Лоис Макмастър Бюджолд:
Проклятието на Шалион

Моарейн

Точно тази книга и изобщо нейната авторка не беше включена в близките ми планове за прочитане, но се случи така, че в момент, в който бях далеч от вкъщи страшно ми се дочете “нещо”. Нищо специално, просто нещо. Хвърлих един поглед на първата мернала ми се лавица с книги и там си стоеше тя, не особено плашеща по размери (не че това може да уплаши точно мен) и с навяваща мрачни мисли обложка. За авторката съм чела и слушала много, но повечето в посока на фантастичните й произведения и тъй като отзивите в мнозинството си бяха положителни, изборът беше лесно направен. Започнах “да преглеждам” книгата уж за малко, докато изчаквах нещо си там и в един момент осъзнах, че са минали часове и хората, които очаквах вече отдавна чакаха мен. Повествованието грабва от първата страница с детайлното, почти осезаемо описание на мислите и чувствата на Вълк ди Казарил – 35-годишен дребен шалионски благородник, завръщащ се от многомесечен робски труд на рокнарийските галери. Младият мъж с пречупено и осакатено тяло таи в сърцето си пърхащата надежда, че ще бъде приет и приютен в дома на своята бившата работодателка. Мечтите му са свързани с топла храна, чисти дрехи и покрив над главата, девизът му е “Дано никой не ме забележи!”

Напереният боен командир, геройски отбранявал поверената му крепост, се е свил някъде дълбоко в съзнанието му и желае само почивка и забвение... и баня с истински сапун, ако може. И всичко това можеше да се случи, ако върху нашия герой не бе паднал погледа на една богиня. Всичко започва от една случайно подхвърлена в калта златна монета (а дали не и много, много по-рано) и събитията завъртат Казарил във водовъртежа си, от който той би изплувал само ако престъпи най-съкровените си принципи. Политически интриги, крехки любовни трепети, неизбежни битки и трупаща се на пластове, като че вековна умора, която в синхрон с могъщите врагове лишава от сън нашия герой, а заедно с него и заинтригувания от съдбата му читател.

“Проклятието на Шалион” е първата и най-добрата (според мен) част от трилогията за Шалион, която ни представя Бюджолд в различна светлина, като автор на качествено фентъзи. Книгата започва като обикновен рицарски роман, но постепенно атмосферата се нажежава до “синьо и бяло”, изпълва се с проклятия, демони и мистични ритуали, и изплувалото от дълбините предсказание, че “домът Шалион може да бъде спасен само от човек, който три пъти отдаде живота си за него”. Почти до последната страница се чудех как авторката ще успее да разсече този гордиев възел и това е още едно от достойнствата на произведението, което кара читателя искрено да съпреживява с героите. Красива и мрачна история, изпълнена с благородство и подлост, вярност и предателство. И така – “Казарил чу конниците преди да ги види. Погледна през рамо...” Приятно четене.

Коментирай...