|
|
        
|
Horrorcore или (най-) тъмната страна на хип хопа
За да съм изчерпателен, трябва да разгледам тази история малко назад във времето. Като сравнително малко момче, още в ученическите години, една от любимите ми групи беше House of Pain. Агресивните речитативи, редящи още по-агресивни текстове и увличащият ритъм издигнаха тази група на върха на рап вълната в САЩ. Години по-късно към тях се прибавиха Funkdoobiest и Cypress Hill, формиращи рап-кора. Но което е по-интересно, тези групи спадат към европеидните хип хопъри, без да са лигльовци, обявени за “фейк” подобно на Vanilla Ice. Скоро след това новото ми увлечение, което продължава и до ден днешен да обсебва музикалното ми ежедневие стана дет метъла, и то благодарение на флоридските легенди Obituary. Тежките рифове и грубият, неразбираем вокал формираха разбирането ми за музика дълги години. Така че, представете си как през 1997 година приех последното парче от поредния албум (Bullituary от албума Back From the Dead) на моите любимци, които фактически запалиха метъл пламъка в мен. На фона на позната агресивна музика вървеше един доста качествен и добре интегриран рап в изпълнение на някакви си Diablo D и Skinner T. Почти десет години след това аз продължавам да не мога да открия други техни записи, но за сметка на това се запознах с един доста любопитен клон на хип хопа, известен като хоръркор или дет-рап.
Всъщност говорим за тежък като музика и вокали рап, много подобен на “гангстерския” стил, който третира концептуално теми като смъртта и сатаната и съществува в тясна връзка с дет и блек метъла. Основното ядро на тази музика произхожда от Бруклин, Ню Йорк, макар да съм далеч от мисълта, че мога да обхвана пълната палитра от представители на течението. В много голяма част от случаите към него се прикачват и различни хард кор и пънк групи, но това зависи до голяма степен от конкретната дефиниция на стила. Аз лично предпочитам да ви запозная с някои от типичните представители на дет-рапа с обещанието, че ако си падате по тежък олд скуул рап и пеене за отрязани глави, то това са вашите групи. Като едни от пионерите на това течение обикновено се посочват Gravediggaz, събрани около легендата на Wu Tang Clan – RZA. Далеч по-любопитни за мен обаче са някои други музиканти, събрани в едно сравнително малко, но доста плодотворно общество. Necro Рон Браунщейн от Бруклин безспорно е една от звездите на дет-рапа, който освен всичко друго подържа много тесни връзки с редица дет и блек групи. В негово лице се търси човекът, поставил рамките на новообособения жанр. Дебютът му от 2000-та, I Need Drugs е доста скандален като тематика на текстовете, но с Gory Days навлиза в доста сериозна връзка с тъмната страна на света. В много от песните, както и самият рапър признава, се усещат влияния от дет метъл легенди като Obituary и Cannibal Corpse. В Sexorcist музиката навлиза в по-комерсиални води, но пък текстово предлага доста нецензурни рими. Може би е малко неуместно сравнение, но този албум може да се определи като грайнд кор вариант на рапа.
Абсолютен връх в кариерата му е излезлият през 2005 година Circle of the Tyrants (заглавие на песен на траш метъл легендите Celtic Frost), една колаборация между Ill Bill, Goretex, Necro и Mr. Hyde. Самият албум съдържа култова версия на The Four Horsemen на Metallica и още няколко метъл хитове. Като гост музиканти участват Игор Кавалера, Алекс Сколник и Вини Апис. Non Phixion Създадени са през 1995 в Бруклин с участието на Уилям Браунщейн, сценичен псевдоним – Ill Bill, Sabac Red и Goretex. В по-голямата част от текстовете на групата се пее за конспирация и лъжите на американското правителство. Стилът е доста близък до Cypress Hill, а голяма известност придобива вторият албум на групата, The Future is Now. Отделно всеки един от членовете издава соло албуми с приличен успех. Non Phixion се разпадат официално през 2006-та поради несериозността на Goretex, а в момента Ill Bill работи с бившите членове на House of Pain в супергрупата La Coka Nostra. The Art of Dying на Goretex, издаден през 2005-та може да се определи като много успешен хоръркор албум, а Ill Bill също показва сериозни качества в индивидуалните си проекти. Insane Clown Posse Дуото от Детройт използва доста близък до хорър групи като Misfits имидж. Групата всъщност е една от най-старите, първият албум Carnival of Carnage излиза през 1992. Съчетават тежък рап с шизофренични елементи и някои метъл рифове. През март тази година излезе десетият им албум, с който успяват да се наредят сред звездите на рап и рап-кор музиката. Първите пет от тях представят пет различни джокер карти. Постепенно около групата се оформя и доста сериозна фенска маса, която нарича себе си Juggalos по името на песен на групата. Разбира се тези артисти не представят в пълнота хорър кор сцената, но по мое мнение формират най-изявените й представители. Още повече че самото съществуване на жанра се поставя под съмнение от много от музикалните критици и трудно се приема за отделно течение в хип хоп-а. Все пак посочените групи в една или друга степен се различават от сходните им и споделят близки виждания за музиката и концепцията на текстовете, поради което си позволявам да ги разглеждам по този начин.
|
|||||||||||||||||||
