|
|
        
|
(28 юни 1975 –16 август 2006)
Ще си позволя да започна този материал малко сантиментално, с една история, която от дистанцията на времето ми се струва почти нереална. Някъде в края на 93-та и началото на 94-та имах възможността за първи път да се запозная с метъл-музиката и постепенно да навляза в отделните стилове и творчеството на по-известните групи. Като всеки тийнейджър в бунтарския си период се стремях да търся и да демонстрирам възможно най-екстремните аспекти на новата си мания и единствено намесата на родителите ми ме спаси от някои по-гнусни модни забежки (тук не преувеличавам, защото има някои картинки от метъл-обложки, които не бихте искали да видите върху тениската на детето си). Някъде по това време на българския пазар се намести явлението Wizard Rec., които тогава все още бяха група ентусиасти без надежда да забогатеят от хобито си, а представяният от тях немски лейбъл Nuclear Blast тепърва започваше да се превръща в метъл еквивалента на Microsoft. Имаше и радиопредаване, веднъж седмично от 12 часа (тогава май си лягах преди 10), за което не помня почти нищо, освен че беше много яко. Както сами разбирате, това беше времето на пиратските аудиокасетки, долнопробните ксерокси и многобройните презаписи от приятели на приятелите. Тогава всъщност Wizard пуснаха първите легални западни заглавия на абсолютно достъпни, луксозни касетки с готини обложки (имаше дори по един текст на песен). И така, някъде през 1995 година много ме изкефи картинката на мрачен пейзаж с негово/нейно величество Смърт и лого на групата, което превръщаше прочитането на името в почти невъзможна задача. След малко въртене из музикалния магазин на Славейков (който май се промени най-малко през тези години), срам не срам си поисках “оная касетка, с готината картинка”. Така се сдобих с може би един от епохалните блек метъл албуми, Storm of the light’s bane на групата шведски екстремисти Dissection. Чиста проба снежна виелица с вълчи вокали. Последваха години на една неизтощима мания, прослушване на стотици групи с боядисани лица и обърнати кръстове, докато накрая загубих интерес, удавен в потоците голобради “сатанисти”, “паганисти” и позьори. За мен блек метълът умря, не само като любим стил, но и като идея и чиста агресия. Престана да бъде ъндърграунд - задължително, но не единствено условие да си велик в тежката музика. Не престанах да си слушам любимите стари групи, от които, ако трябва да посоча три, то това са Mayhem, Dimmu Borgir и Dissection. По-важното е, че последните го постигнаха с един единствен албум.
След почти десет години, в края на 2004, попаднах съвсем случайно на сингъла Maha Kali, една неочаквана изненада, която ми оправи настроението задълго. Dissection, малко по-философски настроени, малко по-мъдри, но същите Dissection, които запалиха пламъка навремето. През 2006 се появи и дългосвирещият Reinkaos, с което, уви, приключи историята на шведските блекъри. Но да се върнем в началото на тази история и да видим кой седи зад младежките ми мании. През 1988 година в шведския град Стрьомстад се слага началото на поредната траш банда Siren’s Yell. Още на следващата година младежите Jon Nodtveidt и Ole Ohman продължават “кариерата” си в Rabbit’s Carrot (на тази част винаги се смея). Явно сравнително бързо им писва и това име, и същата година двамата създават Dissection. В новата група определящ фактор, композитор и диктаторски настроен лидер винаги е бил Jon. Както разбирате, с много малко изключения, историите на Dissection и Jon Nodtveidt са една и съща история. Китарист и вокалист, той определя цялата визия и сценично поведение (а това трябва да се види). Постепенно втвърдявайки стила, те успяват да издадат и няколко демо записа. Всъщност Dissection не са точно класически блек метъл, което не им пречи да бъдат определяни като може би една от малкото истински блек метъл групи. След незабележимия The Somberlain, близо (или само) пет години след създаването си шведите издават великолепния Storm of the light’s bane под шапката на нарастващия лейбъл Nuclear Blast. Албумът избухва като водородна бомба в метъл-средите и дава сериозна заявка за узурпиране на блек метъл трона. След това, в напрегнато очакване за следващото отроче на Dissection, чухме алтернативния Symphonia de infernali, страничен проект на Jon (и, по непотвърдени данни, отчаян ход за спечелване на пари). Който всъщност си беше много хубав, електронен, сатанински звук, подходящ за дискотека, саундтрак на Blade или Mortal Kombat, и демонстрация на широките творчески възможности на лидера. Може би е редно да споменем, че Jon има участия в редица други водещи групи на шведския блек, а брат му Emil е също един от уважаваните китаристи в сцената. Освен това Jon има и сериозен принос като журналист в Metal Zone и, с едно на ум, можем да кажем, че е бил член на MLO (Mysanthropic Luciferian Order), което всъщност е демонстрация на философска ангажираност с посланията в музиката, липсващи на голяма част от “сатанистите”.
През 1997 година, уви, една непростима постъпка прекъсва и почти прекратява обещаващата кариера на младите музиканти. Jon е осъден за убийството на 37-годишен алжирски хомосексуалист в Стокхолм и до 2004 година пребивава в затвор. През тези години нито Dissection проявяват някаква активност, нито се чува нещо за Jon (за разлика от Count Grishnack от Burzum). След излизането си на свобода обаче, в кратки срокове той отново събира групата, макар и с нови членове, и издава силния Reinkaos, подкрепен от мащабно турне и видео. През есента на 2006 година започнаха да се появяват слухове за самоубийство на Jon Nodtveidt, а сравнително късно излезе и официално изявление в сайта на Dissection, че това е истина. На фона на обещаващото възраждане на групата, това беше нелогична новина, особено с обяснението, че самоубийството е в резултат на неудовлетвореност от живота и чувство, че няма какво повече да постигне. През 1995 година сигурно щях да кажа, че Jon е умрял като истински сатанист, по собствено желание и извършвайки непростим грях, застрелвайки се с пушка в устата в кръг от свещи. Днес мога да кажа единствено, че от този свят си отиде един човек, който можеше да даде още много от себе си, за което всеки един от нас може само да съжалява.
|
|||||||||||||||||||||
