|
|
         
|
Всичко започва в един светъл ден, когато група таласъми/гоблини разбиват камъните и ви измъкват от съня ви, мърморейки помежду си неща от сорта на “достатъчно е лош” и “дали е лош”. След това ви навличат в железа, докато заприличате на Саурон и ви повеждат към тронната ви зала, където ви подхваща един по-мъдър представител на расата им, за да ви обясни каква е цялата ситуация. Идеята на заниманието в общи линии е да си върнете славата на пръв гадняр в света и да избиете няколко ключови личности. Всичко това става в 3D приключенска среда, с доста налагане на враговете, като междувременно от време на време се връщате в кулата си, пътувате през портали и т.н. Сходствата с Diablo се набиват на очи, като май можем да откроим една основна разлика – вашите слуги. е представляват една безподобна сган от гадини, които се отличават с качеството да ви се подчиняват напълно и безпрекословно и ви вършат черната работа в процеса на развиване на собствената ви лошотия. Първоначално са само “браунита”, пет на брой, но постепенно разрешената бройка се увеличава до 50, а разнообразието от функции и брой зъби също расте. Те пребъркват труповете вместо вас, те преместват препятствия и дострояват поразрушената ви кула, както и мъкнат разни загубени предмети в нея. Освен това се и бият, нещо като жив щит за коронованата ви особа и могат да бъдат направлявани сравнително лесно. Дотук май свършват разликите със средностатистическата “хак’ен’слаш” игра. Имате си магии, имате си брадва, има и доволно много за колене и чупене. От сюжетна гледна точка обаче момчетата от Codemasters са ви сложили на тъмната страна. Иначе казано, слънчевият свят, в който попадате изобщо не допада на личността ви и затова започвате да го пооформяте по ваш вкус. Възможностите за лошотия са предостатъчно, като избиването на невинни овчици в началото май е детска поразия в сравнение със следващите ви постъпки. Да не говорим, че е и полезно, защото една убита овца означава един гремлин (най-после разбрах на какво ми приличат гадинките) за призоваване.
Светът, който винаги съм провъзгласявал за основно достойнство на която и да е игра е приличен, фентъзи, но малко хумористично, с разнообразни обитатели и красиви гледки. Първоначалните ви врагове са тикви, после се изправяте срещу по-сериозните “полуръстове”, халфлинги или както предпочитате да ги наричате, но това са наистина едни зли хобити. За ваше учудване спасявате някакви хора от тях, които обаче може да избивате за собствено удоволствие и за повдигане на “лошометъра”. Изненада беше и първият бос, някакъв хронично преяждал халфлинг с размерите и външния вид на трол от “Властелина на пръстените”. По-нататък естествено противниците стават по-любопитни, а вие – по-силен, но нищо не може да се сравни с началното удоволствие от пърженето на халфлинги в пшеницата, ха-ха. Всъщност аз не съм такъв човек. Графиката заслужава добри думи, светът е пълнокръвен и обсебващ, особено ако го надуете на максимална резолюция и детайли, но за тая цел се налага да сте се обзавели и с по-добра щайга. Иначе не можем да имаме забележки към работата на дизайнерите. Геймплеят също не е за изхвърляне, макар че ще трябва да си поиграете с чувствителността на мишката, ако не искате камерата ви постоянно да хвърчи в неподходящи ъгли. Управлението е лесно и интуитивно, с мишка и клавиатура, макар че понякога човек може и да се обърка с клавишните комбинации. Изискванията към машината обаче понаплашват. Цитирани като минимални са Pentium или Athlon 2.4 GHz, 512 mb RAM и нещо от сорта на GeForce FX5900 или нагоре, пък за пълноценна игра ви трябва още по-добро.
|
|||||||||||||
Изобщо постигнатото от сравнително неизвестните Codemasters и Triumph Studio (тяхна е Age of Wonders) може да се определи като прилично и иновативно, като само можем да се надяваме да продължават в същия дух. И без това пазарът на компютърни игри плаче за подобна свежест, и то от години. 