|
|
        
|
Във времената, когато NWOBHM беше абсолютният хит на музикалната сцена, подражателите на Iron Maiden никнеха като гъби във всички кътчета на стара Европа. Освен богатите на таланти Англия, Швеция и Германия обаче, в повечето останали държави имаше максимум по една-две звездни групи, ако изобщо се намираха такива. Встрани от светлината на прожекторите остават стотици талантливи групи, които дали поради липса на договори с големи звукозаписни компании, или заради недостатъчен ентусиазъм никога не изплуват до върховете на класациите. Особено важен фактор за началния старт е популярността на стила в родната държава, в което отношение например Франция е погребала немалко свои потенциални метъл звезди. Дания естествено не може да се класифицира като "хеви метъл хостайл" земя, но за сметка на това сравнително ограничената аудитория има подобен ефект. Въпреки това, особено в последно време, от малкото полуостровче редовно се появяват качествени представители на повечето стилове в рок музиката. През 1981 година, в разгара на хеви метъл манията и едновременно с мега-звездите Mercyful Fate двама младежи създават своя собствена група в малкото градче Хорсенс. Рони Аткинс (вокали) и Кен Хамър (китара) бързо напипват правилните ноти и след три години разтърсват света с много силния дебют Red, Hot and Heavy. Стилът е хеви в най-добрия му облик, макар и хитово ориентиран, със задължителните балади и напомнящ на моменти Europe. Като цяло е трудно да се посочи слабо място в този албум – много добра предпоставка за звездна кариера, където особено се открояват Back to Back и A Place in the Night. Със следващия Future World бандата прави естествената крачка към доусъвършенстването и намирането на собствен стил, с който да могат да се откроят сред морето от съмишленици. До момента продължавам да твърдя, че тези два албума влизат поне в топ 20 на най-доброто, създадено в този стил. Началото на 90-те е посрещнато с много надежди, подхранвани от множеството концертни покани, участието в Monsters of Rock и ангажимента на Роджър Гловър като продуцент на предстоящия албум. Напук на всички очаквания, Jump the Gun е безумно слаб и се оказва абсолютен търговски провал, което довежда до напускането на всички останали членове на групата, с изключение на Аткинс и Хамър.
Завръщането е трудно, но все пак осъществимо, вече с променен състав и гордо вдигната глава. Следва период на утежняване на стила, редовно записване на албуми с променлив успех и сравнително топъл прием в доста важната за рок музиката Япония. Още през 92-ра групата предприема важен ход със записване на кавър на абсолютния хит Please Don’t Leave Me на John Sykes, а със следващите си прояви затвърждава позицията си на стабилна група със собствен облик, макар и не толкова известна. Едно е ясно обаче – Pretty Maids никога не биха могли да повторят успеха на първите си два албума, а и хеви метъла вече не е толкова силен, както в средата на предишното десетилетие. Един друг факт не може да се отрече на датчаните. Година след година те продължават да са активни, без да отстъпват от трудно извоюваните позиции и, за разлика от много други, които след хитов албум и последвал провал се преориентираха към съвсем различни дейности, продължават да записват в студио и да свирят по концерти. Зад всеки един от тези албуми се крие адски много труд, без намек за разглезеност или отстъпване от позициите. През 2006 година, точно 25 години след създаването на групата, на бял свят се появи Wake Up to the Real World – точно навреме, за да покаже на младоците как се прави тази музика. В него е и реалният дебют на новото попълнение от Royal Hunt, Allan Tschicaja на барабаните. Не перфектен, но безспорно много добър и с доста съвременен звук, този албум доказва виталността на квартета в момент, в който хевито отново набира сила.
|
|||||||||||||||||||
