|
|
        
|
Навън вали сняг – все още съвсем свеж. Всичко живо се радва, задето царевицата и тази година ще има шанс да узрее, а аз неволно се вглеждам в снежинките и очаквам да видя в тях лице на момиче. И така – политайки на метла над многоцветния Свят на Диска, отново се озоваваме при Тифани, която след две години под опеката на овнерожкото вещерско съсловие е станала чаровно 13-годишно момиче със сериозен поглед; по-ината от всякога. Отново сме и при Нак Мак Фигъл, които след две години са си все същите пияни сини сладури. Дошла е есента. Тифани се учи на вещерство при мис Трийсън – 113-годишна сляпа дама, разхождаща се наоколо в провлачените си черни дипли, разпуснатата си снежнобяла коса и двата гарвана на раменете си, които използва за очи. Нека не забравяме и железния часовник на кръста – хората казват, че бил сърцето, което си измагьосала, след като истинското спряло... Именно мис Трийсън е тази, която в една есенна нощ води Тифани да гледат “тъмния морис” – мрачния брат-близнак на веселия пролетен танц за посрещане на лятото, в който обаче мъжете танцуват мълчаливо и носят черно. Това е и моментът, в който всичко се обърква и книгата поема онзи вълнуващ обрат, който ще превърне историята в поредното брилянтно късче магия: Тифани, донякъде въпреки, донякъде именно поради вещерското си любопитство, проявява неблагоразумието да се включи в танца – нещо, което никое момиче не бива да прави. Така среща Wintersmith – стихийния млад бог на зимата с лилави очи и дъх на сняг, вечно тичащ подир Лятото, което никога не е виждал. Гледайки пред себе си Тифани – млада, танцуваща и облечена в лятно-зелена рокля, той мълчаливо се влюбва в нея, готов на всичко, за да я спечели и да я направи своя ледена кралица. Като всеки, който се влюбва за първи път, и той минава през няколкото неизбежни стъпки: ухажването, при което претворява цялата зима в едно красиво, макар и малко трудно разбираемо послание; първата среща и осъзнаването, че искаш да направиш за някого всичко, на което си способен. В случая на Ковача – да станеш човек. От своя страна обаче Тифани може да разчита на помощта на Фигълите, чиято нова келда сънува кошмари, пълни с вечна зима и корона от лед, на Роланд (момчето, което Не обича, ама абсолютно категорично Не обича, как изобщо сте могли да си го помислите!?), на малкото спретнато сборище на тепърва обучаващите се млади вещици, собствената си упоритост и, разбира се, на Баба Вихронрав – което вече не би трябвало да ни оставя никакво съмнение, че историята ще е заплетена, а ухажването – много, много трудно. Изпълнена много живописно и красиво, идеята на книгата допълва донякъде тази на “Шапка, пълна с небе” – какво означава за нечовешките неща да бъдат хора. Но докато в предишната част роякът искаше да обсебва съзнанието на Тифани в търсене на начин да умре, тук Ковачът иска да притежава по-скоро тялото й, чувствайки се по-жив от всякога. Вмъквайки много нови препратки и задявки, Пратчет ни оплита в една грабваща смесица от гръцка митология, уикански концепции, европейски приказки и неподражаем чар. Книгата, може би най-хубавата от поредицата, със сигурност е най-романтичната от трите – нещо, което досега Пратчет ни е поднасял единствено чрез серията за Стражата. И докато романтиката там е по-скоро зряла, тук почти детските трепети и вълнения оставят едно много нежно и умилително чувство.
Свежо, с подредени като в красива голяма мозайка ошлайфани малки моменти и остроумно както винаги, това ново приключение от Пратчет може да бъде определено само с една дума – удоволствие.
The Wee Free Men, A Hat Full of Sky, Wintersmith
Дълго време битуваше заблудата, че творчеството на Тери Пратчет е ориентирано към детската аудитория. Дали заради кориците на Джош Кирби, дали заради предразсъдъци към фентъзи-то у нас, но трябваше много време и много издадени книги, преди това мнение да се докаже като несъстоятелно. Самият Тери Пратчет също допринесе, вкарвайки все повече сатира и (средно прикрити) размишления в книгите си – това важи с пълна сила особено за поредицата за Света на Диска, където развитието беше особено осезаемо (друга причина всъщност беше, че някъде от средата на 90-те Пратчет се е концентрирал единствено върху света на Диска). Затова сигурно за много хора е било голяма изненада, когато в един момент Пратчет е решил да напише книга за деца, или както той ги наричаше в един момент – ‘Discworld for Younger Readers’. Първият му опит в това направление се появи през 2001. ‘The Amazing Maurice and his Educated Rodents’ беше изключително добре приета и донесе на автора си медал Карнеги за 2001 (въпросният медал се присъжда за постижения в областта на детската и юношеска литераура). Естествено, след такъв успех беше ясно, че Морис няма да си остане единствен по рода си опит и резултатът не закъсня – през 2003 година се появи първата книга от поредицата за Нак Мак Фигъл – ‘The Wee Free Men’.
Всъщност поредица за Нак Мак Фигъл е малко подвеждащо – всъщност основен персонаж в книгата е Tiffany Aching. (Предварително се извинявам, но смятам да използвам английските имена, когато става дума за все още непревеждани на български имена и понятия. Наистина, някои имена бяха преведени в “Изкуството на Света на Диска”, но лично според мен преводачката изобщо не е успяла да вникне в същината им. Което е нормално, ако не е чела книгите, но от друга страна породи разни смехории от типа на Rob Anybody = Ошушкай всеки, или пък Tiffany Aching се превърна в Тифани Боли... затова повече по-нататък) Тифани е малко момиче (при първата си поява – на 9 години), живеещо със семейството си, сестрите си и брат си Wentwort в семейната им ферма в The Chalk – област в подножието на планините Овнерог (Ramtop), недалеч от Ланкър. На пръв поглед – обикновено фермерско момиче, без особени таланти, освен, че е много способна в правенето на сирене. Това, което я отричава от останалите момичета на нейната възраст, е фактът, че може да чете и пише, и че за разлика от сестрите си е наследила дарбите на баба си Granny Aching – вече покойната местна дълбоко уважавана вещица. Една от тези дарби е да вижда някои неща, които другите не могат, и я довежда до познанство с Фигълите. Въпросните 12-сантиметрови уж феи (самите те се наричат pictsies) всъщност се появиха още в “Захапи за врата”, но тук вече са пълноправни герои. Силно наподобяващи шотландци, или поне шотландци като тези в “Смело сърце”, те са организирани в кланове, всеки със свой вожд и певец (наричан тук gonnagle), живеят в надгробни могили, за които хората вярват, че са вход към подземния свят и този на феите (което между другото, в Света на Диска си е самата истина) и се състоят преобладаващо от мъже; женски Фигъл се ражда изключително рядко. Фигълите някога са живели в света на феите, но били изхвърлени оттам – според тях, задето се опълчили на тираничното управление на Кралицата, според другите обитатели – заради хулиганско поведение и постоянно пиянство. От това си време все още пазят умението си да се придвижват между световете и да остават незабелязани от обикновените хора. По характер са изключително... да го кажем темпераментни, лесно се ядосват, обичат хубавият пердах и хубавото пийване (всъщност, направо пиянство). За цялото си поведение си имат и логично (според тях; всъщност изобщо не е вярно) обяснение – те вярват, че вече са мъртви и че това е задгробния свят, където са се озовали, защото са били добри приживе. Обратната страна на това им вярване е безграничната им смелост, която не един или два пъти ще е в помощ на Тифани... Всъщност, независимо, че се водят за отделна поредица, книгите за Тифани всъщност съвсем спокойно може да бъде възприемана като наследник на поредицата за вещиците. На първо място заради нерядките появи на Баба Вихронрав (тук се изкушавах да го оставя Уедъруекс, както беше оставено в “Еманципирана магия”, но вече е добило популярност и няма никакво значение, че ме дразни) и Леля Ог, които с всяка следваща книга зачестяват, и на второ заради пътя, по който поема Тифани с развитието на поредицата. До момента са издадени три книги:
‘The Wee Free Men’ – първата поява на Тифани поставя началото и на още една тенденция: във всяка книга се връща към живот някоя епизодична хрумка или концепция на Тери от предишни книги, която по един или друг начин се заплита със сюжета на съответната книга. Тук освен Фигълите в тази роля е и Кралицата на феите в ролята на Главния злодей. Новите и опити за завръщане в света на Диска този път са по-елегантни и се състоят във влияние върху хорските сънища и отвличания на бебета и малки деца. Само че когато малкият брат на Тифани е отвлечен, Тифани, въоръжена с тиган и една стара книга на баба Aching за болестите по овцете и с помощта на Фигълите, от които е научила за истинската същност на баба си и за факта, че е наследила силата й, навлиза в царството на феите, твърдо решена да си го върне обратно, дори ако за целта трябва да стане кралица на Фигълите... Това е единствената книга на Тери за света на Диска, в която Смърт изобщо не се появява и ако не беше появата на Баба и Леля, съвсем спокойно би могла да мине за извън-Дискова книга. ‘A Hat Full of Sky’ – публикувана е през 2004. Две години са изминали от събитията в предната книга и Тифани, вече 11-годишна, напуска родната си ферма, за да бъде обучавана от истинска вещица в лицето на Miss Level. Тифани поема по пътя на вещерството, научавайки постепенно колко всъщност е различен от първоначалните й представи. Една от съществените разлики е разбирането кога и при какви условия да използва силите си, нещо, с което тя изобщо не е наясно, особено що се отнася до способността й да напуска тялото си. И когато в един прекрасен момент при едно такова напускане тялото й е заето от тайнствено безплътно същество, наречено hiver, което изтласква собствената й разумна същност и дава воля на подсъзнателните й стремежи, единствените, които могат да й помогнат, са Нак Мак Фигъл, но дори и те ще имат нужда от съдействие... Освен на ‘The Wee Free Men’, книгата се явява продължение и на разказа ‘The Sea and Little Fishes’ (на български “Морето и рибките”, издаван е в сборника “Легенди” на ИК “Бард” през 2000 г.), където за първи път са описани Вещерските изпитания (The Witch Trials), които са кулминацията на книгата.
‘Wintersmith’ – третата книга от поредицата се появи на книжния пазар (на Запад, уви) през септември 2006 и се развива нови две години след предходната. Тифани вече е на 13 години и живее при 113 годишната (е, не точно...) Miss Treason, една невероятно особена вещица, от която научава все нови и нови тънкости на занаята. Една вечер Miss Treason отвежда Тифани на нещо, което тя възприема като много особена танцова забава и независимо, че й е изрично казано да не го прави, тя не успява да устои на някакъв свой вътрешен повик и с включва в танца. Само че това не е какъв да е танц и в резултат на което Тифани без да иска заема ролята на Дамата на лятото (The Summer Lady) и се озовава лице в лице с Духа на зимата (The Wintersmith), с което без да иска обърква хода на сезоните. А което е по-лошо, Ковачът на зима я възприема като истинската Дама на лятото и се влюбва в нея. И тъй като за първи път получава шанс да се добере до винаги изплъзващата му се Дама, той отказва да си тръгне с настъпването на пролетта, без да се е оженил за избраницата си, дори и ако за целта трябва да стане човек... Тук Тери за втори път използва Тъмния танц Морис, измислен в “Жетварят”. От трите книги ‘Wintersmith’ е най-близо до основните истории за Диска и присъвствието на Баба и Леля е най-засилено. Това, което най-много ми направи впечатление в трите книжки, е засиленото усещане за нещо типично английско, и в още по-голяма степен шотландско. Фигълите се обличат като шотландци, държат се като шотландци (или поне както общата представа диктува, че се държат шотландците), и на всичкото отгоре говорят на нещо, подобно на шотландски диалект, примесен с типични гаелски думи (Gaelic е келтският език, оцелял в различни разновидности в Шотландия и Ирландия). Също така книгите се изпълнени с безкрайно много алюзии към британския и шотландски фолклор, към редица известни приказки и легенди – и британски такива (Там Лин, Томас Лермонт), и чужди (Орфей и Евридика, Персефона, Спящата красавица). Намеци за народни вярвания и приказки са разхвърляни навсякъде из книгите, много често пречупени през личните интерпретации на Тери (типичен пример е отношението на Тифани към приказките и начина на представяне на вещиците в тях). Естествено, не са пропуснати и задявки с масовата култура, но тук те са много по-туширани и завоалирани спрямо другите книги на Тери - най-очебийни са тези със “Шотландски боец”, но и те трудно се забелязват. Тери неколкократно е споменавал заглавието на евентуалната четвърта част от поредица – ‘I Shall Wear Midnight’ – включително и в “Изкуството на Света на Диска”, но за момента няма нито дата на издаване, нито сигурност дали ще се казва така. От друга страна обаче, два други намека наТери от “Изкуството...” вече са реалност (единия е ‘Wintersmith’), така че имайте едно наум. Друг непотвърден слух, подклаждан от самия Пратчет, е евентуалното завръщане на Ескарина Смит от “Еманципирана магия” в четвъртата част. Ще поживеем, ще видим... така де, прочетем. И за финал, най-важният въпрос – ще видим ли книгите издадени на български? Уви, отговорът е отрицателен и което е по-важно, идва от самата издателска съща “Вузев” (така ми бе отговорено на запитване на последния Панаир на книгата дали серията влиза в издателските им планове). Което не е трудно обяснимо – книгите са изключително тежки за превод, а предвид досегашните впечатления от преводаческата работа в ИК “Вузев” (и в частност частта от “Изкуството на Света на Диска”, касаеща серията, Тифани и Фигълите), като че ли е по-добре да си останат неиздавани.
|
||||||||||||||||||
Не знам за другите, прочели книжката, но лично аз никога вече няма да мога да гледам на зимата по същия начин.
Като евентуална утеха би могла да послужи новината, че ‘The Wee Free Men’ има шанс да се превърне в първата мащабна холивудска продукция по книга на Тери Пратчет. Сам Рейми, режисьорът на ‘Злите мъртви’ и ‘Спайдърмен’ е придобил правата за филмиране и след завършването на третия филм за Човека-паяк, ще се заеме с екранизацията на книгата. Спорно е обаче до колко това е добра новина, като знаем какво прави Холивуд с британските книги...