, изкуство и нещата, които ни вълнуват.

- Допринесе ли според теб списанието за популяризиране на фантастиката в България?

- Да. Дори по един човек на брой да реши да прочете някоя от представените книги или произведения на обсъждания автор, това води до популяризиране на фантастиката у нас.

- А сега накъде?

- Напред и нагоре!

- Доволен ли си от свършената работа?

- Винаги може и повече, но да не се преуморяваме. Стана добре.

- Получи ли се така, както си го представяше в началото?

- Не си го представях в началото. Сега обаче имам ясна идея как да изглежда след една година.

- Как виждаш себе си в екипа на Starlighter?

- Саркастично-вдебилен тип със сезонни промени в настроението и намеренията, който до момента не е написал и една от статиите, които е обещал, но пък е компенсирал с други.

- Промени ли се нещо за теб през тази една година?

- Едно занимание повече, три часа сън по-малко. Върнах се към хтмл-дизайна, след близо десет години. Освен това почнах да слушам редовно музика и пообиколих България.

- Как виждаш Starlighter в сравнение с останалите фензини?

- Като уплътняващ няколко дупки, които бяха останали.

- Допринесе ли според теб списанието за популяризиране на фантастиката в България?

- Не мога да коментирам, а и съм доста скептичен по този въпрос.  

- А сега накъде?

- Ту дъ некст уиски бар. И както говоря постоянно, трябва да има развитие, иначе нещата бавно замират.

Phobia:

- Доволна ли си от свършената работа?

- Да, много. Всеки брой успява да се получи по-хубав, отколкото съм очаквала.

- Получи ли се така, както си го представяше в началото?

- Получи се дори още по-хубаво. Вероятно защото тогава нямах напълно изчистена визия за това, което сме се заели правим, а и цялостният оптимизъм, с който подхождам, ми позволява лесно да бъда приятно изненадвана.

- Как виждаш себе си в екипа на Starlighter?

- Ами аз май съм бардът в това парти. Рядко успявам да бъда конкретно полезна, но затова пък помагам за доброто настроение.

- Промени ли се нещо за теб през тази една година?

- Да. Намерих си хора, с които по много съзидателен начин да споделяме общите си интереси. Сега съм дори може би малко по-уверена в себе си.

- Как виждаш Starlighter в сравнение с останалите фен-зинове?

- Разбира се, ние сме най-хубавите, най-съдържателните и най-най-добрите от всички на света, завинаги! А сериозно – мисля, че има доста път пред нас, преди да развием пълните си възможности и да можем да се конкурираме със сериозните издания в областта.

- Допринесе ли според теб списанието за популяризиране на фантастиката в България?

- Реално погледнато, колкото и да не ми се иска да е така, смятам че по-скоро не сме успели. И то не защото не сме едно чудесно он-лайн списание, а защото хората, които ни четат са почти изцяло хора, отдавна пуснали фантастиката под кожата си.

- А сега накъде?

- До втората звезда отляво, а оттам – направо, до сутринта.

Коментирай...