|
|
        
|
Blind Guardian в България. След толкова години чакане да се случи това събитие, зараждането на тази мечта се губи някъде в мъглите на времето. Някъде тогава, когато живеех почти изцяло в Арда, запленен от вълшебството на Гандалф, храбростта на Гондорците и съпреживявах тегобите на Нолдорите, чух една песен която дръпна някаква струна много дълбоко вътре в мен, струна чиито отзвук продължава да звънти и до днес. Песента се казваше Journey Through The Dark, групата със звучното име Blind Guardian, а красивата обложка ме спечели завинаги. Комбинацията от текстове, които отразяват едно към едно твоите мисли като в огледало, перфектно допълваща ги музика и изпяти с един невероятен глас, носещ в себе си толкова емоция, която буквално изправяше космите на врата ми. В мен се зароди желанието да имам възможност да споделя тази емоция с други хора, които усещат тази музика по същия начин. Концертния живот обаче го нямаше никакъв, с изключение на някой актуални тогава български блек метъл групи и за мен оставаше само да мечтая и тайно да завиждам на хората по “белите страни”. Минаха 11 години от момента в който за пръв път чух The Bard’s Song, време през което порастнах, живота ми силно се промени и с всеки изминал ден, корабът на мечтите ми стигаше все по-трудно до бреговете на Валинор. И един слънчев ден преглеждайки редовно сайта на групата оглеждайки се за техен концерт някъде наблизо изведнъж съзирам сред местата името София и потвърдена дата за концерт. Разтърках си очите, прегледах няколко пъти, ударих си два пъти главата в бюрото (шамарите са отживелица), но явно не сънувах. Разкрещях се от радост и в офиса ме изгледаха странно. Тук ще прескоча всички моменти на еуфория, перипетии и групова подготовка за събитието, ще се кача в машината на времето и ще ви разкажа как протече самия концерт. 17.05.2007 – валящият цял ден дъжд успя да осуети плановете за дружеско пиене на бири по парковете в района на залата, обаче в никакъв случай не успя да охлади страстите. Още повече, че с една малка група хора имахме уговорена среща със самите Blind Guardian с идеята да им връчим малко скромни (”да, да !” - бел. будната съвест) подаръци в знак на признателност към творчеството им. Точно в уречения час бяхме въведени в бекстейджа, където имаше още разни журналисти чакащи пресконференцията, но ние бяхме с предимство. Срещата премина много добре. Всички членове на групата бяха в приповдигнато настроение, въпреки намръщеното време навън, и кратките разговори, и веселите закачки бяха съвсем непринудени и те видимо се зарадваха на нашите подаръци. След още малко раздумка се присъединихме към събиращата се вече на входа тълпа. Както никога досега, вратите бяха отворени в уречения час, но пък за сметка на това пускането на хора вътре беше изключително бавно и изнервящо, и логично подгряващата група започна да свири още преди да са влезли и половината.
Самите подгряващи Velvet Project ме оставиха с твърде противоречиви впечатления. Много добра музика, много професионално изпълнена, с вокал, който явно доста неуспешно се опитваше да имитира любимеца си Джеймс Ла Бри. Изсвириха 2 песни с обща продължителност около 45-50 минути което ме доведе до размисли как точно се е чувствал дракона от приказката с прогресив-метъл героя. Криво ляво ги изтърпях, както и прекалено продължителната пауза след това. Сърцето ми пропусна някой друг удар от вълнение, когато светлините притъмняха и в залата зазвуча емблематичния диалог между Саурон и Моргот, поет на мига от публиката, който изпрати всички ни във вихъра на последната битка от Войната на Гнева с Into The Storm. Появилата се на сцена банда, просто взриви публиката, която показа че изключително успешно се справя с бекинг вокалите в правилните моменти. След като първоначалната буря от рифове и вокали отмина, Ханзи с лъчезарна усмивка приветства всички и пожела добре дошли на всички с Welcome To Dying, една от фаворитите ми, ако може изобщо да правя такова разделение в случая на Blind Guardian. Залата беше цялата на крака заедно с хората по пейките и пееха с пълно гърло, нещо което приятно ме изненада имайки предвид, че албума от който е песента, не е от най-популярните сред масовата публика. Накрая на песента се понесохме на разперените криле на дракона към тъгата на Нолдорите, залеза и падането на нощта с Nightfall, а след Валинор се озовахме изведнъж сред бойните полета на кръстоносните походи и заедно с менестрелите пяхме The Script For My Requiem, изпращайки ни в поредния полет с Fly, към Valhalla, където Time Stands Still, за падналите герои, наслаждаващи се на медовината и компанията на скандинавските богове, и крал Артур разказващ тайни за минали епохи и бъдещи такива с Past And Future Secret. Седяхме, слушахме в захлас и мислехме, че This Will Never End, когато изведнъж всичко притъмня и се оказахме Lost In The Twilight Hall, където ни очакваше страшния съд и присъдата Punishment Divine, след което забравата ни погълна And Then There Was Silence. Всичко утихна. Навсякъде тъмнина и хиляди гласове скандиращи “Guardian, Guardian, Guardian” (лир. откл. поради акустиката на залата на моменти се чуваше като “Мафия”). Светлината се завърна, а с нея и началото на Imaginations From The Other Side, което беше просто прелюдия към истинската кулминация на вечерта състояща се в Bards’s Song: In The Forest. Залата пееше в един глас и спокойно можеше да замести Ханзи. Пожелавам на всеки да изпитва това усещане отново и отново, защото гарантирам ви няма да ви омръзне. Mirror Mirror, бе както винаги традиционния завършек на всяко едно изпълнение на Крефелдските музиканти. След което те слязоха от сцената и концерта приключи, но магията все още витаеше във въздуха. Едно уникално усещане за вълшебство, което са способни да създадат само Blind Guardian. На техните концерти човек има усещането как мястото става пресечна точка на стотици светове, и само трябва да се пресегне за да се пренесе там. Аз лично съм изключително щастлив, че това усещане се получи в София. Повечето от хората получиха, а и създадоха това за което бяха дошли, именно тази магия.
Преди да сложа финалната оценка все пак трябва и малко критика. А тя не е в нищо ново. Отвратителна за концерт от такъв ранг зала (не може да сложиш такава група да свири в помещение, което кънти като тенеке). Кофти звук, чието качество силно зависи от местоположението ти в залата и малка грозна сцена, която дори концептуалните визуализации вървящи с всяка песен (нещо ново за концертите на Guardian), не успяха да направят по-красива. Вярно, че беше съвсем обикновена сцена, но поне можеше малко повече място да им дадат. Като заключение… въпреки леките технически забележки концерта беше великолепен, и си струваше всяка една стотинка от сравнително високата за България цена на билета. Група свиреща с хъс, която зареди публиката със страхотен заряд и реакцията на последната не закъсня. Връзката изпълнител-публика присъстваше през цялото време, нямаше пого, а и всякакви опити за такова бяха потушавани съвсем в зародиш от останалите фенове. Не, че има нещо лошо в погото, но то не е точно за музиката на бардовете. С чисто сърце мога да кажа “Щастлив съм че бях там и ИСКАМ ПАК !!!”.
|
||||||||||||||||
