|
|
        
|
През цялото време докато гледах филма, ме мъчеше едно натрапчиво усещане, че това вече някъде съм го виждал. Не говоря за сценария, а по-скоро за начина, по който се развива филма, за обратите и най-вече за края. Та, след покъртителният финал аз отворих енциклопедия IMDB и... всичко си дойде на мястото. Оказа се, че режисьор на лентата е не кой да е, а самият Уве Бол - човекът направил такива емблематични филми като „House of the Dead” и „Alone in the dark”. Не мога вече да не призная безспорният гений на този режисьор. Наистина се изисква рядък талант, за да успееш да направиш два поредни филма, които да имат абсолютно едни и същи слаби черти, че дори и действието следва, ако мога да използвам този глагол за хаоса, който цари във филма, една и съща линия. Той продължава да ни радва и тук с хаотични действия, с герои, които тръгват от точка А, но така и не стигат до точка Б, дори в случай на уникално режисьорско виждане, героите си нямат никаква представа за къде са тръгнали. Филмът е изпълнен с безсмислени диалози, нелогични действия и обрати. А черешката, естествено, е сценарий, който според мен е писан от няколко различни човека, живеещи на възможно най-отдалечените точки на света и кореспондиращи си не дори с пощенски гълъби, а по-скоро с охлюви спринтьори. Но след проверка се вижда че сценарист на „BloodRayne” е Гуинивър Търнър, която ми е позната само от „Американски психар”, а на „Alone I the dark” са Елан Мейстей и Майкъл Роеш. Така че се налагат два извода - или Уве Бол си наема писатели, които си умират да пишат уникално слаби сценарии, при все че идеите им са добри, или самият режисьор със своето креативно и авангардно виждане ги докарва до състояние на негледаемост. Аз лично залагам на второто. В главните роли са: Кристина Локен или Терминаторката, както е по-известна. На тази чаровница в последно време и стана нещо като хоби да е единственото хубаво нещо във филмите, в които се снима. Като започнем от „Терминатор 3”, в който поне имаше свястна актьорска игра, макар самият филм да беше смукан от пръстите и абсолютно излишен след двойката на Камерън, и минем през недоразумението, наречено „Пръстена на Нибелунгите”, в което дузина талпи може би щяха да се справят по-добре от подбраните актьори. Тук тя е дхампир, дете на вампир и обикновена жена, което е надарено със силата на кръвопийците, но ненавижда баща си, тъй като той убива и изнасилва майка й, точно в посочената последователност. Оказва се, че тя е детето, което търсят всички. Вампирите – защото тя е заплаха за тях, макар да не се разбира точната причина, само се загатва, че тя има невероятна сила, но така и не се казва откъде и защо я има. Братството Бримстоун я търсят, за да я привлекат на своя страна в борбата с вампирите, но и техните действия са необосновани и някак неясни.
Мишел Родригес, готината латино-мома, която се зомбира накрая в „Заразно зло”, направи се на гадна полицайка в „S.W.A.T.” и, да не забравяме, беше звездата на „Изгубени” сезон 2. Тук тя е Катарин. Така и не ми стана ясно през целият филм, защо трябваше да присъства нейният образ изобщо и с какво допринесе той за историята. Тя през цялото време беше опонент на всички, само дето никой не я слушаше, тръгна да търси Рейн, само че така и не я намери, постоянно се конфронтираше с дхампирката и като за капак, ни в клин ни в ръкав, взе че предаде братството. Майкъл Медсън. Не знам за вас, но аз имам особени симпатии към този актьор, въпреки че почти винаги играе второстепенни или поддържащи роли, а голяма част от филмите в които е участвал са откровени тъпотии. Майкъл е Владимир, нещо като предводител на бойната група на Бримстоун. Той единствен вярва, че Рейн е ключа за тяхното и на света оцеляване и се заема с нейното издирване, а после и с обучението й. През цялото време ръси тъпотии, които трябва да минат за мъдростите на стар и опитен боец, през едната половина на филма не знае какво да прави, а през останалата върши точно това, което не трябва и което най-малко се очаква от един опитен войник. Матю Дейвис е Себастиан, нещо като дясна ръка на Владимир. Не блести с нещо особено и може би ролята му щеше да е още по-хаотична и безсмислена, ако Рейн не се беше влюбила в него и не го беше изнасилила, буквално. Това като се замисля е единствената сцена в целият филм която режисьора не е успял да опропасти с новаторското си виждане, а дори я е направил готина в стремежа си да бъде различен. Бен Кингсли. На първо четене единственият филм с негово участие за който се сещам е „И гръмна гръм”. На второ четене след справка с IMDB установявам, че е участвал в доста филми голяма част от които срещам за първи път. Не знам, може и да е свестен актьор, но след като го срещам в два слаби филма, в които не блести с нищо, съм склонен да си изградя негативно мнение за него. В „BloodRayne” той е Каган, предводителят на вампирските орди. Демонът решил да потопи в мрак света и баща на Рейн. Сега стигам до една личност, която не е актьор, но и тя като доста музиканти се пробва в киното. Е, това не е първото му участие, но със сигурност е най-безсмисленото и слабото. Изобщо целият епизод в който Мийтлоф се изживява като развратника Леонид е като кръпка, при това поставена от кривоглед шивач, който е и далтонист, на целият филм. Усещам че това ми твърдение звучи странно, като се има предвид какъв хаос е „BloodRayne”, но все пак до тази сцена той успя да постигне някаква еднаквост, въпреки идиотските обрати в сценария. Еднаквост като тази на прошляците, които са навлечени със дрехи от всевъзможен плат, цвят и кройка, но които след няколко месечно носене придобиват един хомогенен вид и започват толкова много да си отиват една на друга сякаш са подбирани от едни от най-великите дизайнери.
Фабулата. Действието се развива някъде в средновековието. Каган е станал много могъщ вампир и събира огромна армия за да разгроми братството Бримстоун, единствената пречка пред него към световното господство. По същото време Владимир, усетил слабостта на човешките сили, решава да тръгне по следа дадена му от кръчмар. Става дума за някакво момиче, което е държано в пътуващ цирк и е показвано като странен звяр. Кожата й изгаря от вода, но когато пие кръв се възстановява. Владимир вярва че това е дхампира, за който става дума в древно пророчество и който е последната надежда на хората. Въпросното момиче е Рейн. Държат я в клетка, но една вечер един от пияните пазачи решава че трябва да се позабавлява с нея, а тя го гризва за врата, избива всички в цирка и взимайки подарените й мечове започва да раздава правосъдие. В едно градче я среща врачка и й казва че трябва да отиде до манастир в който се пази една реликва. Око на човек, на най-великият убиец на вампири, този които е открил че кръвопийците се страхуват от светена вода, кръст и светлина. В подземията на светата обител, тя успява да победи пазача, и да преодолее капаните към светинята. Взима окото и когато се вглежда в него то се слива с нея, а течащата вода спира да я изгаря. Така тя си запазва силата на вампирите, но се освобождава от техните слабости. Това е част от историята, няма да разказвам повече, защото някой може да иска да го гледа. Реално филма, ако го погледна като история, като идея, за дхампира, за мощите на светеца изтребител, за това че те се сливат в Рейн и й умножават силите, не е лош. При една добра режисура би излязъл много добър вампирски филм, по-добър дори от Блейд. Но този сценарий е имал малшанса да попадне на уникалният режисьор Уве Бол. Докато го гледах той не ми се стори тъп, или скучен. Да, на места влудяващо нелогичен, предсказуем, клиширан, идиотски или претупан, но в никакъв случай тъп. Има нещо в него което те кара да го изгледаш докрай, а след това да теглиш една дълга и широка на режисьора, чак до дванайсето коляно и да съжалиш че не е направен от някой друг. Филма има потенциал, който не е реализиран и е жалко че филм направен по култова игра е сполетян от такава съдба. Ефектите в „BloodRayne” бяха на посредствени ниво, нито окаяни както в „И гръмна гръм”, но и нямаше нищо запомнящо се. Хореографията на бойните сцени я нямаше никаква, а уменията на Рейн да борави с мечовете беше долу горе на нивото на дървар. Сцената с пазителя и последвалата я с въртящите се остриета в криптата в която се пазеше окото, бяха извадени сякаш едно към едно от играта и изглеждаха претупани, наивни и недообмислени. Неминуемо се появява и въпроса за бомбастичния финал. Рей сама отиде в двореца на баща си и той като разбра че са в нея две от мощите на светеца реши да я пренесе в жертва. Тя беше доста здраво увързана и успя да се освободи единствено с помощта на Себастиян и Владимир, но тя не знаеше че те ще дойдат, а както се беше подразбрало по-рано тя имаше план как да победи баща си и те не бяха включени в него. Е аз на това му викам план, вързана с вериги към масата, може би щеше да го победи с отровни плюнки или с изпепеляващ поглед. Но финала дава вече само глазурата на цяла върволица от подобни недомислици в целият филм. Като се започне от там, че я държаха в цирка против волята й, а после изведнъж избяга толкова лесно. Мине се през предателството на Катарин, и падането на крепостта на братството, която сякаш я охраняваше клуба на офицерите пенсионери и се стигне до идиотската любовна афера. Този филм, както и „Alone in the dark” трябва да се изучава от бъдещите режисьори, като крещящ пример как НЕ трябва да се снима филм и как от един добър сценарий може да се направи слаб филм.
|
|||||||||||||||||||
И като за капак на всичко, нека ви зарадвам. Уве Бол се е заел да екранизира още една култова игра. През 2008 трябва да излезе филма „Far Cry”. Той ще му е режисьор а Майкъл Роеш е един от сценаристите. Нека му пожелаем творческо вдъхновение!
