Група “Чигот”, или
“Какви са ония с мечовете”

Бъдъмба

Какво ли правят тези странни младежи? Щракнете върху изображенията за да видите снимките на цял екран

– Извинете, вие кендо ли тренирате?
– Не, историческа фехтовка.
– ???!!!???!!!???

– Леле, много сте страшни с тия мечове! А какво точно правите всъщност?
– Подготвяме се за представление.
– О???????????

– Я, какво майсторите с тия клещи?
– Плета ризница.
– Ама сериозно ли???!!!???!!!???

Групата ни в началото. Доста одърпани изглеждаме, но пък беше отдавна.

Да, точно така, плетем ризници. И тренираме с мечове. Ние сме онези откачалки, дето правят смешни движения в Морската градина през почивните дни, а петък вечер си крещят във вече бившия клуб на ВМРО. Същите, дето изкупиха всичкия ленен плат от магазините и всичката тел 1,8 мм от складовете на Варна. Дето обикалят обущарите и с маниакален поглед ги питат шият ли ботуши по поръчка. И дето май веднъж ги даваха по телевизията...

Ние сме членовете на варненската група за исторически възстановки и каскади “Чигот”. Понастоящем сме към двадесетина души, от 16 до 36-годишни, с всевъзможни видове образование, занимание и интереси. Средно веднъж седмично се оказва, че някой от нас е некомпетентен, несериозен, мързелив или безотговорен, или направо простак, но иначе всички до един сме интелигентни професионалисти, при това най-готините във Варна!

Началото

Шумен 2004-та. Авторката на тези редове редом с митично създание – Чешки рицар. Така се раждат големите амбиции...

Преди около три години на някакъв бивш участник в проекта Фанагория – каскадьор, ездач и майстор на ризници и иглута – му скимва доста неясната и неоформена идея да събере собствена група за исторически представления. Споделя я с разни приятели и познати, включително в Археологическия музей и ВМРО, и не щеш ли, няколко месеца по-късно първите ентусиасти вече чукат на вратата – двама студенти и двама, на които още им съхне мастилото по дипломите. Привлича се сътрудник от музея, който да изнася исторически лекции, от килера се вадят няколко железни ризници, остатък от предишни поръчки, а новобранците плъпват из Морската да се учат за кой край се хваща меча. Това все още не притеснява невинните граждани, защото е февруари и малцина се разхождат в градината, но скоро една порутена колиба в центъра на града почва да се преустройва за работилница и тренировъчна база, в околността тръгват слухове за странните типове, дето въртят някакви тояги в двора и скоро вече съседите заобикалят въпросния двор отдалече. На всичкото отгоре броят на новобранците нараства и в средата на лятото групата вече наброява двайсетина души.

Групата ни в момента (или поне голяма част от нея). Знакът “Стоп” е включен в кадъра случайно, а не за символика!

Правят се няколко демонстрации на сценичен бой пред зрители, които минават доста успешно, усилено се майсторят ризници, щитове и мечове с подръчни материали и точно тогава се задава Събитието – покана за първата историческа възстановка в България, и по-точно възстановка на превземането на Шуменската крепост от Владислав III Ягело, организирана от Шуменския клон на Национално дружество “Традиция”. Ентусиазмът е неограничен, но същото не може да се каже за финансовите възможности, а и термини като историческа достоверност тепърва се изясняват, така че участниците от Варна пристигат на мястото на събитието с табарди, шити от стари чаршафи, ламаринени щитове и мечове от шини.Но като за първи сериозен опит във възстановките това няма такова значение. Важното е, че тогава се провежда Историческата Среща С Чехите, на която изумената варненска младеж за пръв път вижда истински ходещ (и пиещ) рицар, с истински средновековни дрехи, доспехи, палатка, нощна шапчица, канче и т.н. и добива някаква представа как би трябвало да се правят нещата професионално. Благодарение на това събитие, няколко месеца и няколко ангажимента по-късно първоначалната група се разпада, част от членовете й се отказват задълго от исторически занимания, а друга част сядат на сериозен разговор и бира и създават Дружество за исторически възстановки и каскади “Чигот”, с основна цел български исторически реконструкции от периода 12-14 век.

Настоящето

Развитието във визията ни: Шумен 2004...

Една от основните и най-стари дейности на дружеството е изработването на средновековна екипировка, както за собствени цели, така и по поръчка. Информацията и технологиите черпим основно от интернет, но прекарваме и доста време в ровене из библиотеки. Стараем се да правим всичко по средновековните методи, но не се вманиачаваме в подробностите и нито шием на ръка, нито занитваме ризниците си. (Затова пък водим епични спорове за средновековните панталони и за видовете протектори на крайниците.) Крайната ни цел е да покажем на света как са изглеждали българите през Втората българска държава, но все още никой от нас няма завършен костюм, а и по това, което сме направили, непрекъснато изскачат доуточнения, така че едва ли ще успеем скоро. Най-сигурният метод за извличане на информация, който сме открили до момента, е задълбочен сравнителен анализ на стенописи и миниатюри от периода. За издирването на снимки с такива артефакти особено ни помагат приятелите от всевъзможни форуми, както български, така и чуждестранни.

... и 2006. Още има какво да се желае, така че не спираме!

Нещата, които реално изработваме сами, са плетени ризници, качулки и ръкавици, шлемове, щитове, а отскоро ламеларни (пластинчати) доспехи и бродерии. За всичко останало се търсят майстори, които да работят по поръчка. Доскоро големият проблем бяха мечовете, които не успявахме нито да ковем в домашни условия, нито да поръчваме на прилични цени. А голямата ни мечта тази година са средновековните палатки, за да можем да си правим лагери сред природата.

Средновековните представления са друг обект на дейност и спорове. Тъй като малко от нас имат актьорски заложби, представянето на бой ни се стори най-лесно като начин за изява и за привличане на поддръжници. Поначало идеята беше да сме максимално зрелищни и първите ни демонстрации включваха двубои с много подскачане и премятане. Впоследствие обаче някои от нас се заинтересуваха от разни стари фехтовални школи и от истинските начини за употреба на меча.

Тренировка в Морската градина

Така в “Чигот” се оформи отделно крило за историческа фехтовка, което поради липса на друга подробна информация реши да ползва германски и италиански учебници от 13-16 век, основно за двуръчен меч и меч + бъклър. Част от останалите считат това за непатриотично и предпочитат да се учат сами на техники с копие, меч и голям щит, следвайки пътя на логиката. По този начин се разработват и заучените двубои, в които наблягаме на ефектността, вместо на достоверността. В повечето случаи, когато се представяме пред публика, сценичният бой е наложителен, така че се опитваме да поддържаме някаква готова програма. Някои от нас имат известен опит в ездата и в дребни каскадни изпълнения, който вече са прилагали в любителски филми. Дотук основните ни изяви са в традиционната вече възстановка “Доблест и слава” в Шумен и в културния форум “Аквалония”, организиран от 2003 година насам от варненския клуб по фантастика. Изглежда на тези събития се представяме достатъчно добре, защото продължават да ни канят, но пък и ние не спираме да повишаваме качеството на представянията си, колкото и нескромно да звучи това. Много бихме искали да организираме и провеждаме собствени възстановки и изобщо мероприятия, но на този етап това се оказва невъзможно. Все пак не губим надежда!

Приемането

Как се плете ризница? Необходими са само стоманени клещи, стоманени пръсти и стоманени нерви.

В момента групата се състои от седмината ветерани-основатели, осем оръженосци (новобранци) и трима сътрудници. Последните се избират по заслуги – за системно заснемане на събития, уреждане на ангажименти, техническа поддръжка и други подобни. Не е задължително да сте гадже на някой от ветераните, за да ви направим сътрудник, но определено помага!

Въпреки че с голяма радост приемаме всяко увеличаване на редиците си и се стараем максимален брой хора да чуват името ни и да се запознават с дейностите ни, всеки кандидат-член се подлага на тримесечен изпитателен срок с цел проверка сериозността на намеренията му. Това изискване се наложи, тъй като голяма част от заинтересованите посетители се оказаха в крехка младежка възраст и не твърде наясно със себе си и с живота. От своя страна всеки от редовите членове си избира дейности според интересите си и се посвещава на тях. Тоест, докато някои си прекарват времето в активиране на съседските аларми, ъъъ така де, в коване на доспехи в двора, други ровят из интернет и събират снимки на средновековни костюми и кройки, които после да показват на шивачите. Тренировките също са по избор – всеки сам преценява дали иска да участва в истински средновековни дуели или да демонстрира артистичност, или просто да поддържа добра физическа форма. Не се опитваме да въвеждаме единен стандарт на поведение и занимания, предпочитаме да сме разнообразни и на всеки да му е приятно в групата. Така че освен фехтовчици, ковачи и бродирачи в редиците ни има пишман-актьори, ЛАРПаджии и въртячи на огън, какъвто и да е термина за тази дейност.

Обикновена плетка “четири в едно”.

Едно от малкото твърди изисквания е всеки член да си изработи със собствени средства средновековен български костюм от целевия ни период, за да може да се явява пред публика по време на мероприятията ни. Материалът обикновено се купува съвместно и, разбира се, всеки помага на колегите си за нещата, с които те не могат да се справят сами. Военният костюм се счита за по-важен от цивилния, тъй като повечето ни участия досега са били свързани с боеве, а е важно да се съблюдава максимална безопасност. Противно на очакванията, момичетата в групата нямат проблеми да носят десетина килограма снаряжение по себе си и да се бият редом с мъжете. При всеки възможен случай обаче въпросното снаряжение се сваля и се обличат леки цивилни дрехи, като всеки чигот се старае да изглежда по-красив и нагизден от останалите. (Конкуренцията е толкова сериозна, че се наложи да забраним на новобранците да се правят на боляри). Набавянето на български средновековни дрехи се оказа огромно предизвикателство за всички нас, тъй като наличната информация е оскъдна, сериозна литература по темата почти няма, а източниците от периода като цяло са в ужасно състояние. Но пък удоволствието от откривателската дейност не може да се сравни с нищо! Извън това, всеки може да си прави каквато друга екипировка иска, стига бюджетът му и наличната информация да го позволяват.

Тези магии някой ден ще доведат до създаването на меч...

Тъй като често ни питат защо изобщо правим всичко това, а никой не смее да отговаря от името на останалите, наскоро проведохме вътрешна анкета, за да си сверим версиите. Проучването показа, че като цяло на всички им харесва да изработват разни неща с ръцете си, да се връщат назад в миналото при романтичните замъци и рицари и да се бият с мечове. Освен това всички обичаме историята и държим да докажем, че българската такава е много по-интересна, отколкото пише в учебниците. Обичаме също да добиваме нови умения, да разширяваме кръгозора си и да изглеждаме гъзарски, да се превъплъщаваме в различни роли и да си избиваме агресията по горе-долу безопасен начин. А особено ни е приятно, че не сме сами в лудостта си и хората, които споделят интересите ни постепенно се увеличават въпреки всичко, на което ги подлагаме при първите ни срещи. Наистина само чувството за споделеност би могло да обясни какво поддържа толкова време в едно разнородна компания като нашата. А и всъщност въпреки убийствените погледи, с които посрещаме коментарите на някои минувачи в Морската градина след 10 вечерта, ние изобщо не сме лоши хора и никак не сме страшни, така че заповядайте във Варна и елате да се запознаем, със сигурност ще ни харесате!

Автори на снимките:
Христо Мезев (Andrew Martin)
Александър Кинов (Самознай)
Михаела Друмева (Mike)
Елина Тодорова (Вихра)

Коментирай...