Излизайки от прожекцията на “Карибски пирати 2: Сандъкът на мъртвеца” продължавах да си тръбя нахъсващата финална музика и да размахвам въображаема сабя. “Тарарарам, тарарарам, тънтън тън, тън тън”... (е, и да ви го бях изпяла пак толкова щяхте да хванете мелодията). Прибрах се с тътнеща глава у дома и си намерих саундтрака. И на монитора ми се появи едно име, което ми беше смътно познато – Ханс Цимер....
Във филма има едно нещо, заради което си струва да го гледате, без дори да сте чували за него, без да сте гледали трейлъра или да сте чели комиксите! И това “нещо” се казва Мила Йовович! Добре де, ще се поправя, това “нещо”, както успях да разбера от проведени разговори с представителки на нежният пол, е стимул само за мъжете ...
През цялото време докато гледах филма, ме мъчеше едно натрапчиво усещане, че това вече някъде съм го виждал. Не говоря за сценария, а по-скоро за начина, по който се развива филма, за обратите и най-вече за края. Та, след покъртителният финал аз отворих енциклопедия IMDB и... всичко си дойде на мястото. Оказа се, че режисьор на лентата е не кой да е, а самият Уве Бол - човекът направил такива емблематични филми като „House of the Dead” и „Alone in the dark” ...
Не след дълго ще се навършат двадесет години от създаването на този великолепен филм, което ми даде повод да си го припомня. Първото, което грабва зрителя и не му позволява да отдели поглед от екрана дори и за минута, са майсторски заснетите прекрасни планински пейзажи. Филмът започва с опита на една майка да нахрани гладната си рожба, разравяйки хралупа на диви пчели. Това предизвиква скално срутване, което слага край на живота й...
Страннико сред здрачните пътеки, търсиш и немислимото? Поседни, на точното място си. Тук времето започва, когато светлините угасват, а всяка нега, скръб, страх и страст се пресичат в Музата на целулоида. Тя - толкова млада, лъстиво неустоима и непоправима лъжкиня, вече те е оплела в мрежата на неоновите си олтари - киносалони и сини екрани.
Ела и се присъедини към легиона поданици на Магията на движещата се илюзия. Тук можеш да прочетеш отзиви, рецензии и критики за многото брегове на нейните фантазии от малкия или големия екран. Тук свободно можеш да споделиш възхищение, хипнотизиран потрес, тръпчив страх или втръснала с дъх на пуканки досада... всичко от адреналиновата джунгла на 8 мм-вата лента. Фентъзи, фантастика, хорър, манга, анимация, трилър, съспенс, "сива реалистика", всяка щуротия от братя Люмиер до днес - търси, чети, говори, спори. Безразличието остави за безцветните. Хайде, кликни с мишката, пристъпи, светлините угасват, лъчът прорязва прашинките и...
