|
|
        
|
Не след дълго ще се навършат двадесет години от създаването на този великолепен филм, което ми даде повод да си го припомня. Първото, което грабва зрителя и не му позволява да отдели поглед от екрана дори и за минута, са майсторски заснетите прекрасни планински пейзажи. Филмът започва с опита на една майка да нахрани гладната си рожба, разравяйки хралупа на диви пчели. Това предизвиква скално срутване, което слага край на живота й. От този момент нататък започва одисеята на малкото меченце. Първият му неспокоен сън, подпряло главичка на твърде големите за размерите му лапички. Появата на великолепния половинтонен мъжкар, с удоволствие похапващ си гъбки. Нещастната среща на мъничето с раненото животно и упоритото му следване през реки и канари, довело до почистването на раната и първото “Здравей”, даващо шанс за живот на сирачето. Любовната среща сред шубраците и демонстрирането на “мъжка сила” от нашия мачо, отново непохватно подражаван от мъничето, последвано от явното му отегчение при вида на “първичните инстинкти”. А дрогирането с гъби заслужава да влезе в златният фонд на епизоди с подобна тематика. Уникалната сцена при водопадчето, коренно променила коравосърдечния Том. Разтърсващата схватка с пумата и сърцераздирателния й финал. Всичко това е само една малка част от запомнящите се сцени на тази филмова продукция. Великолепната актьорска игра на Youk the Bear (малкото меченце), достойно подкрепено от своите партньори в лицето на Bart the Bear (могъщия мъжкар) и Чеки Карийо (в една от своите ранни роли), не оставя зрителя равнодушен. Много филмови класации го поставят в категорията „Must Have”. Но не само зрителите го оценяват положително! Филмът печели 4 награди от различни филмови фестивали. Освен това има 8 номинации, едната от които е за „Оскар” през 1990 г. Благодарение точно на този филм и на романа на Джеймз Оливър Кърууд „Гризли” („The Grizzly King”, 1916г.), дивата природа спечели верен защитник в мое лице, защото „Най-голямата тръпка е не да убиеш, а да пощадиш живот”.
|
|||||||||||||||
Благодарим ти Жан-Жак Ано за феерията от емоции и чувства, която ни поднесе, чрез този филм, задължителен за всяка домашна колекция. 
