В раздел “Фентъзи” сме се постарали да хвърлим по един, къде бегъл, къде по задълбочен поглед на новоизлизащите книги, предстоящите заглавия, както и на класически и обичани автори и произведения.
В рубрика "Фентъзи" в настоящия брой можете да прочетете:
СКрис Бънч е роден на 22 декември 1943г. във Фресно, Калифорния. Веднага щом става възможно, постъпва в армията, преминава специална подготовка и заминава да воюва във Виетнам, като междувременно пише фронтови кореспонденции за списанието „Stars & Stripes” . След завръщането от фронта редактира най-различни рокерски списания тип „сам се издавам” и пише за всяко издание, което благоволява да си плаща – от най-жълтите парцалчета до „…лук” и „Rolling Stone” ...
Затваряйки „Абарат – Дни на магия, нощи на война”, в мен се загнезди мъничко тъга, че я прочитам едва сега – нямам предвид няколко години след написването й, а на моята възраст. За да се усети истинската магия в Абарат и да се съпреживеят пълноценно приключенията на Кенди Куакънбуш, читателят трябва все още да пази в себе си невинното въображение на детето откривател. Питам се, ако бях на десет, с какви ли очи щях да разглеждам илюстрациите, отнели на Баркър шест години, но и вдъхновили го да създаде нова Страна на чудесата ...
Странно е как многотомните и обемни поредици, наложили се напоследък като стандарт във фентъзи жанра, буквално задушават единичните книги. Дори аз имах известни резерви при покупката на „Световна буря” – едно, заради малкия обем, второ, защото името Лавгроув не ми говореше нищо. Кратка справка за него дава информацията, че е британски фантаст с издавани около двадесет романа и разкази, включени в антологии, както и с номинация за най-добър роман за наградата Артър Кларк и най-добро произведение в дълга форма за наградата на Асоциацията на британските фантасти (BSFA)...
Точно тази книга и изобщо нейната авторка не беше включена в близките ми планове за прочитане, но се случи така, че в момент, в който бях далеч от вкъщи страшно ми се дочете “нещо”. Нищо специално, просто нещо. Хвърлих един поглед на първата мернала ми се лавица с книги и там си стоеше тя, не особено плашеща по размери (не че това може да уплаши точно мен) и с навяваща мрачни мисли обложка. За авторката съм чела и слушала много, но повечето в посока на фантастичните й произведения и тъй като отзивите в мнозинството си бяха положителни, изборът беше лесно направен...
Макар фентъзито да не може да се похвали с поджанровото богатство на фантастиката, качествата му спомогнаха за изместването на сайънс-фикшъна като преобладаващо издавана фантастична литература. Фентъзи се чете за отмора и развлечение. Но за да донесе отмора и развлечение, все пак трябва да има определени качества, нали?
Доброто фентъзи е като добрата манджа.
Требе да си има всичко в умерени количества и в точната пропорция:
•свят: 1-1,5 кг обелен и ситно нарязан.
•атмосфера: 150-200 г.
•приказност: използва се за заливка, така че може да я направите с гъстота по ваше желание.
•герои: 3-5 глави стар, или една връзка пресен.
•екшън: 2-4 чаши.
•магическа система: 2 или 3, нарязани на едри кубчета, като за яхния.
•приключение: 2 с.л., размито в 200 мл (около 1 чаша) топъл екшън. Имайте предвид, че екшън слагаме и отделно, внимавайте да не стане много воднисто.
•изненада: около 50 г настъргани или ситно смлени обрати би трябвало да му придадат необходимия аромат
•хумор: не повече от 2 ч.л., да не стане твърде люто.
•драма: не се увличайте, 1 к.л. е достатъчна.
•кървавост: на вкус.
•реализъм: не е особено задължително, все пак е фентъзи, но спазвайте приличие. Героите трябва да ходят до тоалетната, а армиите - да се изхранват и обличат. 2-3 с.л. трябва да са достатъчни.
•идеи: препоръчително е да има поне една щипка
•стил: ври около 90 минути на тих огън, и после за около 30
минути се пече на умерена фурна.
"Битката Доброто срещу Злото" безусловно е сред най-проверените в практиката съдове за готвене, но напоследък се промъкват определени тенденции при готвене да се използва дълбок тиган с похлупак "Добри срещу Лоши" и мрежа за задушаване "А Останалите им Чинят Сеира", както и кален гювеч "Всички Срещу Всички" (в такъв гювеч са били сготвени няколко широко харесвани манджи, например "Изумителното Задушено на Мартин със специална горчиво-кисела заливка" или "Трите Паралелно Поднасяни Ястия на Ериксън"), които придават много необичаен, но изключително приятен вкус за почитателите на нестандартната и новаторската кулинария.
Това, което забравихме да споменем в основната рецепта е, че ястието се фламбира със карамелизиран ликьор "хепиенд" непосредствено преди поднасянето, като в процеса на фламбирането непременно трябва да се добавят няколко капки средно-кисело "умиране на някой".
Накрая, ако готвачът все пак не е обозил рецептата, си казваме "Ха наздравичката!"
