Двадесет и петте часа на
Клайв Баркър – Абарат

Shannara

Затваряйки „Абарат – Дни на магия, нощи на война”, в мен се загнезди мъничко тъга, че я прочитам едва сега – нямам предвид няколко години след написването й, а на моята възраст. За да се усети истинската магия в Абарат и да се съпреживеят пълноценно приключенията на Кенди Куакънбуш, читателят трябва все още да пази в себе си невинното въображение на детето откривател. Питам се, ако бях на десет, с какви ли очи щях да разглеждам илюстрациите, отнели на Баркър шест години, но и вдъхновили го да създаде нова Страна на чудесата. Вероятно с ококорени и донякъде уплашено-възхитени. Но, както се пееше в една песен – „No regrets, they don’t work”. Сега гледам картините на Клайв със смътното усещане, че ми напомнят Пикасо и Ван Гог, но и със съзнанието, че въображението на Баркър надхвърля това на признатите майстори.

Тъгата е малко, както казах – предимно разтворена в задоволството, че поредицата е прекрасна и ми предстоят още две написани и една в процес на създаване. Може би и филм... , макар със съжаление да научих, че Дисни са се отказали от филмирането на първите три романа от поредицата.

„Абарат” впечатлява с паралелните действия в скучното, тривиално градче Чикънтаун и в архипелага на магическите острови, където всеки остров е кога?, а не къде?.
Баркър рисува свят, по-странен и по-фантастичен от този на Луис Карол, но и го привързва достатъчно много към действителността, за да не дразни по-възрастните си читатели. Тъжното, разклатено, понякога брутално семейство на Кенди и дребнавостта на съгражданите й странно допълват и подчертават подробностите от културата на Абарат. Кратките стихове и песни, кулинарията и литературните цитати са като малки бисерчета, пришити към цветния гоблен, изтъкан от автора. И не на последно място – изчистената, но не опростена стилистика прави поредицата подходяща както за деца, така и за възрастни. Изреченията са построени с прости думички, украсени тук-таме с архаични изрази, които преводачката Милена Иванова е обяснила на малките читатели с бележки под линия.

Неизчерпаемото въображение на Баркър следва стъпките на съвсем обикновеното момиче от Чикънтаун Кенди Куакънбуш, което, попада в пълния с необичайни създания свят Абарат. Вдъхновен от „Магьосникът от Оз”, „Хрониките на Нарния” и от канадския цирк Cirque du Soleil, „Абарат“ е една безкрайна въртележка от нови и нови същества – някои са гротескни и отвратителни, други очарователни с необичайността си. Всеки от двадесет и четирите острова на архипелага има собствен Час от денонощието, своя флора и фауна и свои чудовища. А над двадесет и петия остров – Върхът на Одом – властва времето извън времето, властват промяната и лудостта.

Кенди поема на своето пътешествие привидно случайно. Но в колкото повече неприятности се забърква, толкова повече променя Абарат, а Абарат променя нея. Господарят на Полунощния остров Горгосиум – Кристофър Леш, постепенно започва да подозира, че присъствието й съвсем не е инцидентно и че заплашва плановете му да доведе вечна нощ над Абарат. И праща по петите й наемници. Но Кенди не е сама в приключенията си – тайнствените сестри на Фантомая и приятелите, които среща, ще й помагат в борбата с Леш и неговата ужасяваща баба Майка Мотли.

Чудовища и уроди, кошмарни видения и злоба – Баркър знае как да опише ужаса, но за щастие тънкият хумор, който е вкарал в Абарат, хвърля светлина в иначе мрачната история.

В заключение  - подарете книгите на децата си, за да можете да ги прочетете и вие.

Ето на този сайт можете да се запознаете по-подробно с всеки един от островите, както и да видите част от оригиналните илюстрации на Клайв Баркър цветни, вместо да се задоволявате с черно-белия им вариант в българското издание.

Коментирай...