|
|
         
|
Помните ли края на 1995-та година? Беше ни писнало да трепем орки (или хора), а Dune беше тотално остарял. Вторият, какво ли остава за първия. Трябваше нещо ново, което да разцъкаме на щайгите, но тогава бяхме полудели по RTS, а и май графиките в останалите жанрове изоставаха. Спасението от скуката дойде от Westwood Studios, които малко неочаквано представиха доста приличната Command and Conquer: Tiberian Dawn. В пост-апокалиптичната Земя трябва да застанете на страната на добрите (GDI) или на лошите (NoD) и което е по-важното, вече имате танкове и ракети, а не се целите с лъкове. Макар разликите с WarCraft да бяха несъществени, те внесоха един сериозен напредък в RTS жанра и откроиха C&C, придавайки й поне малко уникалност. Като най-прогресивна хрумка би следвало да отбележим “Подкрепленията”, или иначе казано, едни менюта, които ви се пълнят през време на играта и ги изпразвате връз опонентите, без да имате пълен контрол над тях.
Единствен и незаменим ресурс се явяваха кристалите тибериум, които събирахте чинно и заради които всъщност се водеше цялата патаклама. Въпросната субстанция е попаднала на Земята чрез метеорит и неясно как се разпространява като зараза, каквато си е, токсична и мутагенна. Специално за последната за момента игра са били наети физици и химици от Технологичния Институт в Масачузетс, които да опишат предполагаемите свойства на тибериума. Та за контрол над въпросните кристали са се сборичкали водените от злобаря Кейн терористи от братството на NoD и наш’те хора, наречени Global Defense Initiative, а поводът за войната е взривяването на Големия Търговския Център във Виена от терористите от NoD (и това ако не е черногледо). След доста успешната първа игра от серията Westwood предприеха малко учудващ ход, като върнаха лентата с няколко десетки години и издадоха C&C: Red Alert. В нея конфликта отново е фикшън, само че на ниво руснаци и американци. Ако не ме лъже паметта, тогава се появиха и героите, които трябва да опазите живи на всяка цена, а те имат навика да се меткат в най-голямото меле, без изобщо да сте им казвали да правят подобни глупости. Графиката беше значително подобрена, пък и вече се наложи практиката между мисиите да има филмчета с живи актьори, което допълнително подсили чувството за реализъм, заедно със смешния руски акцент, с който комуникираха от червената армия. Но предмет на тази статия не са точно тази част от игрите, затова ще се огранича само със споменаването на успешната Red Alert 2 от 2001 и спиращата дъха специален агент Таня (в ролята Kari Wuhrer).
Основният предмет на тази статия е създаването и разширяването на “тибериумната” вселена, затова се прехвърляме в 1999 и посрещаме C&C: Tiberian Sun. Играта си беше абсолютно изпипана, в духа на предшественика и с огромно разнообразие от единици с различни функции и възможности. По отношение на графиката се появи поредната форма на псевдо-3D, характерна и за StarCraft. Последва и 3D екшъна Renegade в същата вселена, след което на преден план изникна поредната RTS, C&C: Tiberium Wars. Отдавна в ръцете, но вече и с марката на EA Games, играта се появи на бял свят в един ключов момент, в който усилено изниква информация и убийствени подробности относно StarCraft 2. Едва ли е уместно да се сравняват директно тези игри, но пък поредицата Command and Conquer и игрите на Blizzard винаги са определяли движението на жанра и рядко се е появявала някаква сериозна конкуренция. Да не говорим, че с последните нововъведения двата гиганта се сблъскват много сериозно като интереси. Действието се развива през 2047 година, когато започва третата тибериумна война, с начално преимущество на NoD. Земята е сериозно поразена от тибериума и само около 20% от територията, където са базирани и GDI, остава незасегната. Братството от своя страна през годините на примирие тихо и кротко е израснало до суперсила, която има подкрепата на населението във все още обитаемите, но заразени територии.
Огромното, бомбастично и неочаквано нововъведение за Tiberium Wars се нарича Scrin и е новата раса от извънземни, които се намесват във войната за контрол на кристалите. С тяхното включване, освен че конфликтът окончателно се закучва, C&C 3 се приближава плътно до близардския StarCraft, да не говорим и за волните или неволни прилики между тази раса и зергите. Иначе налице си е един пълнокръвен Command and Conquer, с типичното меню, улесняващо командването на армията, пост-апокалиптичната картина на разрушени градове, филмчетата между мисиите и типичните единици, които освен че са по-красиви, май не са се променили много-много. Графиката е красива, дори от близо, опция, която дава възможност да се порадвате на някои детайли от армията си, но на моменти ми се струва, че се появяват дефекти. Овен това играта не е хищник на системни ресурси, което автоматично я прави достъпна и приятна.
|
|||||||||||||||
От тук нататък дали ще ползвате Tiberium Wars като заместител докато излезе StarCraft 2, или ще се изолирате от слуховете за проекта на Blizzard и ще се отдадете на пълноценна игра си е въпрос на личен избор. Аз лично харесвам поредицата и чаках с нетърпение това продължение. 