|
|
        
|
Крис Бънч -
Крис Бънч е роден на 22 декември 1943 г. във Фресно, Калифорния. Веднага щом става възможно, постъпва в армията, преминава специална подготовка и заминава да воюва във Виетнам, като междувременно пише фронтови кореспонденции за списанието Stars & Stripes. След завръщането от фронта редактира най-различни рокерски списания тип “сам се издавам” и пише за всяко издание, което благоволява да си плаща – от най-жълтите парцалчета до Rolling Stone. Редица телевизионни сценарии за сериали и предавания преминават през талантливите му ръце. Успехът на поредиците за Стен и Антерос, написани в съавторство с Алън Кол, позволяват на Крис да се посвети изцяло на писателската си дейност. Запитан кое го е подтикнало да се занимава с писане, той отговаря в типичния си циничен стил: “Открих, че може наистина да ти се плаща, за да лъжеш хората. Плюс това никой не те закача, ако висиш по цял ден на някой ъгъл с тъповато изражение на лицето, чоплейки носа си, като знае че си писател.” Фентъзи авторите, които му правят силно впечатление са Lord Dunsany, James Branch Cabell, Fritz Leiber, Robert E. Howard, а тези в сферата на фантастиката – William Burroughs, Hank Bukowski, Thomas Pynchon. Тъй като статията се пише от фен на фентъзи жанра, ще наблегна на произведенията на автора в тази насока.
В началото беше “Далечно кралство”, което си заслужава отделно ревю и е една от недоиздадените на българския пазар поредици. Последвано от трилогията за краля-маг, в която някога великото кралство Нуманция е на границата на краха. Некомпетентното и корумпирано правителство се грижи само за личната си изгода, докато масата граждани живее в нищета, а бунтовните провинции се държат като самостоятелни държави. То така и трябва да бъде, иначе за какво ще се пише, ако всичко е щастливо и благополучно. В тези мрачни времена се явява герой обединител, който променя съдбата на страната – Кралят-маг Тенедос. Книгата започва със съобщението за смъртта му и свързаните с това спомени на близкия му съратник генерал Дамастес. Именно през неговите очи виждаме всички етапи от израстването на бъдещия монарх – смъртно опасната дипломатическа мисия при дивите племена от спорните земи, обществената дейност в столицата, растящото влияние и власт по време на метежите и накрая – самата коронация на новия император. За всеки дори и малко изкушен от историята веднага се набиват в очите паралелите със съдбата на Наполеон, неговите победи, крушения и завръщания (естествено с две много важни отлики – наличието на магия и отсъствието на огнестрелно оръжие). И всичко това здраво омесено с римските нрави и отличителни бойни знаци. Авторът умело нагнетява напрежението, когато е нужно, като от време на време изпуска парата с лековати, даже забавни моменти. И тук идва основният отличителен белег на тази поредица (въпреки че читателите би трябвало да са подготвени за това от първите опити в тази насока, представени ни в “Далечно кралство”), който я разграничава от всичко, което съм чела досега в жанра – абсолютно натуралните и подробно описани до ниво миризми и звуци секссцени. И всичко щеше да е наред (поне за навършилите пълнолетие читатели), ако те не стояха като ярки кръпки върху повествованието. Все едно авторът си е казвал: “Я, нашето момче от сто страници не се е изявявало като мъж!” и на сцената се появява поредната кръшна мома. И ако някои пуритани-критици на Джордж Мартин и неговата “Песен за огън и лед” се излъжат да зачетат тази трилогия, ги чакат доста безсънни нощи на пост и молитва. Но с това се изчерпват така наречените “недостатъци” на поредицата, която може с чиста съвест да се препоръча на любителите на епичното фентъзи.
В трилогията за Dragonmaster авторът ни понася на крилете на драконите. “Крилете на урагана” е част първа от поредицата – как би изглеждала средновековната война, ако в сраженията дейно участие вземаха дракони и магьосници? Явно това се е запитал Бънч някоя прохладна вечер и за наша радост не захвърлил идеята, както е правил с множество други, а седнал и я претворил в трилогията си за Хал, повелителя на Драконите. Характерно за драконите на Бънч е, че те не са мъдрите древни огнедишащи създания, с които сме свикнали, а просто огромни летящи влечуги с интелекта на обикновено животно, например кон. И тъй като за желанието на човека да укротява и използва за целите си природата, граници няма – и драконите минават по реда си и са зачислени в редовете на армията, наред със слоновете и конете. Отначало само за целите на разузнаването и бързото предаване на информация, а после и като пълноправни участници в битките. Голяма част от романа е посветена или на бойните действия, или на обучението на войниците. И всичко това леко би дотежало на читателя, ако не беше написано толкова натуралистично, макар и без прекалени подробности и жестокости. Което не е характерно за Бънч, имайки предвид цикъла му за Краля-маг, където сцените на жестокост силно конкурират откровено еротичните моменти. В “Крилете на урагана” не присъства нито едното, нито другото, така че дори и да сте под 16 години, от нея нищо “лошо” няма да научите. Героят обаче и тук е типичен по бънчовски – талантлив, природно надарен във бойната тактика и хитрости, бързо издигащ се във военно звание, въпреки тъпоумното началство. Думата, която ми идва на ум, желаейки да опиша книгата е лаконичност. Авторът не се опитва да затрупа читателя с излишна информация или да навлиза в прекалено подробен анализ на психологията на героя. Боевете са обрисувани така, както ги вижда обикновеният войник – Хал. На места книгата ми заприлича на сборник от разкази, обединени с общи сюжетна линия и главен герой, като всяка глава е посветена на значим епизод от живота на Хал. Това не пречи произведението да се чете леко и с интерес, особено от феновете на “бойното” фентъзи. В продължението му Knighthood Of The Dragon, Хал Кейлъс е възстановяващ се от раните си герой от войната, неговите подвизи на гърба на зверовете, наричани дракони са му спечелили завидна репутация. Сега, вече напълно оздравял, той иска да се върне във вихъра на битката. Любимата му се опитва да го разубеди, но нищо не може да разколебае Господаря на драконите. Кейлъс успява да влезе в пререкания не само с врага, но и с висшестоящите му офицери, и дори с този, чиято воля е закон – Кралят Азир. В тази част от трилогията Хал попада в плен, като пленническият лагер е като изваден от филма на Робърт Редфорд The Last Castle, само че обграден с магически вериги. Обучените мамути и превръщането на малки кръгли камъчета в огромни скали са част от бойния арсенал, използван в сраженията. Макар и леко да отстъпва от нивото на първата част (синдром на средната част от една трилогия, между ударното начало и силния край), Knighthood Of The Dragon умело ни води към “Последната битка”, с която завършва серията. Върнал се обратно в родината си, дори след сватбата си с прекрасната Лейди Кири, Хал се чувства опустошен също като земята, в която се е родил. Но най-големите му страхове започват да прииждат, когато Господарите на драконите – и величествените зверове, които някога са управлявали – са отхвърлени като реликви на отминала епоха. Стари врагове се завръщат и Хал трябва да разчита на стари приятели, за да отблъсне вълната заплашваща хора и зверове в една последна битка, а изходът от нея далеч не е толкова сигурен. През 2000 г. излезе и The Empire Stone. Крис споделя, че скъпоценните камъни винаги са го интригували, особено тези със “зла” репутация, като диаманта “Надежда”. Но интересът към тях изкристализира по време на World Fantasy Con в Балтимор, където среща Лойд Ешбах (един от пионерите във фентъзито и фантастиката и специалист по скъпоценните камъни). Неговото изказване на конгреса навежда Крис на мисълта, че все още никой не е използвал както трябва скъпоценните камъни във фентъзи литературата и решава да напише The Empire Stone. След като извършва нужните проучвания по темата, прекарва известно време с майстор, обработващ диаманти, който учтиво отговаря и на най-глупавите му въпроси. След това решава главният герой в книгата да бъде джудже, напук на всички характеристики на расата му. Защото всеки герой на Бънч, или анти-герой, или полугерой си има свои си проблеми, освен тези, с които се сблъсква в общата фабула на повествованието. На 4 юли 2005 г. Крис Бънч почина на 63-годишна възраст след продължително боледуване, но остави след себе си знакови поредици, които ще се четат с интерес и след десетилетия.
|
||||||||||||||||
