|
|
        
|
Излизайки от прожекцията на “Карибски пирати 2: Сандъкът на мъртвеца” продължавах да си тръбя нахъсващата финална музика и да размахвам въображаема сабя. “Тарарарам, тарарарам, тънтън тън, тън тън”... (е, и да ви го бях изпяла пак толкова щяхте да хванете мелодията). Прибрах се с тътнеща глава у дома и си намерих саундтрака. И на монитора ми се появи едно име, което ми беше смътно познато – Ханс Цимер. Виж ти, откъде ли? При което най-упорито започнах да си ровя из дисковете с филмова музика. Да..., ето откъде. Името се появяваше в няколко саундтрака, които имах навика да си пускам, докато играя на “Heroes”. Следващата ми статия трябваше да бъде за Ханс Цимер. Защо ли? Защото той заслужава нещо повече от бележка под линията към ревюто на някой филм. Роден във Франкфурт на Майн през 1957 г. и отрасъл в Обединеното кралство, Ханс Флориан Цимер започва да се занимава с музика още от детските си години и е живото доказателство, че не всички композитори са вундеркиндчета. Изпълненията му в училище са будели по-скоро удивление от всякакъв вид, отколкото възхищение. За щастие в света на поп музиката има място и за музиканти, които са разплаквали учителите си по пиано като деца. През осемдесетте Цимер свири на синтезатор в "Krisma" и "Ultravox", а за най-голям успех през тази част от живота му се счита работата му с групата "Buggles”, които през 1979 г. издават световния хит "Video Killed the Radio Star", който е и първия видеоклип излъчен от MTV. Цимер навлиза в света на киното постепенно и по заобиколен път – първоначално композира музикалния фон на рекламни клипове и радио програми в лондонското студио "Air Edel". Човекът, който го въвежда във филмовата музика, и който се превръща в негов ментор, е истински ветеран в жанра - композиторът на „Ловецът на елени” Стенли Майърс (Stanley Myers). По време на няколко годишната си работа като асистент на Майърс, Ханс Цимер работи над саундтрака на „Cast away” и „My Beautiful Laundrette”, а също така помага на Рюичи Сакамото (Ryuichi Sakamoto) и Дейвид Бърн (David Byrne) в техническия аранжимент. Следват няколко соло проекта по различни филми и през 1988 г. идва пробивът на Цимер – музиката на „Рейнмен”. Тя му носи Оскар номинация за най-добър оригинален саундтрак, а на следващата година той композира за друг филм спечелил Оскар (за най-добър филм) – „Да караш мис Дейзи”.
През деветдесетте той утвърждава славата си на един от най-талантливите композитори в Холивуд със саундтрака на „Царят лъв”. Продукцията му носи световна слава, продажби в над 15 милиона копия, Оскар за най-добър оригинален саундтрак, „Златен глобус”, „Американската музикална награда”, „Тони” и две награди „Грами”. Общо работите на Цимер са номинирани за 7 награди „Златен глобус”, 7 „Грами” и 7 Оскара за филмите „Рейнмен”, „Гладиатор”, „Царят лъв”, „Колкото толкова”, „Жената на свещеника”, „Тънка червена линия”, „Принцът на Египет” и „Последният самурай”. Цялостната работа на този композитор обхваща над 100 продукции от най-различни жанрове. Ако по кожата ви тръгват тръпки, когато гледате батални и епични филми, заснети в последните две десетилетия, трябва да знаете, че причината е Ханс Цимер – “Последният самурай”, “Гладиатор”, “Тънка червена линия”, “Пърл Харбър”, “Нощен патрул”, “Крал Артур”. Ако пък музиката ви носи добро настроение в редица комедии и анимации - отново си говорим за Ханс Цимер (“Колкото толкова”, “Девет месеца”, “Мадагаскар”, “История с акули”, ”Пътят към Ел Дорадо”). Екшъните и хорърите също не са подминати – “Ханибал”, “The Ring”, “Код счупена стрела”, “Мисията невъзможна 2” и още много други. С една дума - Ханс Цимер умее да почувства всякакъв тип филмова атмосфера и чрез своята музика да я наметне като мантия върху зрителя. Стилът на Цимер не може да бъде описан едностранчиво или с примери. Към момента той е считан за пионер на динамичния микс от електронно синтезирани звуци и класическа оркестрова музика. Саундтраковете му са широко тематични, изключително популярни и покриват широка гама от етно ритми. Музиката на „Истински романс” например се гради на безгрижни тонове от ксилофон и бързи струнни звуци. Те биха напомняли за афро-карибски групи, но ритъмът се доближава до финалните гами на коледната песен „Good Christian Men Rejoice", като същевременно при изключително бруталните сцени от колоните се носи и електронен фон. Комбинацията от синтезатори и простата повтаряща се тема говорят за силно влияние от Вангелис.
Саундтрака на „Ханибал” пък е типичен за хорърите – множество изкуствени ефекти и стряскащи звуци. Но в същото време, освен че повтаря арията на Бах от „Голдберг вариации”, Цимер комбинира многобройни класически стилове – от изчистена песен, през барок, до затрогващи мелодии в адажио от Вагнер и Малер. Изненадващ е и музикалният фон на "Black Hawk Down". Действието на филма се развива в Сомалия, затова той почти изцяло е изграден въз основа на етническа африканска музика, която придава автентичност на средата, а няколкото хард рок парчета акцентират на американското военно присъствие във филма. Може би най-характерното в работата на Цимер е липсата на егоцентризъм. Той открива в Лос Анжелос музикалното студио „Media Ventures”, където се толерират, подпомагат и обучават млади композитори, желаещи да навлязат в Холивуд. Самият Цимер често споменава в интервютата си, че не е обсебен от егоистичната идея да бъде ”композиторЪТ”, а е отворен за нови идеи, идващи от други творци. Дългогодишната му работа го среща с редица известни композитори като Марк Манчина (Mark Mancina), Джон Пауъл (John Powell), Хари Грегсън-Уилямс (Harry Gregson-Williams). Работата на Цимер е толкова впечатляваща, че един от най-големите му почитатели е режисьорът Стивън Спилбърг. Надявам се, че в предстоящите си творчески години Ханс Цимер ще продължава да ни радва с уникалните си творби – колкото оригинални, толкова и запомнящи се.
|
|||||||||||||||||||
