![]() |
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]()
|
Във филма има едно нещо, заради което си струва да го гледате, без дори да сте чували за него, без да сте гледали трейлъра или да сте чели комиксите! И това “нещо” се казва Мила Йовович! Светът се е променил безвъзвратно. Военните, в опитите си да създадат супервойник, откриват вирус, който се е спотайвал векове наред около нас в напълно безвредна форма. Правят опити да го подобрят и така създават вируса HTV, хемофагски вирус, който се предава от човек на човек. Така се появяват хемофагите, или както са известни от старите легенди – вампирите. Отначало заразените са принудени да носят знак, показващ какви са, после са изолирани в лагери, докато се е стигнало до най-крайната мярка взета от хората – пълното заличаване на хемофагите. Малкото оцелели сформират съпротива, решени да се борят до последна капка кръв за своето оцеляване. И острието на съпротивата е Ултравиолет. Една жена, загубила живота и бъдещето си заради неспособността на хората да живеят със своите грешки, и решена да отмъсти и да оцелее. Ултравиолет е пратена на жизнено важна за оцеляването на хемофагите мисия. Тя трябва да заеме мястото на правителствен агент и да открадне пратка, която всъщност е оръжието за окончателното ликвидиране на вида й. И оттук насетне започва един добър фантастичен екшън. Не очаквайте филма да е нещо уникално откъм сценарий, обрати или развръзка. Все пак е правен по комикс. Но освен Мила Йовович, той има и още няколко добри страни, които държа да отбележа.
Случвало ли ви се е да четете книга, там да е описана някаква нова технология и да ви е любопитно как би се визуализирала тя!? Е, тук може да намерите отговор на част от въпросите си. Има наистина много готини решения за това как изглеждат технологиите на бъдещето. Един от най-впечатляващите ефекти е, когато Виолет завърта устройството на колана или на мотора си – камерата влиза навътре и показва как едно миниатюрно слънце се взривява, започва да отделя колосални количества енергия, за да генерира изкривено гравитационно поле, което й позволява да се движи по таваните, да „пада” нагоре и да кара мотор по фасадите на сградите. Има и мечове и огнестрелни оръжия, които буквално се „изтъкават” в ръцете на бойците, използвайки технологията „Flat Space” и дигитална компресия. Благодарение на това, Виолет не се разхожда из филма накичена с автомати като бат’ Арни в „Командо”, а в дрехи последна мода и арсенал, появяващ се само когато й потрябва. Хореографията на бойните сцени е наистина много добра. Движенията на вампирката приличат на танц, но в своята финална част винаги са смъртоносни. По моя лична преценка филма е доста добър. Ако искате да прекарате час и половина, наслаждавайки се на добри ефекти, на един пълнокръвен свят, който изглежда доста реален като визия, а защо не и като възможно бъдеще, моля заповядайте. А, и да не забравя да напомня! Играе Мила Йовович! Но шегата настрана. Тя наистина е едно от най-хубавите неща във филма и се справя перфектно с ролята си, но „Ultraviolet” е хубав и си струва да се гледа не само заради нея.
Ако статията на Нерксис за „Ултравиолет” ви е навила да гледате филма, предлагам да прочетете и моето скромно мнение, преди да си дадете парите за кино. С цялото ми уважение към колегата, който е сдухан на тема НФ филми, ами... – не си губете времето за този филм! Това е просто поредния филмиран комикс пълен с визуални ефекти и недомислици. Отказвам да възприема подобен тип продукции от „Матрицата: Презареждане” насам. Там видях достатъчно ефекти. Ако искам шарения – ще отида на пазара и ще си купя герданче от мъниста. Да, „Ултравиолет” предлага зрелище, има си и готина мацка, която подскача по голо пъпче (и това в свят, където всички останали ходят дотолкова опаковани, че маските на лицата им са почти задължителни). Филмът започва с фразата: „Живея в свят, който може и да не разберете” и завършва със същата реплика. Много се извинявам, но това си е чисто бягане от отговорност, от страна на сценаристите. Това е научна фантастика – значи трябва да има логика. Не го разбрах тоя свят. Нямаше логика Големият Лош Министър на Здравеопазването, който години наред е преминавал успешно свръх проверките за болестта, да се окаже заразен. Нямаше логика да сложат някакво клонинг-хлапе – супер оръжие /евентуално лекарство/, което да гледа дебилно през половината филм, а после да започне да си говори сякаш цял живот е общувало нормално, при положение, че е живяло в куфар.
Също така, не мисля, че беше логично и ултра-килърката да избива без никакво угризение толкова много народ, след което да се привърже към клонинг-хлапе – супер оръжие (евентуално лекарството) за няма и два дни. Според мен не беше и умно през целия филм да говори как момчето било шанса на всички заразени да се излекуват, а преди финалните надписи да зареже собственото си лечение, за да хукне да избива лоши. Аман от жертвоготовни герои в стил: „Ако трябва да съм лош, за да избия другите лоши – so be it (така да бъде)!”. Още повече, когато 30 минути по-рано са заявили филантропията си с фразата (цитирам): „Мразя хората”. Ефектите. У-у-у! Обичам ефекти! Придават смисъл на целия филм. Колкото повече – толкова повече. Смяната на цветовете в облеклото на мадамата по средата на бойните сцени е ТОООЛКОВА емблематично. Напълно е логично да влезе в битката облечена изцяло в бяло – някак навява мисли за душевна чистота. Естествено, веднага след първата пролята кръв се сети, че кръвта се пере трудно и смени цвета в червено. Но да оставим дрехите. Добре, че понякога сменяше цвета на косата си, че да разбера защо филма все пак се казва УЛТРА Виолет. Искам да отбележа, че се насладих на нови ефекти, каквито досега специалистите не са се сетили да използват – мацката караше мотор по фасадата на небостъргач (ама защо не се сетиха тия от „Дневен патрул” да го направят?!); на забавен кадър се виждаха вълничките произвеждани от куршумите във въздуха (вече съм го гледала в толкова много филми, че ми иде да гръмна в екрана, ама не го правя, щото най-вероятно пак ще се появят проклетите вълнички); както и революционното откритие на визуалните ефекти – забавената камера по време на ръкопашния бой. А, да – без малко да забравя горящите мечове – старо колкото Библията и св. Михаил Душевадеца.
Актьорската игра на Мила Йовович е просто незабравима. Абе тази мацка, спомня ли си, че е напуснала модната сцена преди доста години? Или просто никой не й е казал, че в киното не е достатъчно да си покажеш дрехите, които носиш? Не съм гледала по-безчувствена физиономия от „Терминатор” насам. Наистина не мога да разбера защо беше толкова посредствена в този филм, при условие, че в „Жана д’Арк” се справи доста задоволително. За другите актьори не мога да се изкажа – те си бяха просто фон, с изключение на Големият Лош, ама всички актьори могат да играят Големия Злодей с малко грим и тапа на носа. Както разбрахте, главната героиня е много добре изградена. Толкова добре, че не остава място за други герои. Да си призная, считам че моно спектаклите са по-привлекателни от уан-мен-шоуто (можете ли да почувствате защо ползвам този термин?). Имаше лош, който си беше лош до края, имаше безпомощно хлапе, което попадна под покровителството на кур-.., ъъъ..., Абе защо ли ви занимавам? – и без това ще го гледате от немай къде, ако вече не сте направили тази грешка. Аз чакам новата продукция „Untitled Superman Returns Sequel”, която ще осмисли живота ми. Viva Hollywood!
|