|
|
        
|
“The clan's are marching `gainst the law Една от най-дълголетните немски хеви метъл групи Grave Digger е създадена през 1980 г. в Гладбах от китариста и вокалист Питер Масон, басиста Крис Болтендал и барабаниста Лютц Шмерзер. Първите им две студийни парчета веднага влизат в компилацията Rock from Hell. Не минават и две години, и започват промените в състава, като Филип Сейбел заменя Шмелзер на барабаните. През 1983 г. се решава Масон да се съсредоточи върху свиренето и да отстъпи микрофона на Болтендал. Като басист се включва новият член на групата Вили Лакман. Характерният хеви стил на бандата й носи успехи на клубната сцена в Гладбах, където ги забелязва президентът на новия лейбъл Noise Records и им предлага дългосрочен договор. В този състав групата издава и дебютния си албум Heavy Metal Breakdown, в чийто запис участва клавириста Дитмар Дилхардт. Тиражът само в Европа надминава 40 000 копия. Yesterday и Heart Attack стават хитове и отвъд океана.
Първите два албума на групата (Heavy Metal Breakdown и Witch Hunter, 1985 г.) се превръщат в класика на германския метъл и продължават да се преиздават и до днес. Следва първото турне съвместно с Warlock, Sinner и Running Wild. Въпреки успеха, скоро Лакман напуска групата и Болтендал отново хваща баса, за да се запише мини албума Shoot Her Down. Перипетиите около басиста продължават и докато се записва втория албум The Grave Digger на инструмента се сменят Рене Ти Бон и Си Фи Бранк, а между тях свирят Масон и Болтендал. След сравнително неуспешния Wargames, Масон напуска групата и към нея се присъединява Уве Лулис, с което бандата поема по пътя на мейнстрийма, смекчава звученето си в подобие на Bon Jovi или Van Halen, сменя името си на Digger и издава Stronger Than Ever, който е пълен провал и води до разтуряне на групата. Бранк се включва към S.A.D.O., а Болтендал и Лулис основават Hawaii. През 1993 г. Болтендал, заедно с Лулис, басиста Томи Готлих и барабаниста Пирет Брейтенбах, решава да възроди Grave Digger. В този състав записват promo CD Return Of The Reaper, в което са включени четири парчета. Веднага след това Брайтенбах се влива в Warhead и е заменен от Йорг Михаел, който след записите на The Reaper и Symphony of Death също напуска и се присъединява към Running Wild. Поредният барабанист Франк Улрих се задържа само по време на записите на Heart of Darkness и бива “мило” помолен да напусне, като го заменя Стефан Арнолд (Capricorn и Wallop). Междувременно групата започва и активна концертна дейност, подгрявайки Manowar. През 1994 г. гробокопачите пускат в продажба концептуалния Tunes of War, посветен на шотландската история и начало на своеобразна средновековна трилогия. Албумът жъне успехи и оглавява германските чартове. Един от шотландските кланове прави момчетата почетни свои членове, заради “правдивото описание на шотландската история”. През 1995 г. издават Heart of Darkness – един от най-мрачните им албуми, записан под явното влияние на ранните творби на Annihilator.
Историческата тематика е продължена и в Knights of the Cross от 1998, посветен на рицарите. Независимо от подема, в който се намира бандата, Томи Готлих я напуска и е заменен от Йенс Бекер (Running Wild, Crossroads). След турнето из Германия примерът му е последван от Лулис, заменен от Мани Шмидт от Rage. През 1999 г. трилогията получава своя достоен завършек чрез Excalibur, който за разлика от първите две части е основан не на действителни исторически събития, а на древните предания и легенди за крал Артур и рицарите на кръглата маса. За да приближи саунда максимално към средновековния звук, групата кани като гост музиканти фолк метълите от Subway to Sally. Добър ход, защото наличието на “живи” средновековни инструменти засилва въздействието на албума. Сключвайки договор със звукозаписния гигант Nuclear Blast, групата записва The Grave Digger през 2001, лириките в който са инспирирани от книгите на Едгар Алан По. Дигърите са активни участници и в много фестове, затова не бе изненада, когато след изпълнението на Wacken Open Air през 2002 година излиза концертния Tunes of Wacken, окомплектован с първото им DVD. Един от най-знаменателните концерти, изнесени от гробокопачите бе по време на отпразнуването на 20-тата им годишнина през 2000 г. в Zeche, Бохум. Точно преди тази изява Уве Лулис напуска и формира своя собствена група с намерението да я нарече Grave Digger, но Болендал осуетява това му намерение. Лулис нарича групата си Rebellion (тази формация и албумът й от 2007 г. Miklagard – The History of the Vikings Volume II заслужават отделна статия).
През 2003 г. излиза поредният концептуален албум на групата – Rheingold, вдъхновен от операта на Вагнер “Пръстенът на Нибелунгите”, подкрепен от успешно турне за промотирането му. Предпоследният албум The Last Supper от 2005 г. съдържа едноименната песен, която веднага си спечели почетно място в моя плейлист и бележи четвърт век от съществуването на групата. Излезлият през тази година Liberty or Death доказа, че дигърите има още какво да ни кажат, а съвместното турне с Therion и Sabaton (прочетете за концерта) ни даде да разберем, че могат и да го покажат.
Официален сайт: http://www.grave-digger.de/
|
||||||||||||||||||||||
